1 част: Унищожаване на странични животински продукти

Публикуваме полезна информация, отнасяща се до събирането, транспортиране-то, обезвреждането и унищожаването на странични животински продукти в животновъдни обекти (ферми). Информацията ни е предоставена от НСГБ за да се запознаят неговите членове и всички животновъди, които посещават страниците на сайта Govedovad.com.
Материалите са подготвени от експертите на БАБХ и също могат да бъдат прочетени и на страниците на сайта на агенцията.

В рамките на две части ще бъдете запознати как да се работи по-правилното и да се прилага законосъобразно унищожаването на странични животински продукти.


Настоящият документ има за цел да даде информация и да бъде в помощ на собствениците/ползвателите на животновъдни обекти за отглеждане на селскостопански животни относно изискванията, документите и нормативните актове,
регламентиращи разпоредбите за страничните животински продукти.

I. Що е страничен животински продукт?
Странични животински продукти (СЖП) са всички цели тела или части от тялото на животни и продукти от животински произход и тела или части от животни, които не са предназначени за консумация от човека. (чл. 3, т. 1 от Регламент (ЕО) №1069/2009)
Страничните животински продукти се категоризират в три категории, които отразяват нивото на риска за общественото здраве и здравето на животните.
В животновъдни обекти – индустриални ферми или лични стопанства страничните животински продукти, които се отделят по категории са посочени в
Таблица 1.

Категория  СЖП Животински продукти
Категория 1  Странични животински продукти, съдържащи остатъци от други
вещества и замърсители на околната среда, ако такива остатъци
надхвърлят разрешените нива, съгласно действащото законодателство, например при отравяния;
 Цели тела или части от тялото на мъртви животни, съдържащи
специфичен рисков материал (СРМ) към момента на унищожаване
(освен ако СРМ не е отстранен и обезвреден отделно), например глава с мозък – за едри и дребни преживни животни;
 Всички части от тялото, включително кожи от доказани и съмнително болни животни от Трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ) – Луда крава, Скрейпи – за едри и дребни преживни животни;
 Специфичен рисков материал – за едри и дребни преживни
животни;
 Всички части от тела на дивеч, съмнителни или болни от заразна болест;
 Смес от категории 1 и 2, категории 1 и 3 или категории 1, 2 и 3.
Категория 2  Оборски тор;
 Съдържимо на храносмилателния тракт;
 Животински продукти с чужди тела в тях (тел, пирони);
 Животни или части от животни, различни от категория 1 и 3, умрели при обстоятелства, различни от клане или умъртвяване с цел консумация от човек (например одрани животни с ценна кожа, евтаназирани животни, болни животни);
 Животни, умъртвени с цел контрол върху болестите;
 Фетуси, мъртвородени животни;
 Яйцеклетки, зародиши и сперма, които не са за разплод;
 Кръв от животни, които не са минали предкланичен преглед;
 Умрели животни и части от тях, на които не е изтекъл катентния срок след лечение с лекарства или съдържат остатъци от позволени вещества и други замърсители;
 Смес от категория 2 и 3;
 Животински продукти, непредназначени за човешка консумация, които не попадат в категория 1 или 3 (вътрешни органи с патологични промени при заболявания, наличие на мехури по бял или черен дроб, абсцеси и образувания и други изменения от нормалното).
Категория 3  Кръв от здрави животни, преминали предкланичен преглед;
 Кожи (обработени и необработени);
 Плацента;
 Рога;
 Копита/Крака на птици;
 Вълна/Косми/Козина/Четина/Пера;
 Мляко;
 Глави на заклани птици;
 Умрели преди излюпването птици (умряла птица в яйцето);
 Яйца и черупки от яйца;
 Еднодневни пилета, заклани по търговски причини;
 Дивеч, без признаци на болест, определен като негоден за консумация от човек;
 Водни животни и части от тях;
 Черупки от черупкови огранизми с меки тъкани или месо (миди);
 От живи животни без признаци на болест: кръв, плацента, вълна, пера, косми, рога, изрезки от копита и мляко;
 Странични животински продукти от птици и зайци, заклани в
стопанството, при които не са наблюдавани признаци на болести, които се предават на хората или животните.

НЕ СЕ ДОПУСКА КЛАНЕ В ИНДУСТРИАЛНА ФЕРМА, с изключение на
случаите на клане на индивидуални (единични) животни единствено и само за лична
консумация, както и при клане на птици и зайци в обект за търговия на дребно по
Наредба № 26 от 14.10.2010 г.

Допуска се ДОБИВАНЕ И ВРЕМЕННО СЪХРАНЕНИЕ НА СЖП ОТ
ЗАКЛАНИ ЖИВОТНИ (кръв, кожи, рога, копита, крака на птици, вълна, косми,
козина, четина, пера, глави на заклани птици, СРМ, съдържание на храносмислателния
тракт и др.) само във ферма – лично стопанство при условие, че са изпълненени
изискванията на Наредба № 44 от 20.04.2006 г. за съхранение.

II. Що е специфичен рисков материал?
За България (държава с незначителен риск от трансмисивни спонгиформни
енцефалопатии, както е определено в Решение на Комисията 2007/453/ЕО считано от
20.10.2014 г.) специфичен рисков материал (СРМ) от преживни селскостопански
животни на възраст над 1 година е:
 за говеда: черепът, без долната челюст, но с мозъка и очите, и гръбначният мозък;
 за овце и кози: черепът, с мозъкът и очите, и гръбначният мозък;
Това важи и за овце и кози, които имат пробил венеца постоянен резец преди да навършат 1 година.
Специфично рисковият материал е СТРАНИЧЕН ЖИВОТИНСКИ ПРОДУКТ категoрия 1 и задължително се отделя и съхранява в отделен съд.

III. Задължения на всички собственици или ползватели на животновъдни обекти

Основни определения:
„Животновъден обект“ е всяко място, където временно или постоянно се отглеждат или настаняват животни, с изключение на ветеринарни клиники или
амбулатории (Допълнителни разпоредби, т. 36, (Закон за ветеринарномедицинската
дейност (ЗВД))
„Лично стопанство“ е животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел
добив на суровини и храни за лична консумация. (т. 47 от допълнителните разпоредби
на Закона за животновъдството)

В личните стопанства се отглеждат за лични нужди до:
 2 броя едри преживни животни (ЕПЖ) и приплодите им до 12-месечна
възраст;

 10 броя дребни преживни (ДПЖ) с приплодите им до 9-месечна възраст;
 3 броя прасета за угояване; не се разрешава отглеждане на свине майки и
некастрирани нерези;
 2 броя еднокопитни и приплодите им до 12-месечна възраст;
 10 възрастни зайци с приплодите им, но не повече от сто броя общо;
 50 възрастни птици независимо от вида;
 100 бройлера или подрастващи птици независимо от вида.
Изискванията, на които трябва да отговарят всички животновъдни обекти са
посочени в Наредба № 44 от 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти.

1. Регистрация
Всички собственици или ползватели на животновъдни обекти са длъжни да
регистрират животновъдните обекти по реда на чл. 137 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност – ЗВД (чл. 51 от ЗВД).
Регистрацията се извършва за животновъдните ферми – чрез подаване на
заявление до областна дирекция по безопасност на храните, а за личните стопанства –
чрез кметовете и кметските наместници

2. Съхранение на документи
В животновъдния обект трябва да се съхраняват всички документи, свързани
с дейността му и с животните в него и да се предоставят на компетентните органи при
поискване (чл. 132, ал. 1, т. 25 от ЗВД).
Това включва удостоверение за регистрация, регистър на животните в
животновъдния обект, потвърдителни бележки, които се издават от
инсинератора/екарисажа при предаването на мъртво животно или друг страничен
животински продукт за обезвреждане и унищожаване, документи, издадени от
компетентните органи при извършване на проверки, както и друга съпътстваща
документация.

3. Съхранение и предаване за обезвреждане на страничните животински
продукти
Когато в резултат на дейността се получават странични животински продукти, лицата (физически и юридически) са длъжни да ги съхраняват в изолирани помещения, контейнери или на оборудвани площадки и да ги предават за обезвреждане в екарисажи/инсенератори или друг регистриран оператор, който борави със странични животински продукти. Когато страничните животински продукти произхождат от животновъдни обекти в труднодостъпни райони, транспортирането им е невъзможно поради повишен риск от разпространение на заразна болест по животните или в извънредни случаи, свързани с ликвидиране на заразна болест по животните, когато капацитетът на обекта е недостатъчен, обезвреждането им се извършва чрез загробване в трупни ями (траншеи) или директно изгаряне на нивото на терена или в изкоп, на одобрен от кмета на общината терен (чл.
272 и чл. 275, ал. 1 от ЗВД).
При смесване на материали от различни категории в един съд, материалите се смятат за по-високата категория.

Пример:
Ако материали категория 1 и 2 или 3 се съхраняват заедно в един и същ съд, всички материали в този съд се смятат за категория 1.
Ако материали категория 2 и 3 се съхраняват заедно в един и същ съд, всички материали в този съд се смятат за категория 2.
При предаване на труповете на умрелите животни и други странични животински продукти на регистриран оператор за унищожаване и обезвреждане (екарисаж/инсинератор) се съставя и подписва потвърдителна бележка.

В потвърдителната бележка се вписва:
 име/наименование и адрес на собственика;
 ветеринарен регистрационен номер на животновъдния обект;
 брой животни (за животни, на които не се изискват индивидуални номера –
например птици, прасета бозаещи);
 индивидуална идентификация на животните – ушна марка;
 килограми от претеглянето;
 законово основание от Закона за ветеринарномедицинската дейност – чл. 275, ал. 4, т. 1 (при предаване на трупове на умрели животни по държавна помощ) или чл. 275, ал. 4, ал. 2 (при ликвидиране на огнище на болест за промишлените ферми) и чл. 275, ал. 6 за ферми – лично стопанство.
Потвърдителната бележка се издава в три еднообразни екземпляра. Информацията трябва да бъде попълнена точно, съобразно данните за животновъдния обект.
Стопанинът подписва бележките като един екземпляр остава за него. Тази
документация трябва да се съхранява за срок от 3 години (чл. 132, т. 25 от ЗВД)

4. В Закона за ветеринарномедицинската дейност и подзаконовите нормативни актове по прилагането му са разписани подробно всички изисквания към животновъдните обекти и задълженията на собствениците, съответно ползвателите.
Посочените правни актове са публикувани на електронната страница на БАБХ в
рубрика „Документи“, подрубрика „Законодателство“.

5. Относно храненето на отглежданите животни
Забранено е храненето с кухненски отпадъци на селскостопански животни.
Забраната е въведена в чл. 4а, ал. 5 от Закона за фуражите. На нарушителите се налага
административнонаказателна санкция в размер на:
 Физическото лице се наказва с глоба от 1 000 до 3 000 левa, а при повторно
нарушение глобата е от 3 000 до 5 000 лева.

 За юридически лица или едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 3 000 до 5 000 лева, а при повторно нарушение санкцията е от 5 000 до 10 000 лева.

следва продължение ….

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here