Професорите, науката, животновъдите

Няма високопродуктивни животни без наука. Няма и високопродуктивни животни, ако не се отглеждат така, както изисква науката.

Следователно, наука и животновъди трябва да вървят заедно.

В науката влизат учените, институтите, специализираните лаборатории, специалистите към фирмите за лекарства, фирмите за ИО, фирмите за препарати и селекцията. Ако искате и фирмите осигуряващи консумативи за животновъдството и фуражи и разбира се ветеринарното обслужване.

За съжаление нашите научни звена все повече „отъняват“ от страна професорите. По телевизията всеки втори говорещ е професор, при нас в говедовъдството цифром и словом имаме само 1 (един) професор – Живко Кръстанов и още 4 (четирима)  овцевъдството – Стайка Лалева, Петя Славова, Йовка Попова и Дойчо Димов и всякаш това е всичко.

„Гласът“ на много институти, който слушаха нашите животновъди, сякаш все по-малко се чува. Останали са, като последните мохикани. Института по животновъдство в Стара Загора може би е единствен, който работи по въпроси свързани с животновъдството.

Какво искат животновъдите от науката.

През 2006 г, когато развъдните асоциации почнаха да „прохождат“ бе необходима програма за обработка на данните от контролите и изследванията. Събрахме се в НИГО Стара Загора, да обсъдим създаването на център, който да поеме тази работа. Тогава животновъдите предложиха това да е Старозагорския институт. Другите научни институти направиха всичко възможно това да не се случи. И сега, всяка асоциация си има нейна програма и не можем да кажем например, колко е средната млечност на Черношарената порода, защото има три асоциации, които обслужват тази порода, но всяка работи с нейни развъдни и обработващи програми.

Животновъдите също искат да знаят себестойността на млякото – било то краве, овче, козе или биволско. Няма кой да я каже. Животновъдните организации нямат този потенциал сами да направят такива сметки. И тук удряме на камък. Говорим за себестойност, много пъти наизуст.

При последните изчисления, голяма помощ ни оказа проф. Живко Кръстанов и неговия екип за да стигнем до истината. Също така те помагат на РА по отношение обработката на данните и установяване РС на животните. Това не са неща за всеки. Другият останал проф. Васил Николов също помага на няколко РА по тези въпроси. Също така работи за фермерите и доц. Цонка Оджакова.

И трето. Малко изяви на терена по отношение нормативни документи, нови правила, наредби. Сякаш тези хора ги е страх да си казват гласно мнението. А те именно са хората, които могат да помогнат на животновъдите.
Все пак имаме и екипи, които смело казват и защитават позиция. Екипът на проф. Кръстанов и Теодора Ангелова не се поколебаха и написаха анализ по отношение нормалната плодовитост на кравите и възрастта за използване. Сега помогнаха за доказване себестойността на млякото.

Животновъдите искат да чуват и четата често нашите учени. То, ако те не им помогнат сега, няма да има следващ път.

Нещо като изводи:

  • Науката да заеме мястото, което и е отредено в бизнеса говедовъдство.
  • Да има твърда и обоснована позиция по отношение говедовъдството
  • Да се започне работа за център за обработка на данните от контрола на животните и развъдните стойности
  • Сформиране не екип за изчисляване себестойността на млякото на всеки три месеца.
  • Включване в управлението на животновъдството със съответните отговорности.
  • Науката става толкова по-плодотворна, колкото по-достъпна става за по-голям брой животновъди

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here