2 част / На гости в една сръбска ферма

Една от причините за добрите резултати е храненето.
Разбира се ползват услугите на фуражен завод Геби и неговите специалисти. Фермерът се усмихна и ни каза, че в началото бил скептичен, към продуктите, които му предложили от ГЕБИ, но решил да опита. И сега си признава, че това е било най-добрият му риск. Още след първият месец забелязал значително увеличение на млякото. Вече няколко години, използването на храните от съседите ГЕБИ, му носят освен добри приходи и гаранция за добро здраве на животните.
Всяка група според физиологичното състояние и възраст се храни по различна рецепта. Млякото което се предава е с 3.8% м.в и 3.3-3.4% протеин. Соматичните клетки и микробите са далече под изискванията. И те са с параметри както у нас – 400 000 за соматичните клетки и 100 000 за микробите. Средно кравите остават до 3-4 лактации във фермата.

Следва най важното–цената на млякото.
Вероятно не ни бе казана цялата истина, но все пак разбрахме, че изкупната цена се движи в рамките на 30-32 евро цента за кг. Според фермера себестойността е около 40 евро цента. Компенсирането става с 200 евро субсидии, които се получават годишно. Също така доскоро са давали 12 динара /около 20 стотинки/ кг мляко, а от няколко дни тази сума е вече 20 динара / около 33 стотинки/.

Фермата се обслужва от фермера, неговите двама сина – единият е завършил зооинжинерство и ветеринарен техникум. Той отговаря за животните и ги лекува когато се наложи. На външен вид момчето изглеждаше на ученик – млад, ведър и симпатичен. На нашия комплимент, че младее много, той ни отговори така:
– Работата с кравите  ми дава стимул и ми доставя удоволствие. А какво по-хубаво от това да се занимаваш с нещо, което не правиш по задължение.

Другият син на фермера бе агроном, и се занимава с обработката и поддържането на земята, която никак не е малко.
Помощният персонал се състои от 2-ма  работника при телетата, 2-ма  доячи и 2-ма които отговарят за храненето.

И сега следва интересното.
В много наши статии и анализи сме казвали, че модела на семейната ферма е: просторен, светъл обор за 100 говеда, робот за доене, робот за хранене, робот за почистване. Генетиката, рецептите, селекцията, управлението на фермата остава за фермера. Именно това правят сърбите.

Синът – зооинжинер, прави отделна ферма по програма, с голяма дял от страна на държавата. В него влизат обор за 100 животни от всички категории, робот за доене и последна дума на техниката и наука обзаведени легла. С подходящо „спално бельо”, и нов модел ограничаващи леглото пластмасови тръби. Тръби, които издържат няколко тона натиск, без да им стане нещо.

Пожелахме на фермерите по-бързо да мине кризата и повече мляко.
Всъщност една обикновена сръбска история за говедовъди.

Тоня Мишева

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here