1 част: Ехинококоза мерки за профилактика и контрол (кучешка тения)

Ехинококоза е общият термин за описание на четири болестни форми, причинени от инфекция с метацестодни ларви на тения от род Echinococcus (Cestoda: Taeniidae), най-малките тении от семейство Taeniidae. Човешката ехинококоза е зоонозна болест, която се среща в четирите форми:

  • Кистозна/кистна (КЕ) ехинококоза, причинява се от инфекция с Echinococcus unilocularis – ларвната форма на тенията Echinococcus granulosus (E. granulosus);
  • Алвеоларна ехинококоза, причинява се от инфекция с Echinococcus multilocularis (E. multilocularis);
  • Поликистозната ехинококоза се причинява от инфекция с E. vogeli, разпространен в Южна и Централна Америка;
  • Монокистична ехинококоза се причинява от инфекция с Е. oligarthrus, разпространен в Южна Америка.

От медицинска и ветеринарна гледна точка двата най-важни вида от този род са Echinococcus granulosus („кучешката тения“) и Echinococcus multilocularis („лисича тения“).

Ехинококозата е космополитно разпространена по домашните и дивите животни и човека, като възрастната тения паразитира в тънките черва на кучето, лисицата, вълка, чакала, койота и др. месоядни бозайници, а междинни гостоприемници се явяват също широк кръг животни – гризачи, копитни – домашни и диви животни и човека. Хората се заразяват чрез поглъщане на яйца на паразити в замърсена храна, вода или почва или след директен контакт с крайни гостоприемници.

Повече от 1 милион души в света са засегнати от ехинококоза, като честотата на заразяване с кистозна ехинококоза при хора варира от по-малко от 1 на 100 000 до повече от 200 на 100 000 в някои селски популации, където има близък контакт с домашни кучета и продуктивни копитни животни (най-често овце). Честотата на човешката алвеоларна ехинококоза обикновено е по-малка – от 0,5 на 100 000, но може да бъде по-голяма от 100 на 100 000 в определени общности (например тибетски пастири).

България продължава да заема водещо място по заболеваемост от ехинококоза сред европейските страни.

Като най-тежката хелминтозооноза при човека ехинококозата продължава да бъде значителен проблем за общественото здраве в много части на света , като Западен Китай е зоната с най-висока ендемичност както за кистозната (CE), така и за алвеоларната (AE) форма на ехинококоза. Изисква скъпо и сложно лечение, вкл. и обширни, повтарящи се оперативни интервенции и/или продължителна лекарствена терапия. В сравнение с останалите зоонози, тази води най-често до продължителна нетрудоспособност, чести рецидиви, нерядко до трайна инвалидизация и висок леталитет и продължава да има важно медико-социално и стопанско значение у нас и в света.

Значителни са и икономическите загуби от ехинококоза, като към тези за диагностика, лечение и профилактика на заболелите от ехинококоза се добавят и загубите в животновъдството от кланични конфискати на опаразитени с ехинококови кисти животински органи и непреки загуби от намалена продуктивност на опаразитените животни.

Ехинокозата продължава да е сериозен проблем за обществото с многостранни измерения: хуманно-медицински, ветеринарно-медицински, социално-битови, икономически и екологични и изисква активизиране на дейността на съществуващите компетентни структури на международно, национално и регионално ниво.

Поради всички тези причини ехинококозата е посочена в Кодекса за здравето на сухоземните животни на Световната организация за здраве на животните (СОЗЖ), като заболяване, което трябва да бъде докладвано от държавите членки, Европейският съюз въведе законодателство за контрол на разпространението на заболяването и много държави прилагат програми за профилактика, контрол и ликвидиране.

През 21-ви век е постигнат значителен напредък по отношение на генетиката, геномиката и молекулярната епидемиология на причинителите на паразити, на инструментите за диагностика и на техниките за лечение и стратегиите за контрол, включително разработването и внедряването на ваксини.

Източник: ЦОРХВ

следва продължение …

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here