Може би единственото нещо, от което се плаши днешният фермер, това е думата “проверка“. Тези „железни“ фермери оцелели във времето на поставяне „основите“ на нашето ново животновъдство, които все още продължават да се държат над “вълните” изтръпват и изричат на ум някакви думи, знайни от всички ни.

Възниква въпросът – защо?

Като общо мнение, фермерите не са против проверките. Нека да има, да се знае кой – кой е. Тефтерите и тетрадките също трябва да са попълнени коректно, защото те се ползват от тях. Субсидиите, които се получават, трябва да бъдат подплатени и с доказателства за извършеното. Дори много от фермерите искат имената на тези, които са лъгали проверяващите, лъгали са своите колеги и ЕС, да бъдат публикувани, а не да се дава информация, като в кръстословица с повишена трудност.

След бумащината, фермерите се дразнят и от броя на проверките за година. Оказва се, че има ферми проверявани по няколко пъти годишно, а други не са проверявани с години.

 – “Сякаш едни и същи сме в списъка – казват фермери”.

Също така, фермерите знаят много, познават нормативните документи, ползват програми и услуги на водещи фирми. Това не е фермера от преди години.

Фермерите искат, когато пристигнат проверяващите, първото нещо, което трябва да направят е да ги запознаят със Заповедта и изискванията на проверката, съответно проверяващите да се идентифицират и да не капризничат, като млади госпожички, както доста често се случва.

Също така, трябва да се спазват и правилата при отглеждането на животните. Те си имат дневен режим, трябва да се доят, почиват и пасат в определено време. Не може стадото да тръгне за пасището и да се накара фермера да го върне обратно, за проверка. Едва ли може да се върне говедото обратно.

И следва най-голямото противоречие. Имаме програма за хуманно отношение към животните, но почне ли преброяването и идентифицирането, хуманното остава в СПА центровете. Картинката е страшна и представете си това става пред хората, които трябва да контролират това, и в този случай по тяхно искане, от което следва, че те са причина за нарушаване на Заповеди, Регламенти, Нормативи.
Резултатите обикновено са  трагични за фермера. Представете си 500 крави, да не казваме биволи, които трябва да минат през стъргата,  да им се опишат номерата и да се заснемат. Резултата е в минус за фермера – намаляване млякото поне за седмица, контузени и абортирали животни.

От тук следва въпросът, кой ще върши работата по „дефилирането„ на животните. Работниците вече ги няма. Които са останали, фермерите си ги пазят, защото други няма. Как да стане – сутрин доиш, след това се „бориш“ с половин тонови крави и пак отиваш да доиш. Скоро наш фермер предложи, проверяващите да си водят работници за предвижване на животните и той ще им плати надницата.

Главният въпрос е, как да се преодолее кризата в проверките – неминуемо нея я има и ще се задълбочава все повече.

Трябва да се проучи опита на други страни, проверката на идентификацията не може ли да се извършва с дронове. Възниква и въпроса, не трябва ли да се застраховат животните и да има пропуснати ползи за дните на проверката и то за сметка на проверяващите.

И накрая, трябва да се знае, че една проверка действа страшно психически на фермера. Един фермер сподели, че проверката на фермата  е по-страшно и от да ти бият инжекция, по-голям стрес и от това да те изпита строгата учителка по литература, от преглед на автомобила пред КАТ или минаване през митница.

Материала е написан по повод предстоящата проверка на животните, която вече не е тайна за никой и  почне реализацията ú.

Говедовъд

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here