Иван Данчев – „Уж опити и желание има у всяко следващо управление, но всичко си остава само с желанието“

 – собственик на стопанство в с. Добродан, общ. Троян

Днешното интервю е наситено с много поуки. Наш събеседник е Иван Данчев, който е сред първите членове на НАРМС и вече повече от 20 години е на „бойното поле“ на българското животновъдство.

Собственик е на ферма в с. Добродан, Троянско, където със семейството си отглежда чистопороден Монбелиард.

Иван впечатлява със своята откритост и липса на претенция. Нарича нещата с истинските им имена и въпреки умората, която на моменти не успява да прикрие, ни заразява с борбеност и вяра в по-добрите времена.

Не е лесно да накараш един, пряко ангажиран в стопанството си животновъд, да разказва за себе си, но ако пък успееш да го „прилъжеш“ се оказва, че има много какво да каже. Много от Вас може би ще разпознаят себе си в неговия разказ:

– Здравейте, представете се с няколко думи.


– Казвам се Иван Данчев и съм земеделски производител от село Добродан, общ. Троян. Занимавам се професионално с животновъдство от 2000-та година. В семейството ми винаги са се гледали по няколко животни за семейни нужди и това е развило любовта ми към животните още в ранна детска възраст. Гледахме овце, говеда и други домашни животни.

Преди това бях електротехник в завод.

– И Вие, подобно на други наши членове, сте направили много рязък обрат в професионалния си път. Какво наложи това решение?
– Както Ви казах основното беше любовта към животните. Когато започна масовата приватизация на заводите, взех решение да се занимавам с това, което обичам. В началото отглеждахме животните в нашия семеен двор, а по-късно закупихме една от старите постройки на бившето ТКЗС, където и досега се намира нашето стопанство.

Оборът имаше нужда от цялостен ремонт и отне време и доста финансов ресурс да го пригодим към нашите нужди. Това се случи през 2002-ра година, а строителството и реконструкциите не са спирали нито за момент, продължават и до днес. В една ферма винаги има какво да се направи и подобри.

– С какви животни започнахте?
– С кръстоски предимно, но имахме късмет да купим и доста чистопородни животни от Кафявата порода. Бяха доста млечни животни и достигаха до 5-6 тона лактация годишно. Стадото отначало беше с 12 крави, по-късно го увеличихме на 32, а днес са над 150.

– Имахте ли такива мащабни планове в началото?
– В България сме свикнали да не си позволяваме да мечтаем много смело, защото плановете обикновено се объркват и то от независещи от нас обстоятелства. Връщате ме доста назад във времето. Със сигурност винаги съм търсил развитие във всичко, с което се занимавам. Дали съм си представял какво ще е след 20 години – не, но пък съм вървял напред, каквото и да се случи.

– А какво се случи за тези повече от 20 години? Кога се насочихте към порода Монбелиард?
– Историята на стопанството е следната. Заедно с моя брат Деян започнахме за се занимаваме с говедовъдство в семейно стопанство в двора на родителите ни. Впоследствие, след като се преместихме в оборите на ТКЗС, всеки от нас изгради свое стопанство в съседство, тъй като имахме различни виждания за развитие и всеки имаше нужда да следва своята посока. Продължихме, разбира се, да си помагаме и до днес.

В момента в моето стопанство има от трите породи, които аз желая да отглеждам – Кафяво говедо, Холщайн и Монбелиард. Последните в момента са около 50. Преди да се спра на Монбелиард започнах да осеменявам част от наличните тогава животни със семенен материал от порода Симентал. Впоследствие се насочих към Монбелиард, дори внесох 7 животни от Франция и планирам скоро нов внос.

– Сами ли си произвеждате храната за животните?
– Почти изцяло да. Стопанството е сертифицирано като био ферма и съответно изискванията към храната, фуражите и добавките са много сериозни.

– Изяснихме историята фактологически. Да поговорим за технологията на отглеждане в стопанството. Какво се промени през годините?
– Доста неща се промениха… в началото ги отглеждахме вързани, а днес свободно-боксово. Аз съм сертифициран био производител още 2003-та година и още тогава се наложи да променим технологията драстично във връзка с изискванията за хуманно отглеждане. С времето се убедихме, че свободно-боксовото отглеждане е по-добрият вариант както за животните, така и за нас, които полагаме грижи за тях.

– Какво Ви мотивира да се сертифицирате като био производител толкова отдавна, когато все още думата „био“ не беше толкова позната у нас?
– Тогава се появи една фондация – „Биоселена“. Направиха няколко представяния на българо-швейцарски съвместен проект за био производство. Беше по времето на тежките за всички години в края на 90-те, когато нямахме въможност за качествена обработка на земята със скъпи торове и други добавки. Изискванията за био производството бяха близки до това, което реално правехме и така се започна.

В развитите страни био продукцията тогава беше с 30 % процента по-скъпа и ние си мислехме, че и в България ще стане така.  Впоследствие се оказа, че разликата не надвишава 20 %, а в момента дори сме наравно с останалите. Само изискванията и комисиите са повече при нас.

– Не смятате ли, че крайният потребител в България се ограмоти и все повече търси здравословни и качествени продукти, а при повишеното търсене би трябвало и цената да е по-висока?
– Да, вярно е , че търсене на био продукция има и тя действително е на по-висока цена, но там – в магазините. За нас изкупната цена, която мандрата ни предлага е същата като при другите ферми. Печалбата е за мандрите и търговските вериги, където разликата достига до 40%.

– А Вие мислили сте да затворите кръга и сами да преработвате суровото мляко?
– Разбира се, че съм мислил и мечтал, но за съжаление има много лоши и неуспешни примери, дори при мои приятели, които се впуснаха в млекопреработка. Имаха много проблеми с реализацията. Пробваха с млекомати, малки магазини и какво ли не. Нервите са много, а резултатът не си струва. Сега поне се ядосвам само с мандрите.

– Покриха ли се очакванията Ви за тези 20 години? Стигнахте ли там, където искахте или пътят се оказа по-трънлив от онова, което си представяхте?
– Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето е да го направиш. Много са факторите, които влияят на животновъдството в България и много често те не зависят от фермерите.

По отношение на държавно подпомагане аз не мога да се оплача, тъй като съм успял да реализирам няколко проекта. Стопанството ми е обезпечено технически, но това се дължи на фактът, че винаги сме били изрядни и като ферма, и в документите. Разполагам с достатъчно трактори, челен товарач, фандроми и т.н.

Наскоро изградихме модерна доилна зала 2х8 и съвсем нов обор по проект, за който ще трябва да си доплащаме значителна сума, тъй като само подпомагането не стига.

Парите от подпомагане се инвестират в стопанството, те не ни помагат да живеем по-добре в личен план. Но проблемите не идват от недостатъчното подпомагане, а от ниските изкупни цени и от това, че ние си получаваме парите от мандрите винаги с по два и повече месеци назад. В това направление държавата има много какво да направи. Ние купуваме западни машини, на западни цени, но с приходите, които имаме тук и при български „пазарни“ изкупни цени.

Колкото и високо продуктивни и качествени животни да отглеждаме няма как да компенсираме тази разлика в стандарта! Оттам идва нищожната печалба, доколкото я има, която остава за нас.

Още, когато се сертифицирах като био производител си получих първото плащане след хиляда перипетии след 3 години!!! чакане, заради една абсурдна административна грешка. Не моя, а на експерта, който беше попълнил документите. Беше написал вместо 2000 декара – 200 и тази грешка вместо да се поправи за секунди и всичко да е наред, се наложи няколко години ходене по мъките, жалби до Министерството, ДФ Земеделие и т.н. Направих пътека между тях.

Тази бюрокрация много ни пречи и основното е, че няма ясни правила. Общуваме си с колеги от Европа. Там няма как да си продаваш на някого продукцията по договор за отложено плащане от 40 дни, а той да ти „извива ръцете“ и да ти плаща след месеци. Веднага ще има някакви неустойки и санкции.

В България всеки фалит, било то на някоя фирма или на някоя верига магазини, означава огромни загуби за животновъдите. Така беше например с Пикадили. Огромни дългове към всеки по веригата, а ние сме последните в нея…

– В момента доволни ли сте от начина, по който си реализирате продукцията?
– Да, по-скоро, а и нямам друга алтернатива за съжаление.

– Кой Ви помага в стопанството? Вие казахте, че фермата е семейна.
– Основно членовете на семейството – аз, жена ми и синът ни, който е на 25 години. Сезонно наемаме и работници.

– Как се справяте с текучеството? Някои стопанства затварят, заради липса на работници.
– Това е проблем за всички нас. През лятото и на нас ни е идвала такава мисъл, защото работниците често просто изчезват и ние изнемогваме. Механизаторите се задържат повече, но при гледачите проблемът е наистина голям. Не може да се разчита на тях за голямо съжаление.

– Колко работници са Ви необходими в стопанството?
– Четирима, но и тях трудно ги намираме.

– Синът Ви е млад човек и е тръгнал по този нелек път!?
– За момента. Колебае се, като всички млади хора и деца на фермери, които искат по-добър живот. Прави са и ги разбирам. Той работи основно с машините. С отглеждането на животни се занимава по неволя.

– Ако върнете времето назад сега ще се захванете ли отново с това?
– С тази „глава“, сегашната, не, но ако пак ме върнете във времената на някоя ликвидация отново с удоволствие ще издам всичко и ще си тръгна ей тъй без нищо – по „бели гащи“. Такива бяха времената тогава, унищожиха ТКЗС-тата. Ние имахме някакви идеи и мечти да възстановим животновъдството. Попариха ни ги доста, но ние българите сме издръжливи, все още мърдаме, дишаме и се борим.

– Вие осеменявате само изкуствено, но от нашия председател знам, че сте почитател на експерименталното кръстосване.
– Да, от самото начало осеменявам само изкуствено. Във връзка с кръстоските – действително бях на мнение, че в резултат на кръстоски се раждат  по-здрави и по-продуктивни животни. Това се оказа вярно, но само при първото поколение. Впоследствие се появяват проблеми в поколенията.

– Успяхте ли за тези години да подобрите стадото си генетично?
– Да, особено през последните години. В началото купувахме семенен материал от държавната агенция по онова време, която се оказа, че ни заблуждава доста за качеството. Тя беше закрита и започнахме по неволя да работим със съмнителни частни фирми, чийто материал, особено при кафявото говедо, също не беше добър. Геномика ни разказа, образно казано, играта по отношение на кафявите животни и ни върна години назад.

– Тук на местно ниво имате ли общество на фермерите? Помагате ли си в региона?
– Мога да кажа, че да. Помагаме си с каквото можем и нямаме дразги и конфликти. Всеки се бори, колкото може без да пречи на другите.

– Ако днес бъдете избран, чисто хипотетично, разбира се, за Министър на земеделието, какво ще е първото нещо, което ще направите?
– Далеч съм от нужната квалификация, но първото нещо, което ще направя ще е да създам ясни правила за всички. Ще разгранича истинските животновъди от тези в кавички с несъществуващи животни, които ходят с ушните марки в джобове и торбички.

Всяка година парите за подпомагане на животните уж се увеличават, фермите видимо намаляват, а субсидия за животно намалява. Как се случва това, не знам?

Това е, което бих променил.

– Тоест първо ще започнете с една задълбочена ревизия?
– Да, но ако си говорим вече не хипотетично, а реално, не виждам кой ще я направи. Уж опити и желание има у всяко следващо управление, но всичко си остава само с желанието. Много министри идваха, правеха срещи с нас и обещаваха. Г-жа Танева даже беше изпратила хора да ни помагат и да се изчистят нещата. Всичко е за кратко и после си продължаваме по старому.

Тези надежди отдавна сме оставили и сме се научили да оцеляваме въпреки реалността, а не благодарение на нея. Обезверени сме и всички тези проблеми с пандемията, започна и война, проблемите с електричеството, с фуражите вече ни идват наистина като капак на тежката ситуация. Ние в момента работим на загуба. Разходите ни се увеличиха по 3 и едва оцеляваме. Всичко се повишава, а изкупната цена на млякото е застинала някъде там от години и трябва да се радваме на няколко стотинки отгоре, което е пълна подигравка при тези разходи. На био млякото цената се увеличи едва с 4 стотинки.

– А Вие мислите ли сте да се откажете от този сертификат за био производител и да заложите на количеството и по-голяма печалба?
– Не, аз съм био производител в истинския смисъл на това понятие вече 20 години и не мога да изменя на себе си. Проверяван съм от всякакви международни институции, винаги съм бил изряден. Гордея се с това, което правя и докато съм фермер ще бъда био производител. С хигиената и качеството на млякото няма как да се прави компромис.

– Вие сте член на Асоциацията от създаването й. Тя успя ли да се развие и да отговаря на нуждите и да Ви от съдействие?
– НАРМС за мен е за пример и животните постоянно се увеличават, с другите породи не е така. Всяка година се въвежда нещо ново и се осъществява реална дейност, а не само по документи, както се прави в някои други организации.

На всяко събрание Атанасов търси мнението ни за всяко нещо, което може да промени или подобри, но възможностите му са ограничени и добрите идеи не могат винаги да се случат. Смятам че за правомощията, които има, а и в НАРМС като цяло, се прави всичко необходимо, за да получим нужното съдействие във всяко направление.

Осигуряват ни се доктори, консултанти, както и съдействие по отношение на избора на вносни животни и семенен материал. Аз познавам Атанасов от много години, още преди асоциацията, беше ни съсед в Бели Осъм и съм се уверил, че разбира много добре от две неща – от първокласни животни и хубави жени, като Вас! /смее се/

– И все пак сме на разположение за всякакви препоръки относно работата на екипа на Асоциацията. Какво ще пожелаете на младите хора, които сега тръгват по вашия път?
– За тях, а и за нас, пожелавам – по-добри и спокойни години. Да виждаме резултат от многото усилия, които сме положили в годините назад. Тази работа не е за хора със слаби нерви!

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here