Философия на млечните продукти

Много пъти сме казвали, че не ползваме анализите.
Има и другото, веднъж че  нямаме достатъчно и достоверна информация и второ, че майсторите анализатори са ни малко.
В днешно време се оказва, че са необходими не само анализатори, а и философи. Трябва да ги четем всички за да продължим този бизнес.
Например за развитието на търговията с млечни продукти не знаем нищо, а тя си се развива през годините.
По-старите си спомнят времето, когато по улиците минаваха каруци, в които имаше метални тави с подквасено мляко и се продаваше на килограм. След това дойде времето на стъклените шишета и бурканчета за прясно и кисело мляко. Минахме през полиетиленовите торбички за прясно мляко и стигнахме до наши дни на картонените опаковки и такива от найлон, които се разлага бързо.

След дълготрайното консервиране на млякото дойде т.н биологично мляко /има го в графата за субсидии, ама по търговските обекти трудно може да се намери/ млякото „седем дни” и безбройните плодови млека и млечни салати. Има и още търговци на мляко – това са млекоматите и тези по ъглите и пазарите .

Търговията с млечни продукти е преминала всички граници. Границите на света изчезват, появяват се книги, пълни с правила. Дори парче сирене от млекаря зад ъгъла трябва да отговаря на европейските хигиенни разпоредби, които все повече се роят. Утвърждава се механизъм на принудителна доминираща система. По този начин се задушават хората и те стават анонимни.

Фермерите също се изолират и започват да работят под натиск. Появяват се и такива изказвания:
„Вашата ферма не е привлекателна за клиент“.  Други мразят фермерите. Това е група, която бяга с милиони пари за субсидии.

Кой всъщност гласува за тази политика, при която фермерите се превръщат в жадни за субсидии?

През последните години у нас непрекъснато говорим за кооперирането. Това ли е най-удачното. Първоначалната цел на кооперацията е да гарантира, че всичко става достъпно и че фермерите могат да продължат да стопанисват. Но сега кооперацията е търговецът, който използва имиджа ни чрез износ и роботизация. В резултат на това сега е „необходимо“ да надстроите продукта. Ние наричаме това „оценка чрез събиране на цифрови данни“. Самооценката е изчезнала.

Все повече изисквания се налагат на „доставчиците на мляко“. И все повече правомощия за кооперацията.  Кооперацията е „упълномощена да извършва всички действия, които могат да бъдат от полза за добива или състава на суровината, здравето на млечните говеда и приготвянето или продажбата на нейните продукти, всичко това взето в най-широк смисъл“.

Гласът на фермера: Моето желание е хората да могат да се наслаждават на млякото ни по всяко време. Вместо тази жадна за власт машина с роботи, бих предпочел хората просто да идват и да получават млякото от нашите крави, ако искат, или да идват тук, в работилница, за да им направим сирене или кисело мляко или друг продукт по техен вкус. Така ще приготвяме заедно храна от собствено отгледани животни. Почуквате и опитвате млякото сами. Виждате как върви доенето и помогнете на фермера. Не е ли много по-забавно? 

Здравата икономика е: не поставяйте света под един централен глобален знаменател с всички диктаторски и глупави правила, с допълнителни разходи и анонимност, но запазете малката сърцевина управляема за хората и техния потенциал.

Източник: със съкращения от статията на Леон Мюлер., 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here