„Много колеги млекопреработватели, които в момента уж се изказват в защита на бранша, всъщност работят с трансглутаминаза в огромни количества“ – Людмил Свиленов

 – интервю със  собственика на ферма в с. Хаджидимово

Днес отново се връщаме в долината на река Места, по-конкретно в град Хаджидимово. Срещата ни е с Людмил Свиленов, икономист-търговец, който развива сериозен бизнес в няколко направления –  животновъдство, млекопреработка, производство и преработка на фуражи, и преработка на плодове и зеленчуци.

Във фермата, разположена източно от града, се отглеждат овце за мляко – порода Лакон, овце за месо, говеда от породите Симентал, Кафяво говедо и Холщайн.

Трабва да Ви признаем, че ни отне една година да успеем да убедим Люси, както го наричат всички, които го познават, да ни даде интервю, но определено си струваше, както сами ще се убедите! Днешният разговор е много откровен, леко цензуриран и изпълнен с интересни истории за пътя на един дипломиран икономист от местните до международните пазари.

– Здравейте, моля представете се с няколко думи.

– Казвам се Людмил Свиленов, на 55 г. съм, родом от бившето село Църква, сега квартал на град Перник. Преди 25 години в с. Елешница, общ. Разлог направих мандра. Всъщност първоначалното ми намерение беше да бъде изградя дърводелски цех, но по стечение на тогавашните обстоятелства, в които си мислехме, че можем да правим всяко нещо, което ни хрумне, отидох да правя едно, а стана съвсем друго.

От дървообработката до млекопреработката!? – това е много рязка смяна на намеренията. Как се случи?

– Всъщност ще започна по-отдалече… – аз съм с икономическо образование. След като се дипломирах се занимавах с търговия, не тази, за която може би всички си мислят, а тази в която човек продава всичко и на всички. Бях продавач по пазарите, продавах каквото се сетите. Точно тогава дойде така наречената демокрация и хаосът беше голям…Всеки се спасяваше както може.

– Кой ви посъветва да направите мандра?

– Има един израз „шаран на гола кука се води“, та и аз така…

– Вие в случая „шарана“ ли бяхте в тази история?

– Категорично! След като нещата с дърводелския цех не се получиха, реших да се занимавам с преработка на мляко. В онези години да имаш мандра изобщо не означаваше това, което познаваме в момента… тогава „оборудването“ ми беше една голяма тенджера, 5 метра поцинкована тръба, една лъжица и две вилици – това бяха първите ми технически „оръжия“. И така от тях, та до днес. Трудно тръгнаха нещата…, тогава не преработвахме мляко от ферми, защото такива нямаше. През 90-те събирахме млякото на хората от животните, които гледаха по дворовете си. Всеки си беше взел по някое животно след раздържавяването.

Сега вече нещата са много професионални. Вече 24 години имам мандра. Произвеждам както за вътрешния пазар, така и немалки количества за износ в САЩ, Австралия и много други. Марката, която произвеждаме е „Матанд“. Името идва от името на местността Матан дере в близост до с. Елешница.

Кога мандрата доби сегашното си техническо обезпечаване, което замени тенджерата и поцинкованата тръба?

– С нарастването на преработваното количество. Започнахме с 3-4 тона, после 10-12 и когато започнаха да налагат изискванията от Европейския съюз я модернизирах и вече преработвахме около 40 тона мляко на ден. В момента количествата са около 20 тона дневно.

Кога решихте да затворите цикъла и да обработвате продукция от собствена ферма?

– Това пак не беше планирано, а се наложи от обстоятелствата. През 2007 година един господин от района имаше да ми дава значителна сума пари и аз реших, че ако му стана съдружник ще успея да си върна парите.

Всъщност той се възползва и ме завлече още повече. След 10 години избяга с откраднатите пари, а на мен ми се наложи да преструктурирам всичко и да довършвам неща, които започнахме заедно като картофопроизводство и отглеждане на пшеница и царевица. Бяхме взели също овце и крави. Всички бяха кръстоски – каквото имаше на пазара по това време.

В момента вече имате модерно стопанство и мащабен млекопреработвателен бизнес. Това означава ли, че когато сте започнал да взимате сам решенията, нещата са потръгнали в по-добра посока?

– Да, определено. Българинът, за разлика от всеки друг европейски гражданин, е в пълна невъзможност да прави съдружие. Във всички други държави кооперативите са в основа на малкия и среден бизнес. При нас това е предварително загубена кауза! Самата ни народопсихология го прави невъзможно, защото постоянно сме втренчени в „канчето“ на другия, вместо да работим и всъщност съдружието ни демотивира и разконцентрира.

– В момента колко и какви животни има в стопанството.

– Общо кравите са около 280 – Симентал, кафяво и черно-шарено говедо. Имах голям късмет, защото при нас започна работа един изключително отдаден и кадърен млад ветеринарен лекар – д-р Юсеин Петелов. Огромното му желание да прави онова, което е учил, в началото компенсираше липсата на опит. На принципа „проба –грешка“, но в крайна сметка  именно неговото усърдие ни доведе до правилната технология и определено вървим напред.

Преди него бях сменил няколко прехвалени уж специалисти с огромно самочувствие. Някои си мислят, че висшето образование им е достатъчно да носят с вирнат нос бялата престилка, обаче на практика се оказват безполезни. Общо взето само я разхождат тази престилка и трябва, едва ли не, всички в две редици да застават покрай тях, а полза от тях – нулева. Доктор става този, който има сърце и душа за това, останалите са само с едни големи претенции.

– Как ги отглеждате животните?

– Свободно-боксово. Все още нямаме доилна зала, но предстои изграждането на съвсем нова кравеферма за 320 животни с доилна зала 2х16 с бърз изход.

– Успяхте ли да се възползвате от финансиране по определени проекти през годините?

– В повечето случаи, когато съм подавал документи – да. Това е малко по-сложна тема на разговор и ако трябва да изкажа откровеното си мнение, ще кажа доста негативни неща, затова предпочитам да продължим с това интервю и да не го натоварваме.

– Вие заобичахте ли ги животните?

– Разбира се, без това няма как да се получи.

– Кога планирате да изградите новата ферма?

– Надяваме, че изграждането ще стартира съвсем скоро.

– А какво от сегашната технология на отглеждане ще промените, което сте отчели като грешка в сегашното стопанство?

– В момента условията, по отношение на говедата, в моето стопанство изобщо не са добри и не отговарят на моите изисквания, а и на тези за правилно отглеждане. За овцете вече успяхме да изградим модерен обор. Но, както ви казах аз стартирах тази дейност по стечение на обстоятелствата и без да имам понятие кое е правилното. Това беше фермата, която беше вече изградена. В бъдещата кравеферма всичко ще е обезпечено технически и ще вложим целия натрупан опит досега, за да се случат нещата по най-адекватния начин. Ще си оставим и възможност да доизграждаме при нужда.

Фуражът за животните си произвеждаме сами. Скоро приключихме с изграждането на фуражен завод, който е един от най-модерните в България.

В момента само собствено мляко ли преработвате, или купувате и от други ферми?

– Да, работим и с други ферми.

– След като сте едновременно млекопроизводител и преработвател конкурентен ли сте на пазара на сурово мляко? Давате ли по-добри изкупни цени на своите колеги фермери?

– Не бих казал. Пазарът е много разнороден в много направления. Мандрите, които произвеждат прясно и кисело мляко могат да конкурират и да дават по-добри цени, тъй като там парите се връщат веднага и съотношението литър/рандеман е много по-добро.

Аз произвеждам основно сирене и кашкавал и темата тук е малко по-сложна. Много колеги млекопреработватели, които уж в момента се изказват в защита на бранша, всъщност работят с трансглутаминаза в огромни количества, което никъде не се отчита. Това е една моя огромна борба и постоянно се опитвам през асоциацията на млекопреработвателите това да бъде регламентирано.

Казвал съм многократно, че който иска да прави сирене със 70-80% процента вода трябва да напише на етикета си „Аз произвеждам сирене с 80% вода и трансглутаминаза!“ и хората да се поинтересуват какво означава това.

Разкажете ни за трансглутаминазата и вредите за здравето ни?

– Тя е продукт от кръв на животни и играе ролята на своеобразно лепило. Аз не съм лекар и не е редно да се изказвам с претенция на всичко разбиращ, но хората трябва да са информирани. За това трябва да се говори на по-високо ниво – Асоциации и държавни контролни органи и т.н.

Трябва да има държавна политика в това отношение, която да се прави от политици със знание и съзнание, а не от фигуранти с костюми. Дали ще пише пред името му „проф.“ или „инж.“ – явно няма много значение. Имам чувството, че на решаващи позиции слагат само хора, които искат да „краднат“ с извинение за махленския израз, но той точно описва действителността. Същото важи и за наши колеги от разнообразни асоциации, които се интересуват основно от така нареченото „папане“. Такъв пример са тези, които в момента организират разни протести и се възползват от мътните води. Винаги обаче трябва да се знае къде трябва да се сложи запетаята! С една запетая се променя целия смисъл на изречението.

Аз съм член на няколко асоциации – ЛАКОН, НОКА, НАРМС, на черношарените и на млекопреработвателите. Винаги, когато съм ходил по консултативни съвети по животновъдство в Министерството на земеделието просто съм се отвращавал от колеги, които отиват само, за да си решават личните проблеми. Например, когато някой чиновник решава да „…..ва майката“ на някой фермер и той не може да реши този проблем, а търси съдействие от асоциацията – нормално е да се съдейства по такъв проблем, но това не се случва.

По тези консултативни и всякакви съвети в Министерството ходят разни подлоги, които отиват там, за да си осигурят „папкането“ за следващ период и изобщо не ги интересува, че обикновените животновъди са смачкани от някакви измислени костюмарчета. Само за да си напишат повече пасища и ливади и да напълнят гушката.

– Има ли за Вас някакъв лъч надежда, че това ще се промени?

– Българинът трябва коренно да си промени мисленето и да се научи да работи в кооператив, за да работи по-ефективно и да защитава правата си. Ние тук, когато влизаме в някой кооператив от самото начало мислим дали не сме се „прецакали“, с извинение. Същото е с асоциациите.

Ако ти изначално си с такава нагласа и всички останали са като теб, няма как да се получат нещата и онези измислените отгоре се възползват от това разединение и само консумират. Функциите са се превърнали в монопол на няколко човека. Има едни порочни отъпкани пътеки и системата функционира дотолкова, колкото да се получават едни субсидии и да си вървят едни отиграни далавери.

– А за работата с нашата асоциация – НАРМС имате ли по-положителни впечатления?

– Това могат да кажат управителят на фермата и ветеринарният ни доктор, но мисля, че с НАРМС се работи нормално. Аз съм по-концентриран в момента в подобряване на условията на отглеждане и работа в стопанството.

Това, което мога изкажа като препоръка не само към вас, а към всички развъдни асоциации е, че липсват зооинженери и специалисти, които да работят по региони грамотно и да дават адекватни за конкретната порода съвети, когато има някакви казуси, а и като цяло за отглеждането на породата.

Липсва стратегия и именно там трябва да ни помогнат асоциациите и държавата. Такава политика обаче няма. Има много неща, за които трябва да се мисли, но за целта трябват квалифицирани хора.

За финал – какво ще пожелаете на младите хора, които сега тръгват по Вашите стъпки?

– Ами да, и аз някога бях млад и дори красив. Имах голям успех сред невестите, а днес и моите набори не ми обръщат внимание, но това в кръга на шегата.

На младите хора ще пожелая първо да останат в България! Ние по-възрастните имаме задължението да им осигурим условията да останат тук.

На тези, които вече са останали и са се захванали с нашия труден занаят – да стискат кой каквото може и да не се отказват! Трудно е, но ако имаш търпение, ще се получи неминуемо!

– Благодаря Ви за откровения разговор! Бъдете здрав и ще очакваме покана да ни разкажете за новата ферма, когато стане факт!

– Задължително! И аз благодаря за приятния разговор!

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here