Съседите животновъди от северозапад – Сърбия

Интересно ще е на нашите говедовъди да се запознаят с ежедневието на сръбските говедовъди, как реагират на кризата, как отглеждат и реализират животните.

Между оптимизъм и песимизъм – така може да се опише накратко настроението на фермерите. Йосип Парчетич разказва:
– „Измина още една година, в която бяха дадени помпозните обещания на властта за просперитет и лукс, а на терена всички станаха свидетели на мрачната реалност – празни плевни и хамбари”.
Йосип смята, че държавата без разлика трябва да подкрепя всеки човек, който иска да остане да живее във фермата, но и да направи ясен производствен план по региони.  Ние сме свидетели на лутания на производители, които нямат ясни насоки или план за производството си, така че се случва някой да засади боровинки на полето, а скоро да ги изоре, същото важи и за отглеждането на кравите.

Йосип разказва, че местните млекопроизводители са започнали да продават кравите си, тъй като изкупната цена на млякото, която не се е променяла от 6 години, не покрива дори основните разходи. За  50 динара /84 стотинки/ за литър, казват, че нямат сметката да го произвеждат. Той казва още, че млекопроизводителите са недоволни, защото цената е ясно дефинирана в други сфери на живота, ще плащате 300 динара /5 лева/ за кутия цигари, до 40 динара /67 стотинки/ за литър газирана вода, около 170 динара /2.84 лева/ за литър гориво.

Йосип се чудеше защо литър мляко, произведено от трудолюбиви сръбски домакини, не може да струва над 50 динара. Ето защо семейство Парчетич решават да се посветят изключително на угояване на говеда, макар, че и това производство не е обещаващо.

Цената на биците за угояване през 2020 г. е 1,70 евро за кг, живо тегло, което според Йосип е неблагоприятна сума, но дори при цена от 2,40 евро, колкото са платили купувачите през 2021 г., те не могат да се впишат, тъй като са обусловени от покупка на телета, чиято цена е скочила драстично.
Освен това храната, която говедата ядат в момента, е най-скъпата в историята на угояването, смята Парчетич. Килограм царевица струва 28 динара, соевият шрот 100 динара, слънчогледовия 45 динара, така че все по-малко производители ще видят сметка в угояването на говеда. Още повече, че пазарът, по отношение на конкуренцията и цената, е много несигурен, още през тази година изкупната цена може да падне отново до 1,70 евро за кг .

Съдейки по сегашната ситуация, угояването на говеда е работа, която няма светло бъдеще и в нея ще останат само най-упоритите. Йосип и баща му, не искат да се откажат, защото любовта ги води преди всичко в този бизнес.

 – “Освен любов, трябва да притежавате и земя, за да осигурите храна за добитъка, защото иначе няма да имате никакви приходи. Преди това трябва да имате подходящи съоръжения, които да почистват машинно, като се има предвид, че от година на година става все по-трудно да се намира помощна работна сила. Затова трябва да разполагате с придружаваща техника, като балировачка, товарач за сено, което не е евтино” – и според него не можете да свършите тази работа като любител.

Държавните субсидии са единствената мотивация за животновъдите

Допреди няколко години Парчетич отглеждаха до 200 бика за угояване, но в момента се грижат за 125 бика в съоръженията, и поради нерентабилността в момента, са принудени да намалят стадото си.

 – “Изчислението може да се отчете много лесно, казва Йосип. – Сегашната цена на 120-килограмово теле до дома е 600 евро, трябва да отделите допълнително 600 евро за храната му, това са вече 1200 евро инвестиция.
Лекарствата и труда трябва да бъдат включени в разходите и често има смъртни случаи. Всичко казано по-горе е причината изкупната цена на килограм за биците да не е по-ниска от 2,20 евро в момента”.

Според него ключова роля има държавата, която трябва да увеличи размера на субсидиите до около 250 евро, така че производителите да бъдат мотивирани да работят поне за тази сума. И за да станат плащанията по-редовни, а не две години забавяне, както казва той, на някои производители в тази област едва сега са изплатени субсидии за 2019 г.

Всичко това се отрази на по-слабото предлагане на бици на вътрешния пазар, а надеждните купувачи са все по-малко, с изключение на няколко местни кланици. Според Йосип купувачи от Косово, са се преориентирали към хърватския, унгарския и чешкия пазар. Йосип казва, че е щастливо обстоятелството, че е успял да установи коректно сътрудничество с един сериозен купувач.

 – “Животновъдството се превърна в професионален бизнес” – заключава Йосип и смята, че животновъдството ще намалее значително, тъй като поради високият риск, по-малък брой стари производители, решават да продължат да отглеждат бици за угояване. На младите производители, които искат да влязат в този бизнес, този опитен 42-годишен животновъд, с не особено оптимистичен тон, накратко казва, че е:

 – “По-сигурно да изберете друга професия, тъй като говедовъдството е мъчителна и несигурна работа”.

1 български лев е равен на 60 денара

Източник:agrosaveti

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here