2 част: Край на маститите – профилактична програма за борба с мастита

Най-общи цели за контрол на мастит и качеството на млякото:

Заразяване с мастит- не повече от 30 случая на 100 крави годишно
Постоянство на мастит в стадото – не повече от 20% от стадото засегнати годишно.
Повторна поява на мастит – по-малко от 10% от общия брой на случаите.
Средния БСКза стадото под 150 000 клетки/мл.

Основно правило е, че за всеки 100 000 клетки/мл увеличение в общото мляко, делът на заразените кравив стадото нараства с 8-10%. Постоянното високо ниво на индивидуалните резултати на БСК са индикатор за хронични проблеми с мастита.

Трябва също така да се знае че на всеки случай на клиничен мастит в стадото има 10 други крави със субклиничен мастит, макар и не диагностициран в момента.
Веднага след отелването кравите да се преместват от родилните боксове в секция с индивидуални легла и поне първите 20 дни да се поддържа абсолютна хигиена на постелята (докато кравите възстановят имунната си система).

Препоръчително е да има нови апарати за доене за първото издояване с ежедневна проверка навакуума и редовна смяна на гумите. Следващите издоявания вече да стават в общата доилна зала.

При възможност да се премине към 4-ри кратно доене на кравите до 20-я ден след отелването с цел непозволяване на развиването на инфекциозна микрофлора във вимето през периода на отслабена имунна сисема след отелването. Преминаване на трикратно доене след първите 20 дни от лактацията и двукратно доене след 150-180 ден на лактацията (групата с доказана бременност). Трябва да се преразгледа кратността на доене от икономическа гледна точка, особено при ниски изкупни цени на млякото. Всяко доене означава и амортизация на вимето и възможнос за заразяване с мастит. Не е необходимо трикратно доене до достигане поне на 9 000 литра мляко на лактация.

Преразглеждане на процедурата на доене и прилагане на двустъпния метод на доене с обучение на персонала. Привързване на заплатата на доячите към съдържанието на соматични клетки и бактериалната обсемененост на млякото. Използване на показателя «скорост на млекоотделяне» от компютърната програма за контролиране правилната стимулация на вимето. При недостатъчна стимулация във вимето се задържа до 7-8% от вече произведеното мляко. От началото на стимулацията на вимето до поставяне на апарат са необходими минимум 45 секунди за отделяне на достъчно количество окситоцин и осъществяване на пълно и бързо издояване. Максимално допустимото време за поставяне на апарата е 90 секуни от началото на стимулацията.
Правилно използване на дезинфектантите преди и след доене.

При соматика над 200 000 да се използват дезинфектанти на хлорхексидинова основа. Дезинфектанти на базата на млечна киселина могат да се използват при соматика по-ниска от 200 000. Йодни дезинфектанти може да се използват само през зимата при соматика по-ниска от 200 000. За нормално действие на дезинфектантът преди доене са необходими поне 35-40 секунди.

В доилната зала се работи задължително с ръкавици. Препоръчително е нанасянето на дезинфектанта преди доене в течен или пенообразен вид ( не с мокри салфетки) и изтриването му с еднократни хартиени салфетки. Миенето на вимето с вода е недопустимо. Ако е наложително, се измиват само цицките, и то без използването на маркуч, като водата се взема с ръка. Намокрянето на горната част на вимето (над цицките) води до попадането на микро капки вода в доилния апарат, и от там попадане във вимето при обратния вакуум. Заразяването на вимето с патогени при такива действия е сигурно.

Правилна консервация на вимето с предварително изследване (7 дни преди пресушаването) за субклиничен мастит (чувствителност на теста 200 хиляди клетки) и лекуване на положително реагиралите крави преди пресушаването. Трябва да се използват два препарат за консервиране – един във вимето и втори, образуващ тапа във цицките. Нормално кравите образуват колагенова бариера в цицките за 7-10 дни след пресуаването, а през това време във вимето магат да попаднат всякакви патогени. Да не се пресушават крави, които не са излекувани (могат да се доят и до отелването).

При обща соматика над 200 хиляди е необходимо веднъж на две седмици да се прави индивидуален тест по време на доене на всяка крава и лечение на положително реагиралите крави до отстраняване на проблема. При обща соматика по-ниска от 200 хиляди все пак е необходимо да се прави индивидуален тест веднъж на всеки 3 месеца с цел профилактика на клиничните мастити.

Лечението е бързо и успешно, ако се предприемат съответните мерки при субклиничната форма на мастит, с цел избягване на големи икономически загуби след преминаването на мастита в клинична форма.

Тодор Арбов-експерт по говедовъдство /България и Канада/

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here