Кризата ще премине. Какво да правим

Кризата, вероятно ще продължи още известно време според анализаторите, но живота трябва да се нормализира и затова се търсят най-различни форми. В България също се проведоха няколко форума в тази връзка, но специално по земеделието сякаш нещата не са ясни.

Гърците, пак ни изпревариха и то има защо. Защото те отглеждат най-голям брой ДПЖ в ЕС, но пък са малък производител на зърнени фуражи. А мляко без фураж няма.

Във форумът, който проведоха наскоро, във връзка с това, какво да се прави, основните изказвания бяха за:

На първо място укрепване на нашата самодостатъчност с храна за животните.

Забележете, употребена е думата САМОДОСТАТЪЧНОСТ, чието значение е следното – това е когато ти се чувстваш добре сам със себе си и не се страхуваш от неизвестност та. Когато всичко важно за теб е в теб, когато можеш да правиш всичко без другите. Страхотно определение за независимостта на една държава, макар и казано по “кирлифарски”, както си казваме ние. Важното е да го разбереш.

На първо място в борбата с кризата в животновъдството е повишаването на местното производство на фуражи, борбата с печалбарството и средносрочното планиране за спиране на енергийната криза, са ключовите приоритети на държавата.  Подчертава се необходимостта от осигуряване на стимули за фуражното производство.

В едно от изказванията се акцентира върху увеличаване производството на бобовите култури  в грубите фуражи, като се подчерта, че те покриват 74% от потреблението, а царевичния силаж само 7%. Подчерта се важността на отглеждането на люцерната и едногодишната детелина, които днес се отглеждат  на площ от 1,5 милиона декара, като производството достига 2 милиона тона годишно.

Приносът на правилното управление на естествените пасища и изкуствените ливади за покриване на хранителните нужди на продуктивните животни бе следващия дискусионен въпрос.

Използването и приносът на микроводораслите в храненето на продуктивните животни също бе споменато. Отбеляза се, че микроводораслите са микроскопични едноклетъчни организми, оценени на 200 000 до 800 000 вида и използването им като храна за животни се проучва от 1950 г. Култивирането на микроводорасли се извършва в големи открити езера или биореактори, състоящи се от прозрачни тръби. Използването им е широко разпространено в чужбина, а в САЩ стартираща компания, занимаваща се с микроводорасли, наскоро получи финансиране от 20 милиона долара за разработка на технология. Водораслите превъзхождат конвенционалните фуражни протеини.

Конференцията завърши с информация за използване на насекоми в храната за животни, като алтернативен източник. Отбеляза се, че този въпрос все още е неразбран от потребителите. Затова се даде и  пример за селското, домашно пиле, което живее на село и се храни с насекоми.  Спомена се възможността за други иновативни фуражи като  остатъци от кафе  и остатъци от варене на някои продукти.

Да им завидиш на тези животновъди. Обсъждат вече бъдещето.

При нас единственото нещо, което се дискутира, това е подпомагането и то в пари. Само това се тръби по медиите. Може би това е слабото място на фермерите и управляващите така имат надмощие. Половин година мина в разпределение и даване помощите по коронавируса. След това ще мине още половин година докато се раздадат тези прословути 120 милиона обещани на животновъдите.

С други думи нищо няма да се промени.

Е, едно е сигурно самодостатъчността ни няма да може да ни осигури самостоятелност.

Говедовъд

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here