В съседна Сърбия, в град Рума намерихме приятели

В програмата при посещението на фуражен завод ГЕБИ, организирано от фирма “Булмарс” ООД с управител Иван Траянов, бе включено и среща с фирма, която осигурява на фермерите всички необходими консумативи в тяхната работа.

Защо селото в Сърбия още „живее”. Отговорът е много прост. Все още стопанствата са малки, повечето семейни изкарват толкова, колкото да живеят добре. Вероятно и инструментите за съществуването на такива стопанства са по-добре подбрани и работят.

Поканиха ни на кафе, за да може домакинът – в случая г-н Желко Арсенович да ни разкаже всичко за земеделието в този край, което ни интересува. Рума е градче, намиращо се в област Войводина. Наблизо също се намира и Нови Сад, където земеделието е на почит.

Всъщност градчето се намира в центъра на най-земеделския район на Сърбия. Интересното е, че съпругата на Желко, Десислава е българка, баща и е известен професор по очни болести. Така че, имахме наш човек и преводач. Деси също участва в семейния бизнес.

Г-н Арсенович започна своя разказ с историята на своята дейност.
“Започнах да развивам търговска дейност със селскостопански консумативи преди 25 години. Бях на двадесет няколко години и знаех много малко за земеделието още по-малко за търговията с тази специфична стока и най-важното с отношението към фермерите. С годините всичко си дойде на мястото.
За да те уважават фермерите трябва да знаеш повече от тях.
Започнах да чета всичко свързано с продуктите, които продавах. След това започнах да се запознавам с технологиите, новостите. Последваха  придобиване на  знание по икономика и управлението на фермите. Създадох много връзки с наши учени работещи в сектора, експерти и ако искате и политици. Станах връзката на фермерите, с това което липсва на село. Хората ми повярваха и нещата потръгнаха.

Сега имам 30 магазина с 60 доставчика, в които се предлага всичко за земеделието.
Фуражи от всички видове и категории. Разбира се на ГЕБИ са на първо място. 

(Тук ще вметнем, че Желко е един от най-големите разпространители на продуктите на завод “ГЕБИ”. В завода всички го познават, а той знае всичко за процесите на работа и състава на произвежданите продукти.)

В магазините ми може да намерите семена за всички култури. Торове, също животни, малко габаритна техника за стопанството. Въобще всичко, за което си помислите, че трябва да има в едно стопанство.

Освен това имам и две бусчета, които обикалят в определени дни селата, в които нямаме магазин. Ако си на зор, можеш да си поръчаш по телефона или онлайн,  и ще я получиш стоката.

Лошото е, че и при нас започна окрупняване на стопанствата, защото икономически е по-изгодно така. Все още нашите селяни ги е страх от кооперирането, но това е единствения начин да се противопоставят на мегафермите, които почнаха да се появяват.

В работата ни на първо място е да доставим качествен продукт на фермера и да го запознаем с нов такъв, ако се е появил на пазара. Знам, че фермерите имат вяра на нашата фирма и продължават да ни търсят”.

След въпросите, Желко ни разведе из два от неговите магазина, където имаше всичко –  от капаните за мишки, до най-добрите добавки за крави.

Този ден беше празник, тяхната Голяма Богородица, и домакина ни покани на сбирка на фермерите, която той организираше. В ресторанта всички бяха семейно и се бяха издокарали, като за дипломатическа среща. Масата, подредена съвсем по човешки – нямаше черни хайвери, сини сирена и не знам какво си на което силят вече нашите фермери. Две печени прасенца на парченца в няколко чинии, питки и баница. Сърбите изглежда пият по-малко ракия от нас. Основно пиеха бира и бяло вино.
Всеки случаи не отстъпват на нашите фермери.

Имаше и оркестър. Без оркестър на сръбска маса не може. Всички пееха. Изпяха се всички нови и стари шлагери на сръбската музика. Беше страхотно.

В нашата група имаше и една етническа рускиня, в нейна чест оркестърът изсвири три руски песни, всички знаеха думите и пригласяха. Разбира се, изпяха се и два наши песни, като за финала беше Бяла роза.

За работа никой не говореше за политика пък – абсурт, прасенцата половината останах в чиниите, основното беше веселбата, песните и накрая разбира се – танците.
Който  е бил на маса, който  е ял, пил, пял и  се е веселил със сърби, знае за какво иде реч.
Но не това е най-главното, а това, че намерихме приятели, гостоприемни  и с големи сърца.

Govedovad

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here