3 част: Михаил Михайлов – Генетиката мачка като “валяк” / сп. “Агропари”

Въвеждането и работа с Развъдните индекси и генотипирането по отношение на майките, трябва просто да стане веднага.  Такива инструменти  позволяват да се решат няколко проблема наведнъж.
На първо място, да се изключат бикове от стадото, които имат предразположение към определени заболявания. Според статистиката – до 12% от животните в едно стадо може да бъдат податливи на генетични заболявания, а развъдния индекс  позволява да се идентифицира такъв добитък в началния етап.

Освен това до 40% от кравите имат отрицателни стойности. Геномната оценка, класирането на стадото, генотипирането на развъдната стойност веднага при раждането, може да реши този проблем. Тази работа е изключително ефективна в икономиката на производството на мляко. Съвременните развъдни индекси традиционно включват голям брой показатели, в някои случаи те могат да комбинират до 70 признака. В допълнение към традиционните, като мазнини, протеини, соматика, показателите за продуктивността, дълголетието на животното, плодовитостта на дъщерите, редица параметри насочени към получаване на голям обем висококачествено мляко, както и качеството и живота на животното, започва да играе много важна роля.

Какво сме направили по отношение генетиката. Тук може да отнесем доказване на бащинстовото, чрез ДНК анализ. Наистина това трябваше да се направи за да се научат или по-точно фермерите да започнат да пишат. Става дума за бика, с които е осеменена кравата, съответно да я наблюдават до доказване бремеността. След раждането на телето също трябва да се пише – дата на раждане, майка, баща. Никаква подмяна на марки. При първата година на изследване – резултатите добре, че не се отнасяха за хора. Много семейства щяха да се разведат. Други ползи от това изследване сякаш няма. Дори при нископроизводителните стада, няма никакво значение кой е бащата. Дали Ханс или Иван. Защото това са бици даващи поне три пъти повече мляко от кравата.

Някой ще попита, толкова хвалите това генотипиране, какво сте направили. На първо място запознахме нашите фермери с това мероприятие. Тук искам да кажа, че думата генотип не прави никакво впечатление на говедовъдите от много страни. Те си го знаят, използват го и постигат добри резултати. Проведохме няколко семинара в тази връзка в гр.Раковски, с.Кортен ,и ИЖ –Стара Загора, с лектори Тодор Арбов и проф. Живко Кръстанов. Още един семинар в ИЖ – Стара Загора, на които се срещнахме с полските експерти работещи по генотипирането. В тази връзка още преди четири години от името на НСГБ, с голямата помощ на нашия експерт работещ в Канада – г-н Тодор Арбов внесохме в МЗ предложение за проект за започване селекция при кравите по генотип на майките.

За какво става дума. Без косми няма да минем. Набелязват се 40-50% от най-добрите крави в стадото. Следва отскубването на 30-40 косъма от корена на опашката. Слагат се в контейнер и се изпращат в съответната ДНК лаборатория. Обикновено пробите на месодайните животни се изпращат в лабораторията в Шотландия, а на млекодаините в САЩ. В тези лаборатории се прави анализа ДНК. Някои от тях като бонус определят и бащата на кравата или юницата. След това тази информация се изпраща в център за анализ на резултатите от ДНК анализа. В този център има информация за няколко милиона крави – при млечните техният брой е над 7 милиона, при месодайните на един милион. Тези крави са класирани според показаната продуктивност и още куп признаци. Данните на нашата крава се наслагат върху тази матрица от 7 млн крави и тя съответно заема мястото, което и се полага. Ако е в първите 50% тя може да се използва за производство на животни за разплод – ремонтини животни. Всички крави, които са под 50-те процента се заплождат с месодайни бици. По този начин хем вървиш по млекодобива в случая нагоре, хем имаш алтернатива да вземеш повече пари за месодайното теле. Всъщност „заробваща” е първата година, защото трябва да се изследват голям брой крави. На следващата година се прави ДНК анализ само на юниците. Може да отидете и още по-напред, като направите анализ на телетата, за да знаете кое, кое е.

Има и още. След като се генотипират  кравата, и видите нейното място в скалата за проценти и разберете, че тя е над 50-те процента, в друг център може да ви се изготви случния план, след като кажете кои признаци искате да затвърдите. И най-важното, степента на инбридинга ще бъде сведена до възможния минимум.

Има и още. Търпение. Сега трябва да намерите сперма от препоръчания бик. Задължително спермата трябва да е сексирана. Защо, това е ясно. Както казахме водим селекция по генотип на майката. В това упражнение участват 40-50 % от кравите в стадото. Това означава, че тези крави – най-добрите трябва да родят само женски телета, за да осигурят ремонта . Телетата от по-нископродуктивните крави са месодайни и отива за угояване. И тук пак ще трябва да се дават пари за купуване на сексирана сперма за мъжки телета. След като направим всичко това, вече чакаме парите – от увеличения млеконадой, продажбата на някое разплодно женско теле и парите от угоените мъжки месодайни телета.

Въпреки скептицизма към това упражнение – селекция по генотип на майките, има няколко наши фермери, които вече го отиграха. Разговарях с Иван Генчев от Сливен, отглеждащ месодайни крави – Абърдин Ангус. В продължение на години, той е измервал и записвал данни за развитието на животните си. Преди няколко месеца решава твърдо да вземе под ръка геномната селекция. Изскубва определения брой косми от 25 крави, пакетира ги и изпраща в лаборатория в Шотландия. След няколко дни получава няколко листа с информация от изследванията. Започва да сравнява това, което е получил, с това, което той лично е констатирал при измерванията на животните. Оказва се, че всичко съвпада. Освен това установява точния произход на животните и получава проект за случен план.

Уверих се, всичко е така, което съм чул на сбирките на НСГБ и от г-н Арбов. Вчера изпратих още 25 проби. Няма връщане назад ще продължавам да използвам генетиката в нашето стадо”. Цената – последният и първият въпрос, които ще зададете. Не повече от 30 евро на крава.

Хайде, да не използваме думата селекция, да си вдигаме акциите. Селекцията у нас се извършва доброволно, като фермерите трябва да спазват и изпълняват определените правила. Никой не можем да впечатлим, като кажем, че фермата ни е под селекция, а имаме ниски производствени резултати.

Нека селекцията да си запази определението, което и е дадено:

Значението на думата идва от латински, и означава подбиране на най-доброто. Основата на селекцията датира от най-дълбока древност.

Михаил Михайлов

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here