2 част: Ехинококоза мерки за профилактика и контрол (кучешка тения)

Резюме

За периода от 2002г. до 2019 г. в България е установена тенденция на постепенен спад на случаите на ехинококоза (2002 г. – 832, 2019 г. – 193), както и на средната годишна заболяемост от 8,2%₀₀₀ през 2002 г. до 2.74%₀₀₀ през 2019 г. Обаче, в последните години България продължава да заема водещо място по заболеваемост от ехинококоза сред европейските страни, като остава една от страните с най-висока ендемичност за E. granulosus s.l. в ЕС.

Проучването на причините за тази висока заболеваемост от ехинококоза в България показва наличието на сериозни пропуски в здравната култура и поведение на населението, при това в условията на продължителна социално-икономическа криза, която води до влошаване на здравните показатели и качеството на живот населението. Обезпокояващ факт е, че най-често страдат млади хора – деца и юноши между 10-19 години (заболяемост 7,3%₀₀₀). За периода 2000 – 2017 г. случаи на ехинококоза са установени във всички региони на страната, като най-много първични случаи и рецидиви са регистрирани в Пловдивска – 963, Бургаска – 655 и Сливенска области – 631. Средната заболеваемост за периода 2002 – 2019 г. е неравномерно разпределена на територията на страната. Тя варира от 1,6%₀₀₀ в гр. София до 15,8%₀₀₀ в Сливенска област.

Проучване ролята на екологичните и природни фактори за разпространение на заболяването в България показват, че ехинококоза се придобива в „домашна“, селска среда и се счита по-скоро за „пренасяна от почвата/околната среда“ инфекция, подобно на „класическите“ хелминтози, с вероятен вероятен механизъм на предаване от „ръка в уста“, докато предаването по пътя храна/вода може да бъде от второстепенно значение.

Популацията на златист чакал (Canis aureus), изглежда има нарастваща тенденция на миграция от източните държави членки на ЕС в съседните страни на запад, което трябва да се има предвид при разглеждане на потенциалното бъдещо разпространение на E. Multilocularis. В България, като страна с голямо разпространение на кистозната ехинококоза, има всички условия за разпространение на алвеококозата по хората и на E. multlocularis по лисиците, кучетата и други хищни бозайници. Едни от най-важните разпространители, каквито са полските гризачи, също са силно разпространени.

В условията на разпространение на пандемия от COVID-19 през изминалата година, се забелязва сериозен ръст в броят на изоставените домашни любимци, предимно кучета и котки. Все пак се отчита една трайна тенденция за намаляване на безстопанствената популация от кучета в България. През 2020 г. се наблюдава намаление в броя на безстопанствените кучета: с 17,46 % спрямо 2019 г., с 10,96% спрямо 2018 г. и с 7% спрямо 2015 г. Причината е, че през отчетния период никога не е извършвано преброяване във всичките 28 области в България или всяка година е извършено преброяване в различен брой области и изпълнението на програмите от общините, включително и на Националната програма за овладяване на популацията на безстопанствени кучета на територията на Република България, продължава да бъде изключително трудно и в повечето места частично. Като причина за това повечето общини посочват недостатъчния бюджет, но от друга страна се отчита, че общините неефективно прилагат действащото законодателство и няма предприети мерки или те са недостатъчни по отношение събиране на данъците за кучета, което ги лишава от приходи.

Високата заболяемост от ехинококоза в страната, в сравнение с други балкански и европейски страни, закъсняването с ранната диагностика и високият й относителен дял в детско-юношеската възраст, базирано на научни доказателства, както и високият дял на опаразитени домашни животни са основание за неотложно възстановяване на Националната програма за контрол на ехинококозата в България с цел постигане на трайна тенденция към нейното намаляване до спорадичност сред хората и животните.

Източник: ЦОРХВ

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here