Фермерът Руси Кънев / Плачът или болката на фермера

 Смятаме, че фермера е горд човек, кален в „битките” с животните, климата, администрацията, понякога  дори и с колегите и не е редно нито да плаче, нито да го боли нещо, защото животните в обора не признават болка.

Изп. Директор ДФЗ Борис Михайлов – „Да помогнем на фермерите”

Изп. Директор ДФЗ Борис Михайлов – „Да помогнем на фермерите”

Какво сподели с нас фермерът д-р Руси Кънев

 – Здравейте, ние също имаме семейна ферма с 46 крави под селекционен контрол, членове сме и на Националния съюз на говедовъдите в България – НСГБ.
Средната млечност на нашите крави е над 6000 кг. Аз  по професия съм ветеринарен лекар. В свободното си време съм винаги на фермата и участвам активно в работните процеси.

Но основната фигура е баща ми и с голямата помощ на майка ми. Те са непрекъснато при кравите. През последните години осеменявам с бици с голям потенциал на масло и протеин.
Имам нещо наум.
До тук всичко е като песен, по отношение на организацията на работата във фермата. Знаем какво да правим при и с животните, аз посещавам всички семинари, срещи и курсове, за да съм в час с новостите в говедовъдството.

Всъщност каква е нашата история.
Животните отглеждахме в един стар обор, който каквото и да го правехме, животновъдния ни обект нямаше да отговаря на изискванията на чл.137.

Купихме нов обект, който стегнахме по всички изисквания нов ЖО, който веднага бе одобрен по чл.137, още през месец юни миналата година.

Това беше точно в периода на задържане и затова решихме да не местим животните, докато изтече този период. Разбира се, бяхме си подали заявлението за подпомагане. В последствие не получихме обвързаната подкрепа поради промяна в Закона за ВМД.

За нас това беше скандално, инвестирахме маса пари, за да продължим да се развиваме и не получихме полагащото то ни се подпомагане. Съответно сезирахме централата на ДФЗ, защото в областния център ни казаха, че случаят е много заплетен.
Съответно съвсем коректно получихме писмо от ДФЗ ,с което не ни се отказваше помощта, но ни известяваха, че на следващия транш ще се има в предвид нашето искане и ще ни бъдат дадена субсидията, която ние на практика си я бяхме заработили, защото цяла година си изпълнявахме задълженията по селекцията и представихме фактури за исканите количества мляко.

Последва следващото подпомагане, но не ни приеха заявлението, защото не сме били изрядни по първото заявление.

Преглътнахме и това.

Не сме за „невероятната” помощ, да, щяхме да вземем 3500 лв, което е точно един тир силаж. Теглихме един кредит и си купихме силаж от “Алфа комерс” ООО Шумен, добре, че фирмата прави прекрасен силаж и поне за това не се ядосвахме.

Сега последва поредния удар.
Понеже ще се признават заявленията от взети помощи за миналата година, ние отново няма да можем да вземе помощ, защото миналата година не сме получили такава и съответно няма да можем да кандидатстваме.

Да ви кажа честно, просто принципът да те тъпчат постоянно, ни унищожава психически.

Извинямам се, че пиша не точно по темата, ама ни писна. Искам също да допълня, че при много колеги се развиват подобни сценарии. Все пак, ще се възползвам от обещанията на директора на ДФЗ, че служителите на фонда ще бъдат наши помощници и още утре отново ще опиша нашият случай.

Все пак и ние сме фермери, произвеждаме също мляко и месо. Справяме се отлично с работата на фермата. Ами ако ни беше писнало и бяхме продали кравите. За какви семейни и малки ферми ще говорим. Знаете ли, че мераклии няма и на ръце трябва да ни носите, нас – последните мохикани -говедовъди.

Говедовъд

Отговор

1 КОМЕНТАР

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here