1 част Гърция: Фермерите и селото

Миналата седмица бях в Гърция и научих още много неща за фермерите и техните организации. Посетих едно село до Дойранското езеро, където нашите 30 000 войника са спечелили епична битка срещу 3 дивизии чиито бройка била над 75 000. Езерото е все още там, можеш да си хапнеш риба и да се поклониш на нашите герои, останали завинаги далече от родината.

Посетих една овцевъдна ферма, която се намираше в края на селото. Построена преди 20 години, чисто семейна ферма – баща и син отглеждат 180 овце от млечно направление, повечето с кръв от Източнофризийската порода и Хиос. Няма чираци, няма помощници.

Оборът вътре така е направен, че всичко да е лесно изпълнимо. Много индивидуални клетки, най-различни боксов и големината им е лесно управляема от подвижните преградни стени. Тавана е с височина над четири метра, няма конденз, няма миризми.

Доилната секция за 10 овце е поместена в помещението за фуража. Няма плочки, няма пластмаси, няма вентилатори. Имаше обаче само едно нещо – голяма, голяма чистота.
Ваната за съхранение блестеше от чистота. Може да се огледаш в нея. Както казах бащата и сина извършваха всички процеси във фермата. Освен това си произвеждаха люцерна. Шест откоса на сезон. Разбира се, че се поливаше.

Селото Мургеш е предпланинско село. След последната къща започва планината. Доста нависоко държавата е изградила един голям бетонен басейн, където се събира водата идваща от планината. От там тя тръгва по един бетонен открит канал /малък/ към селото. Минава в началото на градините, лозята и люцерновите площи /в този район се отглеждат тези култури/ и от там отива да полива градините. Има си обаче правила. Ако имаш капково напояване получаваш вода за поливане, колкото искаш. Ако поливаш гравитачно имаш час и ден за поливане. Измами не вървят – да пуснеш водата и да не я спреш. Дори най-добрият ти приятел веднага ще ти направи забележка, че не си спрял водата. Показвайки ни този канал по който идваше водата, нашият домакин забеляза, че в един от участъците са се натрупали клони и водата прелива и се разлива наоколо. Човекът веднага събу обувките си, взе една мотика – тя си стоеше кротко до канала, много хубава беше, но никой не я беше взел – и започна да разчиства канала и даде зелен коридор на водата към градините.

Фермерът ни разказа за неговата ферма.

Обикновена селска гръцка къща

– “Фермата е останала още от баща ми, сега ще остане на сина ми. Вече той е водещия. Овцете изхранват две семейства. Тази година тъкмо изведнъж станахме по-добре, то пък се дигнаха цените на фуражите.

Резултата от работата на кооператива, в който членувам, дойде тази година. Целогодишната ми средна продажна цена на овчето мляко бе 97 цента. Сега кооператива сключи сделка с мандрата за цена от 1.20 евро през декември и 1.15 от февруари за кг овче мляко.
За такива цени не сме и мечтали.

Другото важно нещо е, че вече съм продал, преди да се родят 100 агнета на наши клиенти, които ги капарират за великденските празници. Предполагам, че до края на годината ще продам всичките агнета. Сега ми плащат половината цена и в деня на вдигане агнето от фермата, правим уравняването. Тази система работи с години. Именно тя ни дава глътка въздух през най-трудните икономически месеци. Изтеглихме агнилната кампания малко напред и в края на този месец почваме да агним за да получим повече мляко, когато цената е най-атрактивна.

Тази година не сме получили кой знае какви помощи. Някъде по 5-6 евро за ковида и пак по толкова за една от мерките. Чакаме още помощи, защото идващата годината ще е една от най-рисковете.

И при нас администрацията е тежка. Попълват се много документи, правят се и много проверки също. Определено обаче трябва да кажа, че политиците гледат да ни съхранят, нас селяните. Виж селото. Половината къщи са празни или има виладжии”.

В това време покрай обора мина сметосъбиращата машина. Нашият домакин скочи и отиде да се разправя нещо с работниците. След като се върна, обясни.

– “Тук се плаща за изсипан варел в машината. Има няма боклук, щом варела се качи в машината плащаш. Моят варел е до половината пълен, но те го изсипват за да пишат, че пълен и си вземат парите. Научихме се и ние да пестим”.

И Гърция селата започват да опустяват. В повечето къщи живее по един пенсионер. Няма право да отглежда животни в двора си. Тази привилегия имат само живеещите на последния ред къщи и то да отглеждат кокошки. Всеки ден, в определен час по селските улици минават две открити камиончета. Едното продава зеленчуци и плодове. По някой път ракия и вино. Другото – стоки за кухнята и бита. В един ден от седмицата има пазар в центъра на селото, където се струпват десетки подвижни магазина и можеш да си купиш всичко.”

Другото характерно нещо за гръцкото село е изключително добрият вид на църквите и дворовете на селските къщи. Няма нито една дъска или тръба, нито една торба, бидон или какъвто и да е боклук (какъвто се вижда по нашите села). Всичко е скрито някъде. Дворчето е подредено, като в хотелски двор. В центъра на това село имаше поне пет кафенета с над 150 стола. Заети бяха само няколко. Просто няма хора, но все още тукашните живеят със старото време, което според мен безвъзвратно е минало.
На кафенето обикновено се обсъжда политиката и спорта. Питието е само едно – кафе елинико или капучино. Това ракии, узо, уски или нещо алкохолно е персона нон грата на масата на гръцките кафенета.

И още нещо важно за нашите селяни.
Тук пенсията за работещите в земеделието е 494 евро.
И другото. Дори една краставица да си купиш от седмичния пазар и от обикалящите коли – получаваш касова бележка.

Директно от езерото на победата – Дойран: Михаил Михайлов

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here