Сканираме фермата: Фермерът Иван Илиев

Срещнахме се с един от фермерите на семейна земеделска фирма в с. Глуфишево, близо до Сливен. Казваме един от фермерите не случайно. Защото в голямото семейство всички са фермери.
Иван отговаря за говедовъдната ферма, Марин – съпругът на сестра му отговаря за земеделието, сестрата Живка се занимава с книгите на фермата. Техните деца са вече големи и те работят във фирмата. Като казваме работят, значи работят на трактора, комбайна или в работилницата. По едно щастливо стечение на обстоятелствата са успели да концентрират всичките мощности на едно стопанство в един район. Нов модерен краварник за 220 крави, помещение за малките телета, оборудвано с всичко необходимо за отглеждане на телетата, помещение за ремонтните животни, работилница и стан за машините. Мечта за всеки говедовъд.

Спомняме си какво представляваше района преди 20 години, и какво е сега. Всичко това е правено тухла по тухла и с много труд. И сега, всяка вечер някой от голямото семейство остава дежурен във фермата.

Говедовъдството започваме с десетина крави от Кафявата порода – разказва Иван. Фермата ни е една от първите, която става член на РАМП – Сливен и започнахме контрол на продуктивните качества на животните, но не в Селекционния център, а в нашата организация, която е първата в страната, която започна да извършва тази дейност. Бяхме пионерите.

Спомням си, как гледахме с интерес новозеландските млекомери за млякото, как стояхме да видим колко мляко пуска всяка крава и с нетърпение чакахме на другия ден да разберем имаме ли маститни крави.

Понеже сами си произвеждаме фуражите, се научихме да произвеждаме фуражи с високо качество. Подобрихме храненето, млякото също, но донякъде. Разбрахме, че кафявите крави имат таван и преминахме на Холщайн. Най-напред кръстосвахме с квалитетни бици, а през последните години на два пъти закупихме юници от Германия. Научихме се да отглеждаме и телетата и юниците. Всичко с много труд и много пъти с проба-грешка и както му е реда, когато грешахме винаги беше за наша сметка.
Че сме направили нещо разбрах, от факта, че когато в нашия район имаше нещо да се показва като пример за добра ферма, винаги идваха при нас. Всичко им харесваше. И проверяващите също ни харесват. Всяка година са при нас и все с нови изисквания. Не ме е страх от проверки, но действат психологически. Още повече се ядосвам, като видя говедовъдна ферма, която сякаш е от втората световна, а си има 137 член и си получава субсидиите и не я проверяват.

През годините съм посещавал много курсове и мероприятия по говедовъдство. Мога да твърдя, че няма тайни за мен сега по отношение на отглеждането на животните. Нещо повече, започнах да мисля напред и мащабно. Започнах да сканирам и в бъдещето. През последната година обаче нещо стана и дори и да сканираш, нищо не виждаш. Много често напоследък се увеличаваха цените на едно, други остават постоянни и се налагаше да се оправяхме по някакъв начин. Сега изведнъж всичко скочи нагоре. Електроенергия – дори днес ми казаха, че ще трябва да плащаме авансово. Последната ни фактура е за 11 000 лева. За същите киловати преди месец е била 4500 лева. Има увеличение на  горивата, фуражи, консумативи, труд, лекарства и всичко останало. Ами навсякъде са ни казвали – два килограма фураж за литър мляко. Сега разменихме формулата – два литра мляко за един килограм фураж.

Случва се и нещо още по-страшно. Имахме амбиции да направим нещо по мярка 4.1. Как да го направим. В проекта ще имаме една цена, докато го одобрят и започне реализацията, всичко ще е няколко пъти по-скъпо. Така че ще се задоволим само с наложителни ремонти в базата.

В говедовъдството не може без планиране. Трябва да планираме всичко, което ще се случи 5-6 месеца напред. Все пак едно теле докато почне да дава мляко ще са необходими в най-добрия случаи 24 месеца и 3000 лева /досега толкова, догодина може и да са двойно./

Как ще ги избием тези пари, ако ситуацията е както сега. Ами ние сме направили много, но имаме и много кредити. Всичко иска връщане. Това означава много мляко и себестойност под продажната цена. Ами как да стане това при сегашна цена на млякото ни от 85 стотинки. Само порциона на кравата е над 12 лева. Ама подрастващите и пресушените животни също се хранят. Имаме заплати. Осигуровки, които ще бъдат завишени. Без електричество не може, което означава плащане по върхови цени, следват торта и  данъците. Някой ако не знаят и от субсидиите се взема за данъци. Нека да ми каже някой, ако може как да си планираме работата поне шест месеца напред, за да живеем спокойно и работим, а не да се въртим в леглото .

Накрая искам да кажа, че по-трудно от млечното говедовъдство няма. Всички ми е минало през ръцете и знам за какво става дума. Обидно е с тази ниска ставка за кравите по де минимис, която ни определиха.

Ние изравнихме една крава с две овце. Да, ама двете овце ще дадат общо 100 кг мляко, а най-лошата крава ще даде поне 2000 кг.

Затова аз съм да се плащат субсидии на продукция.

Защо ние, които даваме млякото, сме наказани. Как да разделя кравите на две групи – едната да получи фураж за 45 лева, другата за 22 лева. Интересно е науката защо мълчи, нека се намеси в тези работи.
Имахме един наш колега – Полковника (мир на душата му), който на всяка наша сбирка започваше с думите – млякото е стратегическа суровина. Съвсем скоро това ще е така, дано не съм пророк.

Но нека се знае, че зъби се стискат до едно време.

Говедовъд

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here