Проби, млекоанализатори, калибровка

0

Една от причините да нямаме качествено мляко и съответно квалитетен продукт е именно начина на изкупуване на млякото. В момента за добра масленост и протеин  не се дават бонуси /преди няколко години, някои уважаващи се мандри, даваха такива/.

По същия начин стой въпросът с микробното число и соматичните клетки. Главното при приемането е да няма оводняване, киселинност, микроби и соматични клетки. Поради тази причина не се води селекция по двата признака – масленост и протеин, а основно по количество мляко.

Данните от статистиката за миналата година, дадени от мандрите, е средна масленост на обработено краве мляко – 3.6%, а протеина 3.23%. Именно по тези причини не можем и да произведем качествен млечен продукт от рода на сиренето и кашкавала и съответно не сме интересни по отношение на износ.

Хората изнасят сирена и кашкавал произведен от млякото на една порода овце или крави, със съответните качества и начин на производство на продукта. Приказките по пазарите “моето мляко най-хубаво, само детелина, минзухари и трева са яли кравите”-  са за наивниците.

Купихме мляко от пазара в Сандански, Сливен и Нова Загора. Резултатите показаха точно цифрите за средното в страната. И още нещо, което нашите фермери непрекъснато повтарят – намерете ни пазари.

Първо нямаме свободни количества млечни продукти за кой знае какъв износ и второ цената на вън, не е по-различна от тази у нас. По някой път дори и по-ниска.

Окачествяването на млякото у нас става в лабораторията на мандрата.
Каквото показват техните резултати – това е вярно. Обикновено  мандри си имат млекоанализатори най-вече от рода Комбифос, но в повечето случаи не от най- модерния клас. И тук идва въпросът,

колко често се калибрира тази апаратура в сроковете съгласно изискванията, има ли сертификат за ползване /доколкото си спомням срока беше десет години/ и коректно ли се калибрира.

Преди двадесетина години реализирахме един българо-германски проект за изграждане лаборатория за окачествяване на суровото мляко в гр.Сливен. Идеята беше контролните проби, взети от фермата за общото количество предадено мляко, да се изследват в тази лаборатория. Получените резултати да се приемат от мандрите и фермерите.

Това разбира се не се прие.

Мандрите бяха твърдо против. Интересното беше, че и фермерите бяха също против от такъв арбитър. Така че лабораторията остана само да окачествява пробите свързани със селекцията.

В Германия обаче все още се продължава по тази схема. Обикновено неутралната лаборатория е близо или в мандрата /в провинцията има една или две големи мандри/. Пробите се изследват  веднага след пристигането на млякото в мандрата. Резултатите се предоставят на заинтересованите страни – мандра и ферма и съответно при съгласие всичко е добре. Ако някоя от страните не е съгласна с получените резултати, се прави изследване на запечатаните контролни проби – едната в изкупвача, а другата във фермата. Това обаче се случва много рядко, защото в лабораторията се прави всичко за да бъдат резултатите точни.

В лабораторията в Сливен монтирахме за онова време един от най-модерните Комбифоси. Мисля, че беше с капацитет 400 бр проби в час. Това е машина датско производство на тогавашната фирма Фос Електрик. Фирмата е водеща защото и в Канада и САЩ голям процент от машините са от тази марка.

Най-важното беше калибровката на машината. Всеки понеделник се вземаха по 10 кг мляко от една ферма близо до Сливен, с добри показатели. Веднага, кг мляко се носеше в Тракийски университет където екипа на проф. Гюрга Михайлова окачествяваше млякото по класическите методи. След като получехме резултатите, машината се калибрираше по тях. Останалите деветте литра мляко се разливаше в шишенца, подобни на тези в които се вземаха пробите от кравите. След всяка 60-та проба се пускаше една от тези т.н  пилотни проби и ако имаше разминаване машината се калибрираше.
Освен това мисля, че на три месеца имахме договор за калибриране и профилактика на машината от сервиза на Фос Електрик.

Калибровката на машината и профилактиката са най-важните за получаване на верни резултати. Защото данните от различните лаборатории се сравняват за съответните животни и породи и най-малката грешка в анализа, не само обезценява труда на експерта, а и може да изиграе лоша шега на животното и породата.

Б.А. за първи път България стана член на ИКАР през 1998 г след като се откри лабораторията  в Сливен. Съответно от там изпратиха проби мляко за окачествяването им. Независимо, че имахме много малък опит, нашите експерти тогава – Радка Димитрова и Павел Ангелов се справиха блестящо. От 26 участващи лаборатории, нашата се класира на 15-то място

Точността на млекоаназитора е от изключителна важност при окачествяване на млякото.

Михаил Михайлов

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here