3 част / Сп. “Агропари”: Михаил Михайлов – Проблемът говедовъдство

Няколко думи и за работниците. При сегашните условия в повечето ни ферми едно семейство може да гледа максимум до 50 говеда, без пастира. Това означава, че се нуждае от работници. Заплата им не е от най-високите, но не е и от най-ниските. Към нея жилище, консумативи, мляко и каквото могат да забършат от фермата. Професионален опит много пъти няма. Претенции големи и винаги в най-неподходящия момент поставят фермера на колени, че дори в наведена поза. На практика само името им е работник в повечето случаи. Все пак това си е голям проблем. Вероятно работниците ще станат още по-дефицитни. Чаканите такива с години от Украйна, Молдова и още не знам от къде си, все още пътуват за към нас.

Моделът на семейната ферма – от казаното дотука би трябвало да е станало вече ясно. Правят го другите и то с уверени крачки. На първо място – науката да предложи моделът. Това не е работа нито на фермерите нито на политиците. Те мога само да предлагат и одобряват моделът и накрая да изпълняват.
Моето скромно мнение е, да се почерпи опитът на другите. Искаме да запазим селото, да възродим семейните ферми и националните продукти. Ако си мисли някой, че ще се върнат младите с парите заработени в емигрантство  – просто се лъже. Някои опитаха. Похарчиха парите и се върнаха от там, от където бяха дошли.

Имаме вече много семейни ферми в много държави, които работят добре. Модулът обикновено е 100 бр животни. От тях 50 – 60 дойни крави, колкото е капацитета на един робот за 24 часа. Двадесетина сухостоини крави и още толкова юници. Всичките под един покрив. С механизирано почистване и през последните години и хранене с робот.

И накрая, фотоволтаици на покрива за самоосигуряване на електроенергия, която ще продължава да върви нагоре. При тези условия, вече едно семейство с помощта на още един работник, може да се справя идеално с отглеждането на животните и изхранването на семейството.
Не си мислете, че кой знае колко пари изкарват западните фермери. Толкова, колкото да живеят добре. Така се действа в Нидерландия, след напускането на работниците от Полша и Румъния. Броят на доилните роботи вече обхваща 60% от фермите. По този път тръгнаха и руснаците. Само за няколко години, броят на роботите в тази страна надхвърли 6000 бр.

И следва най-големият проблем – горещините.
Не случайно започнах статията с тях. Става дума за промените в климата и все по-голямото място, което ще заемат в календара. Определено не сме готови. Видях, това лято в много ферми, че се започва да се работи по тези въпроси. Видях във фермата на уважавания от нас г-н Филип Харманджиев, че са направили специални подвижни сенници, със съответните минерали, които следваха животните по време на паша. Също така на пасището имаше няколко водоизточника.
В много ферми се сложиха вентилатори, но на много места ги спряха, защото животните не ги приемат. Осигуряването на по-ниски температури в обора, си е направо наука. Какъв вентилатор, къде да е поставен. Следва разположението на пръскалките, естествените въздушни потоци, слънчевите лъчи къде влизат в обора и още куп неща. Това го няма още. Това е поредната година на горещина.
Трябва да се прави вече нещо.
Хората започнаха от покривите. Смяна на конструкцията, вдигане на билото, боядисване в бяло, фотоволтаици отгоре.

По същия начин стоят въпросите с водата. Вероятно някоя година ще се случи така, че да има недостиг на вода. Готови ли сме да работим при воден режим. Все пак на една крава и трябват само за пиене поне 80 литра прясна, чиста и студена вода. Имаме ли я.

И веднага следва големия въпрос финансирането. Ами ще го осигурят политиците и администрацията. Нали затова им плащат. Няма само да се тръби – дадохме толкова пари на фермерите. А това са пари които предварително са определени в бюджета, както на страната ни така и в ЕС.

Има четири основни компонента в млекопроизводството.

  • Първият е кравата. Тя трябва да бъде ефективна, продуктивна, с реализиран генетичен потенциал. Генетиката изисква качествена експертиза и инвестиции, но води до общо увеличение на рентабилността.
  • Второто е фураж, без него няма да има ефективност, защото 80% от успеха на всяка млечна ферма зависи от храненето. Най-уязвимото звено във веригата за млечно отглеждане от икономическа гледна точка бих нарекъл фуража. От една страна, по време на криза разходите им се увеличават. От друга страна, тази конкретна позиция на разходите обикновено е една от първите, които се оптимизират.
  • Третото е отглеждането на животни. Тук обучението и качеството на персонала е от особено значение. В крайна сметка животното няма да каже, че не се чувства комфортно, трябва да се усети от някои.
  • И накрая – икономическият компонент. Всеки фермер иска да разбере, колко харчи за фуражи, какъв е дела на тези разходи на литър мляко, колко са разходите за оборудване, колко се дава за поддръжка и обучение на екипа.

През 1996 г, когато започнаха процесите по създаването на нашето говедовъдство от нов тип, излизаше един вестник „Кооперативно село” и ме помолиха да напиша нещо подобно. Спомням си, че тогава писах, че за няколко години ще се решат въпросите със земята, с материалната база – обори, машини, складове и други подобни. И след това фермерите ще посветят работата си по селекцията и ще произвеждаме поне 8000 кг мляко от крава. Тогава средната млечност беше някъде около 3600 кг. Изглежда все още не сме решили предните проблеми и не е дошъл реда на селекцията. Както вече казах въртим се около 4000 кг средно от крава.

Като заключение: час по скоро дебат по въпросите на говедовъдството. Набелязване на целите. Поставяне на задачите със срокове.
Активирана на науката. Все още имаме добри учени и трябва да започне работа – един път за облекчаване трудът на фермера и най-важното да получаване  повече продукция.
Нека само да не казваме, че млякото е стратегическа суровина за всяка една страна.
Нека всички заедно да спасим българското мляко.

 

Михаил Михайлов

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here