Трябва ли да се помага на фермерите

Ако прочетем материалите във фермерските сайтове, отговорът ще бъде – в никакъв случай.

В половината статии се говори само за пари.

Колко милиона лева са гласувани, по еди коя си мярка или помощ. Следва бурно афишираното решение, което взема УС на ДФЗ.
Следват крясъците на фермерите, че се закъснява с даването на парите и че сумите, които се отпускат, са малки.
Всичко това съпроводено с безброй телефонни обаждания до колеги и администрация, кога ще дойдат парите.

Идва време да чуем и гласа на министерството, че парите вече пътуват към сметките на фермерите.
Веднага следва недоволството на фермерите, че парите са много малко. Нещата се успокояват за няколко дни и следва повторение.

Другата половина статии се отнасят за далаверите, които се правят от фермерите. Ами то, какво ли няма тука –  виртуални животни, несъществуващи животновъдни обекти, неверни заявления, торби с марки под леглата.

Всичко на което е способна фантазията на фермера.

Открити са ферми със стотици липсващи говеда в Хасковско

Открити са ферми със стотици липсващи говеда в Хасковско

Тука без сръдни, защото тези далавери не ги прави обикновения гражданин, правят ги фермерите подпомагани от отбор стройни юнаци.
Трудно е да се пишат такива неща против тези работливи и измъчени хора,  но все пак фактите са неоспорими.

Където бръкнеш замирисва.

Разбира се, голяма част от фермерите  не участват в играта “тука има – тука няма”, но си имаме поговорката –  „покрай сухото, гори и мокрото”.

Горе казаното не е напразно. През последните месеци бяха направени три по-мащабни проверки:

една в Югоизточна България, където от около 70 проверени овцеферми в половината нямаше животни.

следва проверката в Ихтиманско, където също бе констатирана липсата на голям брой от заявените животни и при последната проверка в Хасковско, където от пет ферми, пет ферми – празни.

Всичко гореказано обаче поставя много сериозни въпроси.

  • Защо информацията от БАБХ по тези случаи е много малка.
    Няма имена на издънилите се.
    За последните проверки се разбра от хасковските медии. Доколкото стана ясно, последната проверка е правена през октомври. Няма и резултат от миналите проверки след обобщаване на събраната информация за тези престъпление. Завършва се лаконично – виновните лица ще бъдат дадени на прокурора.

В Гърция тази година бе хваната партида от сирене, което излиза на пазара под името Фета, но си е било овче сирене. Санкцията за мандрата, която си е позволила да пусне 15 тона сгрешено сирене е понесла глоба – забележете – от 250 000 евро. Името на мандрата официално е казано в медиите и тя е една от водещите в страната. Там няма вуйчо и чичо.
Щом е за бизнеса правилата са железни.

  • Следва другият въпрос.
    Как тези животни, които ги няма реално, съществуват на книга и то точно в тази книга, която дава пари.
    Още по-интересното е, че книгата не се пише от фермера, а от официални лица.
    Към въпросите може да се постави и този с ваксинирането. Нали всяко животно с марка трябва задължително да се ваксинира поне с две ваксини – за син език и нодурален дерматит. Как се случва това. Номера ли се ваксинира или нещо друго. Пределно ни е ясно, че ще почнат едни обеснения, че от администрацията няма виновен.
    Ами кой е виновен.
    Само фермера ли.
    Стотиците проверяващи какво правят.
  • И най-трудното, което не можем да си обясним е поведението на фермерите. Едно време имаше слухове за Китай, че някой работник, ако се провини, другарите му минавали покрай него и го плюели.
    Нашият фермер ще направи ли това.
    Определено не.
    Ето това е феномена, който не можем да си обясним. В нито една от публикациите за лъжите на фермерите, няма никакъв коментар. Въпросът е защо. Нали тези хора бъркат в джоба на коректните фермери, нали те вече не са конкурентно способни на тези, които вземат пари.
    Много е интересно. Бъркат ти в канчето и си мълчиш.
    Погледнато логически, то и този въпрос има отговор, но нека всеки сам да си го даде. Ако се пишеше за някой успял фермер или за по-големите ферми, коментарите щяха да бъдат страшни – как са откраднати парите, митничарски пари, големите изяждали парите на малките, администрацията работела за големите.
    Сега имаме пълна тишина. Това означава, че това престъпление не се приема, но не се и критикува.
  •  Парите давани за пасища или по всякакви други програми трябва да се използват за да се произвежда стока.
    Стоката обаче я няма.
    Официалната статистика показва, че годишно регламентирано в кланиците са  заклани  30 000 бр говеда и 300 000 бр. ДРД. И това при  налични крави – 370 000 бр и ДРД – 1 400 000 бр. До сега си мислехме, че много от животните стигат до потребителите по други пътища, но все пак хората имат възможност да си купят наше родно. След направените проверки и намирането на празните обори започваме да си мислим, че животните наистина ги няма.

И накрая, възниква въпросът при това положение, трябва ли да се помага на фермерите.
Ако някой очаква отговора НЕ, просто се лъже. Отговорът е ДА – трябва да се помага на фермерите. Много трябва да се помага. На тези, които работят много, произвеждат много и хранят народа ни. На тези фермери, които нямат марки под леглата и  животните им са в кошарите.

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here