ЕС за дъмпинга

По време на криза, когато всеки гледа да “надцака” другият, явлението дъмпинг е нещо повече от нормално.

Вносът на стоки на дъмпингови цени е заплаха за нашите фирми и работници.

Научете защо и какви мерки предприема ЕС за защита на работниците и бизнеса от нелоялната конкуренция 

Какво представлява дъмпингът?

Понякога чуждестранни компании внасят стоки на европейския пазар на изкуствено ниски цени. Тази практика е известна като дъмпинг. Причината за ниските цени може да бъде наличието на субсидии, отпускани от други страни за производството на тези стоки. Възможно е също така компаниите да са произвели твърде много продукти и да се опитват да се освободят от излишните запаси.

Защо дъмпингът е нещо лошо?

 Дъмпингът е форма на нелоялна конкуренция, защото продуктите се продават на цени, които не отразяват точно разходите за производството им. За европейските компании е много трудно да се конкурират с такъв внос. В най-лошите случаи това може да доведе до затваряне на компании и до загуби на работни места.

 Какво прави ЕС срещу дъмпинга?

 Европейският съюз разполага с набор от инструменти, към които може да прибегне срещу нелоялни търговски практики като дъмпинга.

 Една от възможностите е налагането на допълнителни антидъмпингови мита върху тези продукти.

Законодателството срещу дъмпинга е инструмент за защита срещу нечестни търговски практики. През май 2018 г. Парламентът прие промени, които внасят подобрения в съществуващите разпоредби. Открийте по-долу отговори на ключови въпроси относно политиката на ЕС.

Защо ЕС прилага анти-дъмпингови мерки?

ЕС подкрепя свободната търговия, защото тя създава просперитет и работни места. Търговията обаче може да бъде засегната, когато дадени страни субсидират продукция за износ, произвеждат в прекомерни количества и продават на намалени цени на чужди пазари.

 Това прави трудни условията за компании, които се опитват да се конкурират с дъмпингов внос, и може да доведе до затваряне на предприятия и съкращения на персонал. За да защити компаниите и работниците, ЕС може да прибегне до мерки срещу дъмпинговия или субсидирания внос.

1,86 трлн. евро е вносът в ЕС през 2017 г.

Как ЕС може да отвърне на дъмпингов или субсидиран внос?

 ЕС може да наложи глоби на други страни, които внасят в Европа на дъмпингови цени. Глобата приема формата на анти-дъмпингови мита, с които се облагат съответните продукти. При налагането на митата ЕС трябва да спазва правилата на Световната търговска организация (СТО).

 Каква е ролята на СТО?

 СТО е международна организация със 164 страни членки, която регулира условията на световна търговия. Тя определя рамките за водене на преговори за глобални търговски споразумения и има процедури за уреждане на спорове, включително при съмнения за дъмпингов внос. Страните в ЕС се представляват от Европейската комисия.

Каква е процедурата за налагане на анти-дъмпингови мита?

 ЕС може да започне разследване на базата на оплакване от европейски производители. По правилата на СТО ЕС трябва да докаже, че вносни стоки на субсидирани или дъмпингови цени са нанесли щети на местната индустрия.

 Как се изчисляват анти-дъмпинговите мита?

 Определянето на анти-дъмпингови мита изисква сложни калкулации. Един от важните фактори е разликата между цената на пазара на производителя и цената, на която стоката се изнася за ЕС.

 Колко често ЕС налага анти-дъмпингови мерки?

 ЕС сравнително рядко прибягва към инструменти за търговска защита – само 0,21% от целия внос на ЕС е засегнат от такива мерки. В същото време защитата от дъмпингов и субсидиран внос е била жизнено важна за оцеляването на някои сектори от европейската икономика.

 Коя страна най-често нарушава правилата?

Китай е най-често обект на анти-дъмпингови мерки от страна на ЕС. През октомври 2016 г. са били наложени мита срещу 50 различни продукта от Китай, сред които алуминий, велосипеди, цимент, химически продукти, стъкло, хартия, соларни панели и стомана.

Източник: ЕС

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here