1 част / Сп. “Агропари”: Михаил Михайлов – Проблемът говедовъдство

Защо започвам с термина – проблемът.
Защото наистина развитието на нашето говедовъдство занапред е голям проблем.
Всъщност редица от проблеми. Проблеми, ако не започне тяхното решаване веднага ще отидем в групата на отпадащите.

Предизвикателствата: колкото искате, за които не сме готови.

Да почнем с настоящото.

Горещините. Майтап ни се струваше преди три години, когато науката казваше, че те идват.
Не направихме нищо. Дори един сламенен чадър за сянка на животните.

Изискванията за хуманното отношение към животните:
също много малко направено, а изискванията се увеличават

Биологичното производство на продукция: има ферми – няма продукция. Поне така показа проверката – „Да си закупим биологично краве мляко“.

Вредните емисии: засега само си говорим за тях и сякаш се радваме, че имаме малко животни и не е необходимо да водим борба с тях. Но те идват.

Генетиката: уж я имаме, а средната млечност под 4000 кг от крава.

Работна ръка: няма нито специалисти, нито доячи, нито работници.

Новите предизвикателства: повечето от тях са все още на книга, но и те идват:
– край на вързаното отглеждане,
– задържане на телетата до 40 дневна възраст във фермите /икономически проблем за млечните ферми/,
– транспортирането на животните,
– обезроговяването,
– контролът на организациите за защита на животните и др.

Модел на фермата: нямаме предложения, нямаме концепция. Някои държави решиха този проблем и сега го ваят. Беларусите твърдо се спряха на ферми със среден брой крави – 500 до 700. Направиха основен ремонт на няколко хиляди краварника и сега са третата страна по износ на сирене в света.
Руснаците приеха модела на мегафермите. Най-голямата им ферма – Еко Нива, получава толкова мляко колкото ние. Руснаците дори започнаха да изнасят млечни продукти.
Много страни от Източния блок приеха инвестиции от други държави и там работят много такива ферми. Гърците успяха да създадат 2000 ферми на добро ниво и от 90 000 бр крави произвеждат мляко колкото нас.

Какво ще правим ние, какъв модел, още не знаем.

Настоящето: нямаме концепция, нямаме визия, нямаме план откъде да я почнем за да произвеждаме повече и качествена продукция от говедата.

От казаното до тука става ясно, че агропари трудно ще се получат от говедовъдството.
Какво трябва да правим.
Най-напред да си дадем малко самочувствие, като си припомним историята.

Без история не може. Нямаш ли история, значи си господин никой. Нашето говедовъдство си има история. За стотина години е направено доста. От номадските крави, които са се отглеждали преди 150 години идва Сивото говедо и Искърското говедо. Следва създаването на първите говедовъдни дружества и Съюзи. Влизат бици от модерните за началото на миналия век Сименталска порода и Кафяво Швейцарско говедо. След 1956 г започва работа с още по-модерните породи от Черношарените говеда. Следва атаката на Джерсея и месодайните породи. Най-напред Херефорда, последван от Симентала за месо, Белгийско синьо, Лимузин, Мери Грей, финиширайки с най-добрата за момента порода Абърдйн Ангус.

Промениха се използваните технологии за отглеждането на кравите. От навесите на пасището и яхърите, внедри се вързаното отглеждане, след това свободно боксовото отглеждане.
Доенето от ръка мина през гюмчетата за доене, през централния млекопровод, доилната зала тип „рибена кост”, въртящата се платформа, за да се стигне до робота за доене.

След 1956 г се започна работа по създаването на наши, български породи. Българското черношарено говедо, Българското родопско говедо, Българското червено говедо. Реставрираха се Късорогото родопско говедо, Сивото говедо. Разшири се действието на модерните породи за производство на мляко. Ежегодно се внасяха Фризийски бици и по късно Холщайнски от колосите в говедовъдството – Германия, Нидерландия, Дания, САЩ. Не беше подминат немския генотип 30 на ГДР. Последва внос на голям брой юници Холщайн от водещите страни, които продължава и до днес. Стигнахме и до модерните за момента схеми с използването на бици от Норвежкото червено говедо.

Едновременно с това се внедри изкуственото осеменяване на кравите и стигна до 80% обхват. Започна се бикопроизводство от нашите нови породи. Първоначално се създадоха голям брой Станции за изкуствено осеменяване, за да останат само две през 1992 г. Най-голямата Станция беше в Сливен, на която имах честа да бъда директор 14 години. Отглеждахме 141 бика, десет жребеца, десетина нереза и три магарешки жребци. От всичките тези разплодници се получаваше сперма и замразяваше. Спомням си, че дохода от производството на сперма една година беше колкото на ЗММ в Сливен, като икономика. За да се използва спермата, трябваха техник осеменители и съответно имаше и Школа за такива.

Всичко това е история, но то означава, че щом сме го правили, значи може да го направим пак.

Проблем в говедовъдството наистина има. Чудя се просто от кой проблем да започна. Погледнато, то всичко сякаш е проблем. Дори се чудя сегашните фермери мазохисти ли са или ината им е повече и все още издържат.

следва продължение ….

Михаил Михайлов

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here