Хранене на кравите в сухостоен период – д-р Красимир Бобов

управител на техническия отдел в Микса

Днес ще поговорим за храненето на кравите през сухостойния период, който все още често е силно подценяван, а както нашият събеседник ще Ви разкаже – именно храненето през сухостойния период предопределя безпроблемното отелване и добрата последваща лактация.

Потърсихме мнение по въпроса от д-р Красимир Бобов, който е  дългогодишен консултант по хранене в българската компания Микса, която е официален партньор на световноизвестния холандски агрохолдинг Nutreco за България и производител на широка гама продукти от фуражната индустрия.

Д-р Бобов работи и с голяма част от фермите в редиците на НАРМС и днес ще ни посъветва как адекватно да се погрижим за сухостойните животни.

– Здравейте, представете се с няколко думи за аудиторията.
– Здравейте, казвам се д-р Красимир Бобов. Завършил съм Тракийски университет в гр. Стара Загора. По професия съм зооинженер.

След като защитих докторската си степен в областта на животновъдството, животът ми предложи алтернативата на научната дейност. Мислех си, че пътят ми е предначертан. Съвсем случайно, обаче, преди близо 15 години кандидатствах по обява за работа при настоящия си работодател. Бях одобрен за позицията и пред мен изникна сериозна дилема – накъде, тъй като все пак научната дейност беше твърде интересна за мен. Тя обаче от своя страна не беше никак добре платена и аз като млад човек, търсещ по-добро бъдеще, избрах да тръгна по нов път.

Освен липсата на добро заплащане имаше и друга причина да избера настоящата си дейност и тя  беше липсата на достатъчна практическа насоченост на научния труд. Във всички западни държави именно науката е основният партньор на животновъдството и земеделието, докато в България за съжаление тази връзка е отдавна прекъсната, ако изобщо е съществувала.

На Запад е на преден план т.н. приложна наука, която прилага теориите на практика и работи именно за оптимизация на процесите във всеки сектор. По тази причина и науката е така печеливша в развитите държави, тъй като самата тя генерира огромни печалби за бизнеса.

– Смятате ли, че България има капацитета да се развие именно в приложната наука?
– Разбира се, че има потенциал и то във всяко отношение. Обичайна практика е големите компании в световен мащаб да заделят голяма част от приходите си именно за финансиране на научна дейност, която впоследствие генерира иновации в сектора. Със сигурност и в България това може да се случи, ако научните среди се насочат към практически приложими дейности.

Едно, дори и дребно на пръв поглед откритие, впоследствие може да получи изключително широко приложение и да доведе до голяма икономическа полза всъщност.

За момента в държави като България – развиващи се с недотам благоприятна икономическа среда, всички ползваме наготово предоставените от западната наука постижения и „плащаме“ допълнително затова.

– Как продължи пътят Ви след като избрахте нова посока за развитие?
– Започнах като специалист по хранене по обявената позиция. Фирмата предлагаше и допълнителни възможности да се вникне по-дълбоко в материята, което ме накара да харесвам работата си още по-силно. Условията на работа бяха отлични във всеки аспект. По тази причина за мен категоричното решение след време дали да продължа по този път и да се откажа от научната дейност не беше никак трудно. От позицията на времето поддържам това свое решение и мога да кажа, че опитът ми ме научи на не по-малко от това, което предлагаше университетът.

Оттогава досега работим съвместно с моя работодател. В началото дейността ни беше чисто търговска. Фирмата, която развиваме се казва „Микса“. Тя и до днес е официален представител на световния лидер сред производителите на почти цялата гама продукти необходими за фуражната индустрия Nutreco. Но днес вече осъществяваме и собствено независимо производство, което реализираме основно в България и малка част в чужбина. Надяваме се обаче това скоро да се промени.

– Как премина за Вас адаптацията от универститетската скамейка към практическата реалност? Университетът даде ли Ви реална представа за животновъдството?
– Няма да скрия, че в началото неколкократно съм изпадал в шок от измамното чувство за подготвеност, което ми беше дало учебното заведение. Теоретичната подготовка и работата в университета нямаха нищо общо с реалността, която беше новото ми поле за изява.

Днес спокойно мога да кажа, че изборът ми ме доведе до една не по-малко полезна роля. Мнението ми определено е, че при съвестност и качество на продуктите, ролята на фирми като тази, която представлявам е своего рода проповедническа. Ние сме проводникът на западните постижения в България и с годините съм горд, че сме помогнали на много ферми да вървят все по-смело към едно много по-високо ниво.

 – Днес темата ни е храненето на сухостойните животни и съм сигурна, че част от фермерите ще си кажат „Че какво толкова има да се говори по този въпрос!?“. Според Вас така ли е?
– Има строга специфика по отношение на храненето на сухостойните животни. Съвсем вярно е, че допреди 5-6 и повече години категориите на подрастващите и сухостойните животни бяха подценявани не само като хранене, а и като цялостна грижа. Това се дължи на факта, че това са групи животни, които не произвеждат пряко продукция и не носят пари на стопанството, затова и са сложени някъде „в ъгъла“. Това важи особено за сухостойните животни, а това подценяване на грижите и храненето на тази група влияе на резултатите и здравето на цялото стадо.

За мен е изключително важно през сухостойния период храненето на животните да бъде адекватно, подредено и управлявано. Дори при възможност в средните и по-големи стопанства те трябва да бъдат разделени на две подгрупи – ранен сухостой (от момента на пресушаване до 20 дни преди отелване) и предотелна група или т.н. късен сухостой (продължава до отелване), през който кравата се подготвя за безпроблемно отелване и безпроблемно стартиране на лактацията. Този плавен преход е изключително важен.

– Може ли да започнем с пресушаването и самото начало на сухостойния период?
– Да, това е много важна тема, тъй като също е често подценявана. През последните години, с ограмотяването на фермерите, наблюдаваме доста развити стопанства с много положителни практики. Трудно е да се каже, че има универсален или най-добър метод за пресушаване, тъй като всяко стопанство е избрало оптималното за технологията на отглеждане.

За мен винаги нещата в говедовъдството трябва да се случват плавно и безболезнено. Кравите са животни на навика, ритъма и постоянството. За да се чувстват добре и да дават добра продукция всичко трябва да им се случва точно навреме. И най-малкото отклонение се отразява на продукцията и репродукцията.

По тази причина съм привърженик на по-плавния начин на пресушаване. Първоначално се минава на по-ограничена диета, най-често с много високо съдържание на сено и слама за няколко дни. Прилагат се шприцове в млечната жлеза, за да запечатат цицката и да предпазят вимето от развитие на мастити и други проблеми.

– Веднага ще се намерят хора, които може би с основание ще кажат, че по този начин животните изрично се третират с незнайни „химии“…
– На тях ще отговоря, че както навсякъде и във всички видове производства се търси максимална ефективност и количество продукция. Остарелите методи не отговарят на съвременната генетика. Сегашните животни са различни от тези, които са се отглеждали преди. При нашите условия преди половин век са наричали високо продуктивни животни с лактация от 3 тона, което в момента е крайно незадоволително.

В момента не са редки случаите на животни с над 10 тона лактация и това е в резултат на генетичния прогрес. Нуждите на тези животни не могат да бъдат постигнати с отдавна остарели методи и за да ги предпазим от преждевременно амортизиране и дори загуба трябва да бъдем адекватни на съвремието.

Новите практики са вече обичайни в развития свят, но както знаете, заради промените и други специфики, при нас всичко е много закъсняло. Въпреки, че в България вече има не малко ферми, които са на световно ниво. Някои от тях са сред членовете на НАРМС, като например стопанството във Веселец. Моите адмирации за тях.

По отношение на шприцовете – в момента ние, както и други фирми, предлагаме достатъчно напълно безопасни продукти, които са на нивото на модерната генетика и успяват да предпазят животните без странични ефекти в перспектива. Относно „химиите“ – съставът е напълно оптимизиран и съобразен с всички международни изисквания и е обект на постоянен контрол от страна на институциите по отношение на влиянието върху продукцията. Фермерите могат да ги прилагат напълно спокойно.

– Нека разгледаме двете групи сухостойни животни и какво е препоръчително през тези периоди.
– През ранния сухостой се препоръчва най-ограничената и съответно в икономически план – най-евтината дажба. Залага се на грубите фуражи и основно на сламата.

– Има ли добавки, които препоръчвате през този период?
– Да, но при много конкретен баланс. Нерядко в практиката, ако говорим за минерални добавки, за да не се нарушава схемата на хранене в стадото, те се дават на общ принцип – и на дойните, и на сухостойните животни. Това е грешка. Впоследствие това се отразява при отелването и е възможно да го затрудни сериозно.

Трябва да се ползват добавки конкретно за ранен сухостой. Не трябва да се дава възможност на кравите през този период да трупат мастни телесни резерви. Те се отлагат под кожата и при натрупване на голямо количество кравата се отелва много трудно. Дебелата крава се отелва с много проблеми, след което следват и репродуктивни проблеми.

При кравите проблемите се превръщат в омагьосан кръг, който се отразява на всичко. Можете да си го представите като домино или синджир – всяко звено може да скъса веригата безвъзвратно.

От друга страна, когато през сухостоя кравата се храни правилно после се отблагодарява с една много висока лактация.

Сухостойният период категорично определя следващата лактация. Например една крава с метаболитното разстройство – млечна треска, позната още като родилна кома или по-леката й форма хипокалцемия (която често остава невидима) никога няма да развие своя потенциал по отношение на лактацията.

По-конкретно за дажбите ще приложим таблица, която ще помогне на фермерите да се ориентират за препоръчителните стойности.

Освен енергийният баланс, който обсъдихме, е много важно да не се допуска да се дава комбиниран фураж с голям процент зърнени храни или други ниско хранителни – като трици например, в голямо количество. Това често се прави, за да се постигне още по-ниска цена на дажбата по време на сухостойния период. Това не е съобразено с нуждите на животните.

Показателите, които ние контролираме и ще видите в приложената таблица, са съобразени с международните метрични системи. Те определят много точно какво трябва бъде количеството на протеин, байпас лизин, байпас метионин и т.н.

– Различава ли се дажбата през ранния сухостой от тази през късния, периода преди отелване?
– Това е една друга „чувствителна“ точка – една част от фермерите действително подценяват нуждата от промяна в дажбата и това важи не само за сухостойните животни. Все още в много ферми, за съжаление, ползват някакво „универсално“ решение, но такова всъщност няма! Така се получават много грешки в храненето.

Например, качеството на силажа винаги е различно, което съответно трябва да се отрази и в дажбата, тъй като качеството променя и количеството на хранителни вещества в него. Препоръчително е да се правят регулярни замервания. Ние, отскоро, разполагаме с едно напълно мобилно устройство – NOA, предлагаме възможност за установяване на всяка разлика в качествения състав на силажите, сенажите, зърнените и протеинови суровини. Това е много полезно и позволява своевременна корекция на дажбата, което се отразява благотворно върху продукцията и здравето на животните. Тези измервания могат да се правят на място буквално в силажната яма или склада за суровини. Обхващат измерването на основните хранителни вещества и параметри необходими за изготвянето на добре балансирана дажба.

* За мобилното устройство NOA вижте информация в края на публикацията.

Съобразяването на дажбата през ранния сухостой е много важно за подготовката за следващия период, който ще разгледаме – късен сухостой. Тук вече трябва да се дава съвсем различна дажба. Нещо средно между дажбите на ранния сухостой и тези на лактиращите животни. Тя вече е с по-голяма енергийна плътност и друго съотношение на протеина и неговото качество. В никакъв случай не трябва да се ползват само слънчогледов шрот или други икономични варианти бедни на байпас протеин – протеин смилаем в червата. Соевият шрот е за нашите условия е с най-добър баланс. Трябва задължително да се заложи на качествени протеини и да се спазят изискванията по отношение на съдържанието на витамини и минерали.

В предродилната група дажбата, както казахме трябва бъде концентрирана по отношение на енергия и протеин. Освен това тук намират приложение добавки, които подготвят търбуха на животните за предстоящата интензивна работа. През първия етап от сухостоя ние занижаваме ферментационните процеси в търбуха, а в късния трябва да го подготвим за активна дейност. Това е изключително важно, тъй като чрез микрофлората, която се отглежда в търбуха, се осигурява над 60-70% от енергията и над 60% от протеина необходими на кравата за поддържане на живота и реализиране на млечна продуктивност. Недобре работещия търбух води до дисбаланс на енергията и протеина, а следователно до метаболитни проблеми и ниска лактация.

След отелването кравата винаги преживява за определен период от време отрицателен енергиен баланс. Колкото е по-добре подготвен търбухът й за този период, толкова по плавно и безпроблемно тя ще премине през следродилния дисбаланс и ще започне една много добра лактация.

Силно апелирам фермерите да се консултират и да не пренебрегват препоръките относно храненето в сухостойния период, за да се радват на здрави крави с висока и качествена продукция!

– Благодаря Ви много за полезните съвети и надявам се ще бъдете на разположение, ако някой от нашите читатели има повече въпроси.
– Разбира се! Ще се радвам да бъда полезен!

– Оставяме темата с продължение към следващата, а именно „Хранене при подрастващите телета“. Благодаря Ви и до скоро!
– До нови срещи!


NOA пояснениЯ

NOA (Nutriopt On-site Adviser) е цялостна концепция разработена от Трау Нютришън (Нутреко) за постигане на прецизно хранене на ниво ферма, вземайки под внимание нуждите на съответния вид и категория животни, хранителната стойност на фуражите и фуражните компоненти и не на последно място икономическите параметри. Ние от Микса като техен официален партньор имаме на разположение от средата на настоящата календарна година цялата концепция заедно с необходимото оборудване. Перифразирано на български концепцията звучи така: цялостен консултант за оптимално и прецизно хранене на място във фермата.

Основна част от тази концепция е уред наречен Nutriopt, предназначен за измерване на основните хранителни вещества на фуражни суровини и комбинирани фуражи. Измерването на хранителните вещества е базирано на инфрачервения анализ (NIR), като резултатите се получават в реално време в рамките на 5 до 10 минути. Набора от измерваните показатели е напълно достатъчен за изготвянето на оптимална дажба за хранене и/или за взимане на адекватно управленско решение.

Включва следните показатели: суров протеин, сурови мазнини, пепел, сурови влакнини, скорбяла, захари, НДВ, КДВ, аминокиселини, сухо вещество. В режим на работа уредът е свързан със смарт телефон и онлайн. Така резултата от сканирането се изпраща до базата данни, а там има вече въведени калибрационни криви, на базата на които се получава стойността на измервания параметър.

Ценното на този уред, е че Нутреко разполага с най-голямата база данни за суровини в световен мащаб. А колкото по-голяма е тази база данни толкова измерването е по-прецизно. Уредът може да измерва всички видове силажи, сенажи, зърнени и протеинови суровини, комбинирани фуражи. Получените резултати са под формата на електронен доклад и могат веднага да бъдат въведени автоматично в програмата за рецептуриране FaaS (Formulation as a Service-рецептуриране като услуга).

По този начин всичко се случва веднага на място във фермата и на момента. Не е необходимо изпращането на проби до лаборатории, извършването на скъпи анализи и чакане на резултати понякога със седмици. Спестява време, пари, реагира се навреме и по този начин се спират неблагоприятни процеси във фермата още преди да са се случили. Тоест бъдещето е вече при нас. Подобно е и мотото на Трау „храним бъдещето в момента“.

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here