Проф. Живко Кръстанов и доц. Теодора Ангелова: Още за плодовитостта при кравите

Целите на Проекта за Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони и предлаганите интервенциите в говедовъдството са в дълбоко противоречие

Представената цел на Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони 2023 – 2027 е:

„Усилията ще бъдат насочени към подобряване на устойчивостта, ефективността и рентабилността на животновъдните стопанства. Ще се обърне по-специално внимание на чувствителни сектори като млечното и месодайното говедовъдство, биволовъдството, овцевъдството и козевъдството, както и на пчеларството. Ще се насърчава отглеждането на животни с високи продуктивни качества, което ще допринесе за оптимизиране на производството и ще създаде условия за по-добрата пазарна реализация на продукцията.“

Проектът за интервенции влиза в силен конфликт с представената цел на Националната стратегия 2023 – 2027.

За да бъдем правилно разбрани си направихме труда да приложим резултатите от анализ, като използвахме био икономически модел, който включва цялата палитра от биологични и икономически фактори, влияещи върху рентабилността на една говедовъдна ферма.

Ще коментираме някои от резултатите, които са достатъчно красноречиви, мотивиращи безпокойство, относно полезността на предлаганите интервенции за постигане целите на стратегията.

Ще започнем с общоизвестния факт, че говедовъдството е отрасъл, в който нещата се случват бавно заради дългия генерационен интервал, което пък е свързано и с дълъг непродуктивен живот на ремонтните животни, които трябва да заместят тези, които подлежат на брак по една или друга причина (болести, безплодие, ниска продуктивност и др.).
Това означава, че когато едно животно започне продуктивния си живот, продукцията трябва да е толкова висока, че да покрие разходите направени за енергия (фуражи) за поддържане на метаболитната маса (450-550 кг) и тези за продуктивност, както и да се възвърне инвестицията в животното, която е направена по време на неговия растеж, за да достигне първо отелване и да започне да продуцира на 25 – 32 месеца.
Което означава, че при високо продуктивните стада този период отнема поне 3 лактации, ако нивото на млечност е над 8000 литра за лактация.

След приключване на този период започва продуктивния живот, чрез който стопанина започва да печели. Т.е. колкото по-дълъг е този последен период, толкова по-положителен ще е икономическия резултат за фермера.

Наред с това е редно да отбележим и други особености, които трябва да се отчитат винаги, когато говорим за икономика на млечните крави. Високата продуктивност е свързана с невъзможността животните да бъдат заплодени в рамките на 60-80 дни след отелването.
Причини за това са високия енергиен дефицит, който не може да бъде покрит от фуража и това води до метаболитен стрес, често поява на ацедози, кетози, което е съпътстващ проблем при високопродуктивните крави. Тези проблеми няма как да бъдат преодолени без допълнителни разходи за медикаменти, скъпи добавки към фуражите и др., тъй като млечните крави в този период не могат да консумират фураж с такъв обем и енергийна стойност, че да покрие енергийните им нужди.

Всички до тук описани факти са довели да добри практики при високопродуктивните крави и те са свързани с стремежа те да бъдат заплодени поне след 100 дни от началото на лактацията. Като потвърждение на това ще приложим официалните данни от елитната част на популацията на АРЧШГ Добрич, която показва среден междуотелен период от 446 дни, като се има предвит, че периода на бременност е около 285 дни или 161 дни след отелването.

Трябва да отбележим, че високопродуктивните ферми у нас бележат едно голямо технологично обновление и благодарение на политиката ПРСР бяха направени сериозни инвестиции и може да се отбележи зночително развитие на сектора. На пазара се намират и високотехнологични фирми, които предлагат ефективни решения за постигане на високи резултати над 8000 млечност, като има и ферми с 11 000 кг и повече средна продуктивност от крава. Пазарът на генетична плазма също е наситен с най-доброто от световната генетика.

Сега да погледнем по същество какви икономически последствия на отделните елементи, формиращи икономическите резултати на едно високо продуктивно стадо има междуотелния период и продуктивното дълголетие на животните.

Да започнем с изискването ежегодно отелване на всяка крава за да  получи помощ.

Както показахме до тук, това е не целесъобразно от гледна точка на биологичната невъзможност  да бъде реализирано при високопродуктивните животни, но всъщност това удължаване на сервиз периода води и до икономически загуби.

Щеше да е много хубаво, ако 9000 кг мляко се реализират за 365 дни междуотелен период /305 дневна лактация и 60 дни сервиз период/, вместо 446. Удължаването на продуктивния период е свързано с допълнителни разходи за фуражи, за поддържане на метаболитната маса, с 81 дни в повече. Което намалява печалбата с около 450 лева на едно животно.

Излиза, че интервенцията наказва всички високопродуктивни крави, тъй като те не могат да се заплодят и да раждат всеки 365 дни, а това е свързано със загуби поради естеството на биологичния оборот на стадата. По този начин високопродуктивните ферми ще бъдат ощетени, като около 30-40% от кравите няма да могат да отговорят на това условие и няма да бъдат подпомогнати.

Възниква въпросът, какво общо има тази интервенция върху повишаване на продуктивността, икономически устойчивото развитие на млечните стада, каквито са целите на стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в България. Напротив тази интервенция ще руши заложените цели, а в дългосрочен план ще е допринесе само до нарастване на обема на нископродуктивните стада, където кравите се заплождат безпроблемно.

Втората интервенция ограничава продуктивната възраст на животните до 10 години.

До какво би могла да допринесе след като от 492923 записа на 30501 крави се вижда, че броя на животните по лактации е следният:

Като се има предвид реалния среден междуотелен период 446 дни, както и възрастта на първо отелване – 25-32 месеца, то излиза, че една крава достига до 10 годишна възраст на 6 – та или 7 – ма лактация или както е видно от фигурата 198 животни на 6 – та и 58 животни на 7 – ма лактация от 30501 крави.
Ако фермера има такава крава, която се запложда и има висока продуктивност, то това е най-ценното животно в неговата ферма, тъй като, както споменахме по-горе, тя отдавна е изплатила направените в непродуктивната й възраст инвестиции. Наред с това по-дългия продуктивен живот предполага по-ниски разходи за производството на ремонтни животни в стадото.
Ограничаването на продължителността на живот в стадото, заложено в интервенцията, ще доведе до това, че ще се води битка срещу основните приоритети на съвременните генетични цели, а именно увеличаване на продуктивния живот в стадото.
Един от основните положителни резултати вследствие на увеличен продуктивен живот, е именно намаляване на относителния дял на непродуктивната метаболитна маса,  които заедно с високата продуктивност, са основни инструменти за намаляване на въглеродните емисии, генерирани от млечното говедовъдство на единица продукция и повишаване на икономическата ефективност.

Всичко казано до тук, показва, че ограниченията на някакъв параметър, свързан с междуотелния период и продължителността на живот в стадото, няма да доведат до икономическа устойчивост и напълно влизат в асинхрон с реалните условия за ефективно говедовъдство.

По подобен начин, може да се каже, че така заложените интервенции предизвикват безпокойство и при месодайното говедовъдство и застрашените породи говеда. Тези породи са признати като важен икономически, екологичен, социален, културен, исторически и генетичен фактор.

Ето защо може да се твърди, че ограничаването в частта за подпомагане на животните до 12 годишна възраст, има пряко отношение към успешното съхранение на застрашените от изчезване породи.

Продължителността на живот в стадото е едно от най-ценните им качества и при управлението на генетичното им разнообразие, трябва да има диференциран подход, съобразен със спецификата на тези породи. Животните с висока продължителност на живот показват своята приспособимост към трудните планински условия и ограничаването им за подпомагане, би било в противоречие с всички дългосрочни селекционни цели, които могат да доведат до устойчиво икономическо развитие.

Проф. Живко Кръстанов и доц. Ангелова

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here