Приключенията на едно селско момиче: Как работим в екип / 31 част

Освен възхищение от това нидерландско момиче, четейки неговите  преживявания, от работата в семейната ферма, човек не може да изпитва друго.
Но от това трябва да си направим и някои  изводи:
Вижда се с просто око, че млечното говедовъдство е най-трудоемкия сектор в животновъдството. Така че, останалите ЗП нека да не гледат в канчето на млечните говедовъди. От сутрин до вечер, както пише момичето, седем дни от седмицата във фермата. Единствените спокойни минути са тези на сутрешната закуска.
Не случайно Европа говори за семейни ферми. Не случайно и ги подкрепя.
Прочитайки този разказ ще разберете защо. Въпросът тук е, нашите читатели, прочитайки тази история, дали ще се решат да правят семейна ферма и да продължат да я развиват, ако имат такава.
Нека и политиците, които влизайки в селското читалище, говорят само за възраждането на семейната ферма, да се запознаят с работата в една такава и тогава да вдигат лозунги  от рода на – „назад към селото”.
Така трябва да бъде, но лозонга трябва да е подкрепен с голям списък от подкрепа, която да бъде оказана на семейните ферми.
Говедовъд.ком


В този материал искам да разкажа и покажа как работим в нашата семейна ферма, как работим в екип. Със сигурност не винаги е лесно, но в крайна сметка ние сме там, където сме, като го правим заедно и то така, както трябва.

Родителите ми Херман и Веерле са фермери от 1989 г. През 2000 г. се преместихме на сегашното ни място, в сърцето на Шорисе. През 2012 г. завърших и започнах работа във фермата. Млечното ни  стадо  постепенно се разширяваше. На мястото на стария обор построихме нов през 2013 г., следващата година пуснахме в действие карусела за доене на кравите. В момента имаме 160 млечни крави и 120 млади животни. С нас 3-мата – аз и родителите ми, които сме  на пълен работен ден, получаваме много помощ и от сестрите ми..

Работата във ферма, в млечна ферма, е най-голямото предизвикателство от всичко. Уж сме независими и свободни, но днес трябва да отговаряме на много изисквания. Трябва да сме в ред с мерки, относно хигиената, околната среда, климата, хуманното отношение към животните … Това са само няколко думи, но те означават много.

На всеки три години във ферма за млечни продукти се извършва голям одит. Това са спецификации, които трябва да се спазват. Непрекъснато  се добавят още правила. Планът за управление на  оборския тор,  също се променя непрекъснато.

Трудно ми е да съм в крак с всичко, страхувам се да съм в крак с всичко, но знам, че трябва.

 По-специално, за мен е много трудно, че всичко това изисква много инвестиции и струва много пари, за да мога да спазвам правилата. В същото време от години получаваме същото или дори по-малко за висококачественото мляко, което произвеждаме. Ние печелим по-малко за млякото си, докато трябва да отговаряме на много повече изисквания и да правим много повече разходи.
Това не е правилно, нали?

За щастие не съм сама и ние сме добър екип тук във фермата. Повече от всякога, напоследък ни се налага да си помагаме един на друг. Повече от всякога трябва да говорим, да обсъждаме, да търсим как и какво … Със сигурност не винаги е лесно. Понякога се дискутира и се вадят аргументи. С 3-ма е много по-различно, отколкото с 2-ма: защото различните мнения са вече три.
Така че, това е обсъждане, обмисляне, посредничество, отлагане, вземане на решение, връщане … То е търсене! Но в крайна сметка винаги продължавайте. Продължете заедно.
Вярно е, че говорим  много, защото сме семеен бизнес, и сме силни. Понякога ми е трудно да работя с родителите си – те са друго поколение – и обратно, понякога това много ми помага. Те имат дългогодишен опит, мотивират ме, когато е необходимо, Мотивирам ги и аз, когато за тях  е необходимо… Заедно ние притежаваме мъдрост и работна рутина, която ни кара да се чувстваме най-добре.
Затова се справяме добре. Ние го правим добре!

Ние сме екип! Всеки от нас има свои собствени задачи във фермата, определени задачи, но които изпълняваме заедно … помагаме си, когато е необходимо. Колегите също ни помагат и ние на тях , когато е необходимо.

 Работата в екип кара мечтата ни да работи!

Майка ми и аз започваме деня заедно  с доенето на кравите. Всеки ден, седем дни от седмицата. През сезона баща ми редовно е на полето от сутринта, през зимата също идва да помага с кравите.
Неговата редовна сутрешна работа е почистване на леглата  и разпръскване на купите със слама. След доенето, около 8 часа майка ми дава на телетата мляко и храна, аз помагам, когато имаме много телета. Около 8 часа сутринта осеменявам разгонените крави или извършвам грижи за копитата и правя някои проверки на компютъра. След това закусваме заедно и обсъждаме какво и как през следващия ден или седмица ще се прави.

Сутрин храня животните, без значение дали е  зима или лятото. През лятото вече две години подхранваме с прясна трева, татко се грижи за тази работа, въпреки че аз помагам тук и там. След закуската  майката ми е заета със счетоводството на компютъра, или почиства боксовете за телета, грижи се за животните … Баща ми, ако не е на полето, ремонтира техниката или също е зает с компютъра.

В следобедните часове редовно работим заедно, като почистване и подготовка на клетките за новородените телета. Следва поддръжка или ремонт, извеждане на добитъка на пасището или работа в къщи … Последното често се случва на мен и майка ми. .

Майка ми и аз винаги използвахме общи клетки за телетата. Имаме няколко групови кошари за 2 до 4 телета, които трябва да чистим на всеки 2 или 3 седмици. Това е интензивна и трудна работа. Междувременно твърде тежка работа за майка ми. Тъй като тя върши такава тежка работа повече от 30 години, тялото й започва да се износва. Редовно изпитва болка в раменете, гърба и бедрата.
Бащата също има такива проблеми: гърбът или коленете му редовно “работят” срещу него. Тази година това също ме притесни: виждайки и преживявайки, че родителите ми вече трябва да работят по-малко. Следователно със сигурност търсим начини да улесним определена работа.  Корекциите обаче изискват инвестиции и това е много трудно днес. В млекопроизводството – също и в селското стопанство като цяло – ние печелим от години твърде малко .

Работата по земята е до голяма степен е оставена на баща ми, но майка редовно помага в натоварените сезони. Сестрите Валери и Стефани също помагат където и когато могат.
Аз самата не върша полска работа, но поддържам всичко възможно най-добре във фермата. Получаваме помощ и от семейството при прибиране на сеното и царевицата, за щастие, защото това е огромна работа!
Всичко е много по-приятно със семейството!
Надявам се да можем да го правим по този начин още дълго време!
Работата в екип кара мечтата да работи!

Джули Ван Бовен

Приключенията на едно селско момиче / 1 част
Приключенията на едно селско момиче / 2 част
Приключенията на едно селско момиче / 3 част
Приключенията на едно селско момиче – Раждане на теле / 4 част
Приключенията на едно селско момиче – Цезарово сечение / 5 част
Приключенията на едно селско момиче – Отглеждане на телето / 6 част
Приключенията на едно селско момиче – Обезроговяване на телета/ 7 част
Приключенията на едно селско момиче – Всичките ни крави имат име / 8 част
Приключенията на едно селско момиче – Близнаците / 9 част
Приключенията на едно селско момиче – Естествено покриване / 10 – 1 част
Приключенията на едно селско момиче – Естествено покриване / 11 – 2 част
Приключенията на едно селско момиче – Стойте си у дома и се грижете един за друг! / 12 част
Приключенията на едно селско момиче: Пресушени крави / 13 част
Приключенията на едно селско момиче: Време и вятър / 14 част
Приключенията на едно селско момиче: Пасището / 15 част
Приключенията на едно селско момиче: Близане / 16 част
Приключенията на едно селско момиче: Кравата смуче мляко от крава/ 17 част
Приключенията на едно селско момиче: Изкуствено осеменяване на крави / 18 част
Приключенията на едно селско момиче: Оборът / 19 част
Приключенията на едно селско момиче: Доене на карусел / 20 част
Приключенията на едно селско момиче: Доене на карусел – стъпка по стъпка / 21 част
Приключенията на едно селско момиче: Кравите бързо изпитват топлинен стрес /22 част
Приключенията на едно селско момиче: На вечеря с краля и кралицата / 23 част
Приключенията на едно селско момиче: Контрол на бременността / 24 част
Приключенията на едно селско момиче: Фермерски кучета / 25 част
Приключенията на едно селско момиче: Даваш както при другите / 26 част
Приключенията на едно селско момиче: Конструкцията / 27.1 част
Приключенията на едно селско момиче: Конструкцията / 27.2 част
Приключенията на едно селско момиче: Дойде и време за пасището / 28 част
Приключенията на едно селско момиче: : Осмата лактация на Беки / 29 част
Приключенията на едно селско момиче: Защо телетата и кравите мучат / 30 част

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here