1 част: Михаил Михайлов – Генетиката мачка като “валяк” / сп. “Агропари”

Днес генетиката е ключов фактор за гарантиране на производствената ефективност във фермите и гарант за продоволствената сигурност. Този механизъм доказа своята ефективност във водещите страни при производството на мляко и месо.

Упражнението с космите при напредналите страни, отдавна е проиграно и вече е само „домашно” за фермерите. У нас обаче или нямаме доверие в нещо, което се прави в целия свят и дава резултат, или нарочно се спират процесите или последно толкова си знаем.

По принцип, думата генетика у нас гледаме да я употребяваме колкото си може по-малко. Вкарваме я в някои заглавия да звучи по специално, например – генетична лаборатория, генетични ресурси, генетична селекция. И това е така, защото от генетика при животните у нас, едва ли има специалисти, които да разбират нещо по тази материя комплексно – на теория и практика. Слушателите  пък имат само обща култура по това.

Селекцията без генетиката е обречена на нула или провал. Вероятно това е така, защото през последните години сме се закрепили малко под 4000 кг средна млечност от крава и не мърдаме от там. Качествените показатели на получаваната продукция – в случая суровото краве мляко, е с минимални показатели по отношение на мастни вещества (м.в) – малко над 3.6% и протеин под 3.3%. Подобни ще са и резултатите за месодайното направление, ако имаме такива.

Определено това е така, защото сме дали гръб на генетиката. Не извършваме  генотипиране на животните – значи работим на сляпо. Нямаме информация. Нямаме лаборатория която да направи това. Не можем да разчитаме резултата от справката от ДНК анализа и сравняваме със стадото, защото нямаме такава програма и съответната информация. Това означава, че не можем да правим редукция на прогнозните лоши животни.

Не знаем какъв е процента на инбиридинга в нашите черно-бели стада. Определено него го има и той расте ежегодно. Все пак да не забравяме, че близо 90% от кравите на световното стадо  Холщайн са от две линии. В тази връзка фермерите не разполагат с програма за изготвяне на случен план. Далече сме от ембриотрансвера. Остава ни да се хвалим, че преди 35 години сме имали поне 15 екипа за ембриотрансвер. Тук само ще вмъкна нещо, което е интересно  за читателите. На много търгове в чужбина,  в момента за женски телета – бъдещи майки, се броят по 100 и над 100 хиляди евро. Веднага след известяването на новия собственик, започва и продажбата на ембриони от това теле. Ще попитате ама как. Ами много просто. От генотипа на телето вече се знае всичко за него и какво може да се очаква като продуктивност. „Валяка” /генетиката/ е отишъл още по-напред. Започва да се взема материал още в ембрионална възраст и генотипизира телето, което ще се роди. Тук все още не е решен напълно въпросът с вземането на материала и се повреждат някои от ембрионите.

Някой ще каже. Ами имаме близо 40 развъдни организации, нали те работят, контролират стотина хиляди крави и 300 хил.овце.
Да, наистина асоциациите работят. Някои от тях постигат почти европейски резултати по отношение на продуктивността. Но в работата им няма нищо ново, нищо свързано пряко с генетичните методи и новите признаци, които вече са на мода. Работим по стария модел на селекция. Образно казано някъде в 1986 г сме, когато в селекцията се включи и протеина. Ние сме до него. Дори соматичните клетки още не са попаднали в оценките. Съвсем скоро една чужда организация оповести, че при елитните животни вече работят със 70 признака.

Определено имаме структурни проблеми. Не се знае кой командва бащина дружина. Едно е да проверяваш, друго е да поставяш задачите, създаваш условия за изпълнение и да контролираш. Имаме една ИАСРЖ, която ако прочетете Законът за животновъдство ще се види, че тя е вся и всю. Уж тя направлява селекцията, ама няма отговорност за резултатите. В същото време се явява и главния проверяващ. Макар и поставена между чука и наковалнята, ИАСРЖ се опитва да направи нещо. Участва в разработването на лабораторията за ИО на козите. Замръзява и съхранява семенна течност при автохтонните породи. Опитва се да пусне в действие т.н генетична лаборатория. Засега се ограничава само с доказване произхода на разплодните животни, но и това е нещо. Успя да подреди всички бици, които действат в страната в каталог, където има информация за тях. Друг е въпроса това ли са задачите на агенцията според нормативните документи. А нали знаете, когато се носят под мишница две дини и едната на практика е виртуална, дините се изтърват.

Михаил Михайлов

Следва продължение ….

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here