2 част Гърция: Фермерите и спорта

1 част Гърция: Фермерите и селото

Много пъти съм виждал как спорта обединява хората. Сякаш точно спорта ни липсва и се разделяме все повече. Страната се напълни със стадиони и спортни площадки, строени по европейски проекти. Стоят си обаче заключени и чакат някой да отиде да порита топка. Точно обратно е при нашите комшии гърците. Ври и кипи по спортните площадки. Гарантирам ви, че не сте виждали такова нещо.
Нашите деца с телефоните и компютрите, техните на площадките. Обикновено се спортува за кеф. Но има график за състезания. Двата отбора играят както се казва яко. Публиката, макар и разделена на две, аплодира всяка хубава проява на двата отбора. Няма обиди, няма псувни, няма побоища. Накрая привържениците на двата отбора дори пият по бира. Става дума за ученическия спорт и кварталния.

Във всеки квартал на Атина има изградена спортна база. Например в квартала Вула, в който пребивавах, спортната база си е направо между къщите. Имаше две закрити спортни зали, едно футболно игрище, четири баскетболни и две волейболни – открити.  Вратите на игрищата са затворени. Има катинар, но той не е щракнат, който иска по всяко време, дори и през нощта може да отиде и играе.

На игрищата първият отбор влиза в 9 часа сутринта, последните отбори влизат в 21 часа вечерта. Виждаш групи от деца, а вечер и ветераните, които отиват да спортуват. Страхотна гледка. Всеки си знае часа. Няма никакви екстри – няма бани, няма съблекални. Има четири реда скамейки. Защото на тренировките на децата присъстват 50-60 родители и близки.

Съботата е издигната в култ. Децата идват на тренировка, а извън площадките има маси и столови, на които сядат родителите и гледат тренировката. Все пак има карантина и в Гърция. До масите работи и скара за суфлаки. Независимо, че си на открито, извън площадката пълен абсурд е някой да запали цигара. Веднага му правят забележка.

Всяка неделя са официалните мачове. Срещат се тимовете на кварталите. Тогава се играе в зала. За да влезеш вътре трябва да покажеш  сертификат за ваксинация или тест за каронавирус. Спазва се стриктно това. Тук действа малко олимпийският принцип – да се спортува. Всички трябва да играят от отбора. Независимо на какво ниво си. В единият от отборите , които гледах /деца/ имаше едно момченце доста пълничко. Резултата беше равен. Оставаха пет минути до края. Треньора не беше пускал това момче в игра. И независимо, че щяха да загубят той пусна и това момче. Залата започна да пляска. След това при всяко докосване с топката на момчето отново ръкопляскаха. Разбира се, отборът загуби, но треньора бе поздравен от своите.

Случи се и още нещо интересно. Лидерът на отбора нямаше ден, правеше грешка след грешка. Бащата, бивш национален състезател, отиде при треньора и го помоли да го извади от игра.

В публиката бях с един гръцки фермер, който ме заведе на мача. Попитах го къде ходи на почивка. Той ми отговори. Имам трима сина. Всеки играе в различни отбори. Моята почивка е на стадиона два часа да погледам момчетата.

Името на кварталния отбор е най-големия символ на квартала. Голяма гордост е за децата да бъдат облечени в екипа на квартала. Например отбора на квартал Вула, половината деца които срещните бяха облечени  с екипа на любимия отбор. Таксата за пет тренировки седмично за месеца е 100 евро, като получаваш и екип на отбора.

Мислейки по този въпрос, стигам до извода, че спорта обединява хората. Може да са врагове помежду си, но за любимия отбор дават всичко. Фермерите нямат време за спорт. Но в кафето в селото редовно гледат мачове или други спортове. И тук стадионите по селата са запустели, но затова пък за малкото останали деца се полагат грижи да спортуват. В спорта се ражда колективния дух на мислене и работа. Помагаш на по-слабия. Първото място е желано, но те се радват когато са играли добре, независимо че са загубили. Има на какво да се учим.

От Атина
Михаил Михайлов

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here