Rancho.bg: Днес ще ви срещнем с баба Станка от с. Лясково

Цял живот с моя дядо сме си живели на село. Като бяхме млади, много животни гледахме – и кокошки, и крави, и кози, даже биволица си имахме и едно магаре! По цял ден работехме, но не ни тежеше. Добре си живеехме – скромно, но спокойно.

Но като остаряхме… Ръцете вече не държат както преди, краката бързо се изморяват, гърбовете – и те превити. Та моят дядо – нали си беше оправен – продаде ги, и кравите, и биволицата, и магарето… Малко по малко заклахме кокошките. Накрая само две козички ни останаха – за дружинка. Като писани яйца си ги гледахме и им се радвахме. Сутрин ги пускахме на паша на близката поляна, вечер си ги дояхме и си ги прибирахме в обора. Бивало е по пет литра мляко да дават!

Но ето, че моят дядо се спомина. Тежко ми беше – нали все си бяхме дружинка, пък и да се е случило някой път крива дума да си речем, бързо се сдобрявахме и пак в сговор си живеехме! А като дойдоха студовете, децата рекоха да ме вземат в града при тях да живея. Ами козичките? Те в апартамент на петия етаж не могат!

Тогава внук ми каза, че той щял да ги продаде “В ранчо бе-ге ще пусна обява”, вика. Прави, струва, след два дни взе да звъни телефона. Идват хора, гледат ги, а на мен ми се свива сърцето – как да ги дам? Дойде и едно младо момче. “Дечица имам” – казва – “За тях ги искам, домашно мляко да пият.” Та, на него ги дадох.

Още се случва да ми домъчнее за козичките. Но после се сещам, че сега  хранят две малки дечица и ми става по-леко.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here