3 март – 144 години ГОРДА БЪЛГАРИЯ

Тази дата е белязана със знака на величието в живота на нашия народ.
След нея България отново възкръсва от пепелищата на робството и връща своят статут на самостоятелна държава.

Но пътя до тази свещена дата е дълъг и трънлив.
Той минава през закътаните планински манастири, за да запази езика и вярата ни, той лъкатуши между канарите и непристъпните усои, за да отгледа духа ни и да съхрани силите ни, той като мътна река влачи труповете на дръзналите си за свобода синове и дъщери, броди из Атонските планини, обикаля Белградските легии и Браилските подземни кафани…

За да достигне до онзи трагичен и огнен Април на 1876 година – викът на една обидена нация, който предизвика гримасите на Великите сили, стресна ги и ги осъди!

Това от една страна, а от друга – Бенковски го каза с пророческия си глас:
„Ние отворихме такава рана в сърцето на тирана, която никога не ще зарасне!”
После Ботев изпрати писмо по „Радецки” до цивилизована Европа.
После дойде дядо Иван със своите славни мужици и нашите смели опълченци.

Подвигът, подплатен с огромни човешки жертви, ужаси и страдания.
Битките до смърт за всяка педя, долина, паланка, село, град… Плевен, Шипка, София, Стара Загора, Филибè…

И, слава Богу – Сан Стефано!

Затова нека на всеки трети март, ние, които се чувстваме все още българи, да сведем глави пред всички, които по един или друг начин са допринесли за възкресението българско, без значение дали те са монаси, революционери, народни будители, руси, румънци, финландци, бедни или богати!

И нека да вдигнем гордо глави, за да покажем, че искаме постоянно да живеем свободно в една свободна страна, такава, за каквато дадоха живота си нашите национални спасители преди 144 години!

И да помислим…

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here