Михаил Михайлов: Писна ми от критици. Да си го кажем в очите

Писна ми вече да чета писания от рода на:

  • за индустриалното животновъдство може и да се погрижат бюрократите от ЕС…. Но гръбнакът на животновъдството семейната ферма кой ще се застъпи за нас…. Пратили представители на олигархията в животновъдството и те ратуват за 200-300 големи “индустриални” ферми, а останалите десетки хиляди животновъда да го духат…
  • Големите вземат с пълни шепи от субсидиите, за нас трохите
  • Големите ни ощетяват непрекъснато и се облагват на наш гръб. 

    (Цитатите са взети от социалната мрежа – Фейсбук)

От такива писъци ми е писнало от години. Непризнателността към тези, които работят – а те са големи, средни и малки, лъха отвсякъде в такива изказвания. Вероятно тези хора, които пишат такива неща, са пропити от злоба заради несправяне или някой ги насъсква за това. Пишат се за специалисти по животновъдство, а показват незнанието си.

Предварително искам да кажа, че не съм животновъд, но съм направил много за животновъдството ни. Имам поглед върху  нещата в животновъдството – и преди, когато правехме програми за 15 милиона овце и сега, когато правим само програми как да вземем 15 лева за кг агнешко /живо/.

Писна ми от плача на „гръбнака на Животновъдството“ по повод и без повод да се нахвърлят върху хората, които работят.

Сега на прицел са хората, които ги представиха в Брюксел, хората които са доказали, че са истински фермери и произвеждат много продукция, хората които извадиха от джоба си най-малко  по 1000 лева за два дни, за да защитят интересите и на тези “лай кучковци”.

Никой не ги е изпратил тези фермери “господин всезнайко”, те просто отидоха да защитят техните, разбирай и твоите интереси. Никъде в исканията не бяха разделяни животновъдите на малки и големи. Всичките вървяха заедно.

Крайно време е някой да каже нещо и за малките производители. Все пак те са най-манипулирани по време на избори и след спечелването им.

Всъщност още не може да се разбере, какво искат малките производители, които много пъти се крият под името семейна ферма, а в нея на практика не работи никой от семейството. В повечето случаи разбира се, не е не е така. Има хиляди малки ферми, в които се работи къртовски и дори това, което се пише, хич не ги интересува.

Няколко думи за т.н големи – всички инициативи за искане определен вид помощи, идват от тях. Ако не бяха те, в млечното говедовъдство нямаше да има субсидия за хуманно отношение на животните. И още куп такива примери.
Определения таван за де минимиса, обикновено големите го получават още първата година и след това чакат да минат две нулеви години.
След 50-тото животно при подпомагане получават с 30% по-малко, внасят си коректно ДДС 20%, внасят и още 15% данъци. Плащат на работниците от а до я, каквото им се полага. Животните са маркирани и е трудно да се правят далавери в това отношение. Единственото, което могат да направят, е да продадат някое и друго теле веднага след раждането. Проверявани са непрекъснато.

Много пъти съм казвал, че нашите наблюдения показват, че при една проверка на ферма с 500 крави, загубите в мляко са десет дни по 500 кг и няколко осакатени крави.
Отново без да се знае се говори за 200-300 индустриални ферми. Ами то такива у нас се броят на двете ни ръце и на единя крак. А защо не се каже, че именно тези 300 ферми, в които се отглеждат над 100 бр крави произвеждат 60% от млякото на България, че не продават нито един литър по ъглите. А там вече се иска по 2 лева за литър мляко.

Защо всички мълчат, а повечето са ходели във фермата на г-н Минчо Иванов от Кортен и не кажат, че семействата на децата му, жена му и той са по 24 часа във фермата. Защо не се казва, че неговите 1200 крави всеки ден дават по 35 кг мляко. Ами да, той е от големите и кравите му сами дават мляко.
Защо не отидете да видите, какво прави в събота и неделя д-р Пантелеев – ами доктора бърка по стотина крави и управлява репродукцията.
Защо не отидете във фермата на Господин Иванов и да видите къде спи той и семейството му.
Все пак трябва да имаме малко уважение към големите, благодарение на които все ще има мляко по магазините.

Какво се случва при малките ферми.
При тях няма ДДС,  няма счетоводство, няма фактури, няма касови бележки. Парите в джоба и това е. Няма намаление на ставката, защото гледат по малък брой животни от определения таван. Е, от няколко години са им необходими фактури за доказване на продукция, но това е минимално изискване. При тях няма и умрели животни. Обикновено се съживяват. Под леглата в обора има торби с марки. Клането на животните знаем как става.
През последните месеци от направените проверки, относно броят на наличните животни, виртуални имаше само в една голяма ферма, а  всички останали са в малки. В голямата си част вътрешния и външен вид на малките ферми са под всякаква критика. Погледайте телевизия за животновъдството и  ще се уверите. За породен състав въобще не може да се говори, за условия на отглеждане също.

Какво още искат тези животновъди, не може да се разбере.

Интересното е, че все са недоволни, но никой от тях не е дошъл да участва в Съвет по животновъдство, никой от тях  писмено не е направил предложения, какво искат и къде ги стяга чепика. На практика те не участват в това, което се случва в животновъдството. Чакат на гюме, ако падне нещо добре дошло.

Нека да си променят стила на действие. Да спрат да хулят хора, които не познават. Да излязат с твърда и обоснована концепция за тяхното развитие, с удоволствие бих им помогнал. Също трябва да знаят, че златната рибка не се хваща така лесно, трябва много работа.

Би било много добре малките фермери да не си служат с неразбираеми фрази. Нека честно да си кажат с какво ги дразнят големите /досега не съм чул лоша дума от голям фермер към малък/, с какво ги ощетяват, с какво им пречат да се развиват, как ги ограбват и всичко друго. Така ще е п- справедливо, отколкото да се говори на аба.

И накрая единството – то го пише и по някои наши емблиматични сгради. Бях на работа в Румъния и редовно ходех на стачките на фермерите. Там рамо до рамо бяха малки и големи. Големите фермери там са на голямо уважение. Бил съм на среща на фермери с министър на земеделието. Министърът стоеше като новобранец пред ефрейтор. Как те могат да са заедно и да устояват интересите си, а ние не можем.

Защо, Защо и пак Защо – въпрос на който трябва да отговорим

Накрая, не слагам под един знаменател всички тези отрудени т.н малки фермери. Но идва време, когато на човек му писва от необосновани определения, нападки и обвинения.
Не съм адвокат на големите, но трябва да ви кажа, че в повечето техни ферми се работи истински и произвежда качествено.

Михаил Михайлов

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here