2 част: Михаил Михайлов – Генетиката мачка като “валяк” / сп. “Агропари”

Има още две организации, които би трябвало да се занимават с генетиката. Едната е съвета по генетични ресурси. Там нещата са сгрешени още в устроиствения правилник за работа. Може ли този „валяк”, както я нарекох генетиката, да се управлява от организация на доброволен принцип. Говорим за бици, юници, сперма за милиони долара, а ние искаме да правим генетика без пари. Ами просто няма стане. С други думи няма ги агропарите..

Следват, според мене най-важните в момента за ползване достиженията на генетиката – търговците на животни и сперма. На практика именно чрез тях имаме достъп до модерната генетика, чрез вноса на сперма. Мога да кажа, че екипите на няколкото фирми, които работят в България са много добре подготвени. Знаещи много за биците и разполагащи с потенциала на фирмите които представят. Тези хора са непрекъснато по фермите, оказват услуги и по репродукцията – скоро д-р Николай Григоров от „Геномика“ ООД Сливен ми се похвали, че до края на годината ще достигне 150 000 крави, на които ректално е проверявал родилния апарат. На български казано има 150 000 бъркания. Нещо повече, техните екипи правят линейна оценка на животните и съответно изготвят случния план на стадото и освен подобряването или запазването качеството на признаците овладяват и стийиния инбридинг, които на практика в много наши стада е вече неконтролуем.

Не съм изтървал Развъдните асоциации. Вероятно щеше някой да попита. При създаването им също имаше много пропуски, но ситуацията се запазва вече 20 години. Значи на всички им харесва така и трябва да го приемем. Лошото е, че и резултатите се запазват каквито бяха преди 20 години – 4000 кг мляко средно от крава и 65 кг мляко от овца за мляко. Поне така е според статистиката.

Не е нормално няколко асоциации да водят селекцията на една и съща порода. Има ли синхрон в Развъдните им програми, в програмите за обработка на данните, признаците които се контролират. Как ще се сравняват резултати получени по различни методи. Дори ако искате резултатите от лабораторните изследвания на млякото получавани от различни лаборатории. Преди няколко години дори имаше и парадокс, да не се знае средната млечност от крава порода Черношарено говедо. Тогава докладчиците да избегнат неудобното положение написаха на всяка от трите асоциации средната млечност и картинката беше много интересна. Едната асоциация със ср. млечност от 7100 кг от крава, другата с 5800 кг, а третата малко над 5000 кг. Колкото повече крави се включват в обработката на данните, толкова по-голяма достоверност. Не случайно в Германия от няколко години върви обединение на говедовъдните съюзи. Събират се вече в един съюз 400-500 000 животни. Резултатите излизат по-бързо и са много по-достоверни.

За да се контролират и обработват признаците по които ще се води селекцията и след това намери развъдната стойност, е необходимо доста работа и то работа без компромиси и гледане в тавана.

Интересен е въпроса за селекционната пирамида. В растениевъдството определено я има. В животновъдството определено не. На практика първият сегмент от пирамидата- Елитните стада и да ги определим, те няма да ни вършат кой знае каква работа, освен да произвеждат женски разплоден материал. За мъжки животни за производство на сперма, просто трябва да се забрави. Остава най-важната част за нас от стадото – възпроизводителната. Тези животни трябва да произвеждат разплоден материал и то качествен, както за тях така и за стоковите стада, колкото и малко да са те.

В някои държави това става дори под натиск. Например в Румъния, за да вземаш субсидия в овцевъдството, трябва да имаш един коч със сертификат на 35 овце. Другаде държавата осигурява спермата и по такъв начин направлява процесите. Има и още куп други подобни интервенции в името на повишаване продуктивността на животните, чрез генетичните фактори.

Следва  формирането на инфраструктурата за провеждането на селекциуята. На първо място кадрите. Няма специализации, няма обучения. Експертите ни  се учат сами по генетика на терена. Не става така. Всеки ден се случва нещо в семейството на свтовната генетика, ние не го знаем. На всеки четири месеца се извършва класиране на биците. И за това малко се говори. В Европа най-добрите селекционери – генетици, които работят на терен се „продават” между асоциациите както футболистите.

 Към инфаструктурата на селекцията трябват геномни лаборатории – ние имаме една, но е с много малък спектър на действие. Липсват и много чипове. Лаборатории за производство на сперма и сексирана сперма. Производство на ембриони.

Михаил Михайлов

Следва продължение ….

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here