„Причини нещо хубаво да не се случи, винаги ще има, но в природата оцеляват най-адаптивните и смелите“ – д-р Емил Димитров

 Директор на „Академичен Технически комплекс“ към Тракийски Университет

 

Днес отново се отправяме към Тракийския Университет в Стара Загора. Последните ни срещи там бяха с професор д-р Наско Василев и с колоритния доцент д-р Станимир Йотов, които тогава ни запознаха с академичната реалност в ТУ и с много полезна практическа информация за фермерите.

Сега обаче причината за посещението ни е, че нещо мащабно и много положително се случва в учебното опитно стопанство към ТУ. Решихме да проверим дали тези добри новини са истина и без да влизаме в конкретика ще оставим д-р Емил Димитров да ни разкаже какво точно се случва и кой е „виновникът“ за това.

– Здравейте, моля представете се за аудиторията.

– Казвам се Емил Димитров и съм доктор по ветеринарна медицина. Завършил съм Зооинженерство в Аграрния факултет на Тракийски Университет. От почти 2 години съм директор на Академичния техничен комплекс, както е новото име на учебното опитно стопанство към Университета.

Преди това съм се занимавал с частен бизнес в сферата на месодайното говедовъдство и все още развивам тази дейност паралелно.

Започнах работа в комплекса по покана на настоящия ректор на университета доцент д-р Добри Ярков. Той е поставил пред себе си за цел пълна промяна с млади и амбициозни хора, в това число съм и аз. Стопанството, което ръководя е изключително важно за университета, защото благодарение на него учебното заведение получава акредитация. В него студентите от двата възлови големи факултета, Ветеринарна медицина и Зооинженерство, се обучават на различни породи и технологии на отглеждане и трупат практически опит, който е така необходим, за да могат адекватно да се интегрират впоследствие в работна среда.

В момента сме в процес на пълно обновяване на комплекса и внедряваме редица нови технологии като една от тях е изграждането на роботизирана ферма.

Направихме два вноса на млечен симентал от Германия – през октомври 2020 и през януари тази година, общо 60 животни. Освен Симентал отглеждаме и Българско кафяво, Джерсей, Черно-шарено, Червено-шарено и Галоуей /Galloway/, които заедно съставляват колекционното стадо към комплекса на ТУ.

При овцете отглеждаме Котленска, Старопланинска, Каракачанска, Плевенска черноглава и Ил дьо Франс.

Стараем се да осигурим на студентите възможно най-голямо разнообразие на породи, с които да имат възможност да се запознаят.

– Каква беше мотивацията на един млад човек с успешен бизнес да се нагърби с тази нелека отговорност да реновира цялостно комплекса?

– Мотивацията ми е всичко онова, което е липсвало на мен като студент, за да бъде реално това учебно стопанство ефективно и полезно. То беше пред закриване буквално! Заварих го с 40 овце и с 45 крави в окаяно състояние. За да добиете представа ще Ви кажа, че кравите бяха със средна дневна млечност от 2,5 до 5 литра. За сравнение в момента средната млечност е над 30 литра, а най-млечните крави достигат 50 до 60 литра дневно.

Идеята на тази инициатива на ректора е Академичния комплекс да се превърне в една база с напълно затворен цикъл.

– Получавате ли съдействие като млад амбициозен новатор, тъй като е публична тайна, че в голяма част от учебните заведения у нас приемственост липсва? Твърди се, че някои преподаватели с голям опит отказват да въведат младите специалисти като свои бъдещи наследници и не гледат с добро око на промените.

– Може би има и подобни нагласи, но аз имам пълен карт бланш от страна на ректора, който ми е гласувал доверие и ми осигурява всички необходими условия, за да постигам поставените от него краткосрочни и дългосрочни цели.

– Срещате ли съпротива?

– Административно – да, огромна! По отношение на преподавателите  – никой не ми се меси, тъй като после отговорността е персонално моя за взетите решения. Това, че свършеното досега се оказва правилно и успешно е достатъчно убедителен аргумент за скептиците. Всичко, което правим е много специфично и профилирано и се прави така, че да бъде икономично и максимално практически полезно. Не се разхищават безцелно средства в показни дейности, каквато е масовата практика в България. В учебното стопанство на Тракийски университет не бяха правени ремонти от 1986 г.

– На какво се дължи това?

– Безхаберието на структурата. До този момент не е имало целенасочена политика за поддръжка на сградния фонд и за търсене на рентабилност, както и практическа полза от комплекса.

Той е наследен от ТУ, ведно с прилежащите терени, през 1995 година от построеното през социализма и нищо не е променяно оттогава. Площта, на която комплексът се намира, е огромна. Имаме свинарник, който е на площ от 50 дка, краварниците и овчарниците са на 270 дка, а конефермата е на площ 300 дка. Заедно с прилежащите площи, общо, това са хиляди декари.

Ние реално започваме от под нулата, тъй като, както много често се случва, е много по-лесно да построиш нещо от нулата вместо да го поправиш. Както Ви казах, ние сме си поставили амбициозни цели и освен че трябва да възстановим и обновим всичко съществуващо, искаме и да внедрим нови технологии и да разполагаме с едно модерно роботизирано стопанство.

Работим и по направление месодайно говедовъдство като за тази цел внесохме животни от порода Галоуей. С тях предстои да се правят редица опити вместо да се налага западния модел на принципа “copy paste”. Целта ни е да адаптираме всичко за българските условия. На запад всичко е различно – бил съм в САЩ, Англия, Румъния и други държави, но всичко там е различно и няма как да го прилагаме без да се съобразим с нашите местни условия.

– Да поговорим за същността на комплекса, който управлявате. Ще помогне ли той за практическата подготвеност на младите кадри, които завършвайки се сблъскват със съвсем различна от учебниците реалност?

– Точно това е целта на стопанството – да задоволи на 100% процента нуждата от практическа подготовка на нашите студенти от двата факултета. В момента на територията на  комплекса се обучават 50-60 студента. Трупат практически опит във всяко направление – продукция, репродукция, паразитология и т.н. Работят с крави, овце и млади животни. Кадрите на ветеринарно-медицинския и аграрния факултет на ТУ излизат вече на 100% подготвени. След като внедрим и новите технологии те ще имат възможност да трупат опит и да започнат веднага работа, както в малки стопанства, така и във високо-технологични ферми с голям брой животни.

Освен нашата база, с която обучаващите се разполагат, за да трупат опит, те имат възможност да практикуват и в частни стопанства, с които сме сключили договор. За нас е много важно още в процеса на обучение студентите да имат поглед върху реалната среда, в която впоследствие ще работят и да направят информиран избор за своето работно място. Нямаме нужда от похвали за постигнатото, защото високият процент на успешно реализирани кадри на ТУ е достатъчно показателен, а точно това е смисълът на всеки университет все пак, а не „бълването“ на администратори, които отчитат дейност.

– По какъв начин е структуриран комплексът?

– Стопанството разполага с автономност по отношение на развитието си, но разбира се то е създадено, за да обслужва нуждите на студентите на ТУ. По отношение на издръжката – тя е разпределена между собствена продукция, която генерира приходи и дотация от университета.

– Какво произвежда стопанството?

– Произвеждаме кашкавал и сирене, което за момента се произвежда на ишлеме при наши партньори, но съвсем скоро ще започнем изграждането на собствена мандра. За нас е от първостепенно значение стопанството на ТУ да е пример за производството на млечни продукти с ясен произход, от храненето на животните до крайния резултат. Така е редно! Защото ако там, където се обучават бъдещите ветеринари, зооинженери и фермери, нещата имат съмнителен произход, какво можем да очакваме по-късно от частния сектор. Все пак това е резултат от виждяното и наученото тук и по тази причина е много важно още в начална фаза да възпитаме в тях стремеж към качество и желание за развитие.

Предстои и изграждане на кланичен пункт, тъй като имаме голямо производство на животни за клане. Основно овце.

– Казахте, че вече близо 2 години сте на тази позиция. Какво свършихте конкретно за този период?

– Конкретно – 3 вноса на животни. От 65 крави в момента стопанството разполага с 340. От 40 овце сега те са 400. Извършихме цялостно модернизиране на растениевъдството. Обработваме около 2200 дка земя.

Стопанството също беше механизирано на 100% с най-модерна техника на Кубота. Конефермата също е в процес на ремонт. Там също разполагаме с много качествени животни и предстои внос на два жребеца от Германия.

Ще има възможност и за езда от частни лица, което ще генерира допълнителен приход.

– Как се финансирахте, защото много Ваши колеги в други учебни заведения ще кажат „С пари всеки може!“?

– С помощта на ректора се осигуриха средствата, което смятам по принцип, че е задължение на всеки ректор с визия и призвание. Всяка стотинка да отива за стратегически инвестиции в учебното заведение. Част от средствата са от бюджета на университета, а останалите от дотация от Министерството.

– По чия инициатива се случи тази „революция“?

– По моя, но с пълната подкрепа на ректора. Всичко се случи за много кратък период от време. Когато човек има желание и отстоява интересите на институцията, която представлява, вместо да си „кюта“ за едната заплата или да отклонява средства в джоба си, се оказва, че има как.

Ректорът е „моторът“, който движи всички положителни промени не само в стопанството на Университета, а и като цяло в ТУ.

Преподавателите също са много доволни, защото за пръв път от десетилетия имат възможност да преподават в нормални и съвременни условия, което разбира се ги мотивира. Така трудът им има смисъл. Защото, съгласете се, е много трудно да разказваш нещо, което нямаш възможност да покажеш на практика и да гледаш как студентите губят интерес, защото не обвързваме теорията, която преподаваме с практиката.

– Казахте, че сте модернизирали напълно стопанството. Как се отглеждат в момента говедата?

– Все още са в стария тип обори и се доят с централен млекопровод, докато бъде готово роботизираното стопанство, което разбира се ще разполага с доила зала.

– В какво се изразява тази „роботизация“ на практика?

– В почти изцяло изключване на нуждата от човешки труд. Кравата влиза, издоява се и излиза. Повечето колеги са виждали такива роботи по изложенията. Те ще са общо 3. Изборът направихме благодарение на ректора, тъй като той освен бъдещ професор по ветеринарна медицина е и генетик. Тези широки познания му позволяват да избере техника с широкоспектърна полза. Той е обиколил цял свят и почерпил доста опит от най-добрите примери.

– Подобни модерни ферми, обаче, в България се броят на пръсти и само малка част от студентите ще се реализират там. Няма ли по този начин да останат неподготвени за реалните условия, в които биха работили?

– Именно по тази причина ще разделим животните и ще запазим едно стопанство, което напълно ще наподобява условията в една типична малка към средна ферма в България.

– Успявате ли изхраните животните в стопанството с фуражите, които сами произвеждате?

– За наша огромна радост успяваме почти на 90% на задоволяваме нуждите от груби фуражи.

– Имате амбициозни планове, но все пак ТУ не е оазис в пустинята. Сред двете застъпили се кризи и инфлация с постоянно покачване на цените, голяма част от учрежденията и частните стопанства едва оцеляват и трупат дългове с всяка изминала минута. Дали е подходящ моментът за такива мащабни инвестиции?

– Причини нещо хубаво да не се случи винаги ще има, но в природата оцеляват най-адаптивните и смелите. Нуждата от всички тези промени е належаща. В противен случай Университетът не е в състояние да извършва дейността, за която е създаден.

Затягаме коланите и продължаваме смело напред. Когато има желание и начин се намира! Никой не е мислил, че ще е лесно, но ще оставим  след себе си нещо смислено. Ние имаме определено време, в което трябва да постигнем поставените от ректора цели. Такъв като него тук не е имало и той сериозно вдигна летвата за тези, които ще го наследят!

За 2 години той превърна ТУ в отворено за обществеността, полезно и разпознаваемо учреждение, което работи при пълна прозрачност!

– Какво предстои?

– Пълно затваряне на цикъла – реконструкция, кланица и мандра. Крайната цел е производството на един качествен и здравословен краен продукт, който ще осигури на стопанството по-висок приход и съответно още по-високи цели!

– Наели сте се със сериозни отговорности. Как ги съвместявате с частната Ви дейност?

– Всичко е въпрос на приоритети и добра организация. Аз не съм дошъл тук, за да получавам една заплата за симулация на труд. Мотивиран съм единствено от каузата и „заразния“ ентусиазъм на ректора, на когото искам да използвам възможността да благодаря, че повярва в мен. Надявам се, че ще успея да отговоря адекватно на това доверие и заедно с блестящите специалисти на ТУ ще осигурим на българското животновъдство стотици кадърни и подготвени кадри.

– „Толкова хубаво, че е почти трудно за вярване!“ или „Има нещо гнило в тая работа!“ ще каже типичният български скептик. Желаем Ви да го опровергаете и скоро да ни поканите да заснемем всичко вече постигнато като един добър пример за останалите!

–  Ще го опровергаем и ще Ви поканим, за да Ви разкажем – не с думи, а с резултати!

– Успех и до скоро!

– Успех на Вас и на членовете на НАРМС! Бъдете здрави и целеустремени!

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here