3 част: Сърбия – фермерите, животните и “ГЕБИ”

0

1 част: Сърбия – фермерите, животните и “ГЕБИ”

2 част: Сърбия – фермерите, животните и “ГЕБИ”

След типично сръбската закуска – яйца и кулен (традиционен местен колбас), в комплекс „Borkovac“, се насочихме към завод “ГЕБИ”. Пътувахме малко повече от час на територията на област Войводина. Както казахме вече, най-земеделският район на Сърбия.

Какво ни направи впечатление по пътя.
Личи си, че все още в страната приоритетно е малкото, частно земеделие. Хиляди парчета земя засети с най-различни култури в порядъка до стотина декара максимум. Има обаче и нови неща. Вижда се, че комасацията не е чужда и е започнала. Започва се с големи царевични блокове. Следват новите насаждения. Обикновено масиви от ябълки и други плодове.

Градините са последна дума на модерните технологии, със съответните конструкции и нови сортове. Също така големи масиви от соя, царевица и захарно цвекло могат да се видят по пътя.

Както и у нас вече, не се виждат стада крави и овце. Ясно е, че и при тях върви преструктурирането на животновъдството.

Минахме и през доста села. Тук все още се чувства живият дух на селото. Пред всяка къща има кола. Във всяка къща и по терасите има цветя. Дворовете са чисти и подредени.

Все още миграцията към града не е започнала. Земята и животните карат хората да стоят по селата. Освен това, селата са много близко едно до друго и са с голям брой жители.

В крайна сметка влизаме в село Чантавир, където се намира завод “ГЕБИ”. Огромните силози се забелязват отдалече, още докато пътуваме по магистралата. Селото се намира много близко до гр. Суботица и унгарската граница. Местните са предимно етнически унгарци, каквито са и нашите домакини.

Влизаме в селото, минавайки покрай една голяма мелница, собственост на “ГЕБИ”, върху която се виждат първите фирмени надписи.

Заводът “ГЕБИ” се намира в северозападния край на селото. На стотина метра преди завода ни показаха и къщата на собствениците – фамилна, малка спретната, по нищо не отличаваща се от съседите си. Ако нашите водачи не ни бяха казали, кой живее тук, никога не бихме предположили чия е къщата. Нищо общо с фамозните мезонети, тераси и барбекюта, с които се славят нашите олигарси.

Влизаме в завода след рутинните процедури и спираме пред администрацията.

Съвсем нова, функционална сграда на фона на огромните силози и огромните мащаби на “ГЕБИ”.

Тук ни посреща един от мениджърите. Искаме да отбележим, че повечето специалисти, с които се срещнахме бяха млади хора, подготвени изключително добре. Другото впечатление бе, че такъв голям завод се движи от малка на брой администрация.

За да се влезе в двора на завода, всеки камион, носещ зърно, минава най-напред през две лаборатории, които са една до друга,  едната от тях е собствена, на завода, но втората е независима, сертифицирана и  изследванията от двете трябва да се припокрият, за да може  да се освободи  товара  и да се приеме за преработка .

В огромни селектори се изсипва зърното, за да се почисти, да се отделят нарушените зърна, да се изсушат чак след това може да се съхраняват само целите и здрави зърна, охладени при температура от 7-8 градуса, в зависимост от това, колко време ще се съхраняват до тяхната обработка.

Капацитетът за 1 час е – 400 тона зърно, да се изсипват в селекторите.

Всички процеси са автоматизирани и най-важното – без да се използват консерванти, стабилизатори и/ или други химикали при съхранение на зърното.

Силозите, в които то се съхранява за преработка, специално тези, които се намират непосредствено в двора на завода, са за около 250 000 тона, но във всичките, с които се разполага, а това е още един огромен парк, и на още около 12 места, са за 600 000 тона зърно. Всички силози са климатизирани, винаги пълни, никога не се изпразват, така производственият процес е гарантиран, че ще работи без прекъсване.

След това зърното се пресова, за да отиде за преработка и превръщането  му в тъй ценните гранули,  от слънчогледовото масло се извлича нерафинирано олио (което ние наричаме шарлан), от люспите пък се правят  брикети, т.е нищо не се изхвърля, и най-важното – всичко е екологично чисто.

Тоня Мишева


1 част: Сърбия – фермерите, животните и “ГЕБИ”

2 част: Сърбия – фермерите, животните и “ГЕБИ”

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here