Антраксът е заболяване известно на хората от дълбока древност. Още тогава то е било широко разпространено в Древен Египет, Сирия и Гърция. Първоначално антраксът е познат като болест по копитните животни.
Антраксът е остра инфекциозна болест, която се характеризира с тежка интоксикация и образуване на специфична пустула на кожата или лигавиците при кожната форма, с развитие на възпалително-хеморагични изменения в белите дробове при белодробната форма или червата при чревната форма.
От антракс боледуват предимно тревопасните животни – диви и домашни.
Етиология на заболяването
Причинителят на антракса е спорообразуващ бацил. Антраксният бацил не е издръжлив във външна среда, но след като образува спори преживява десетки години в почва и канални води. За унищожаване на антраксните спори са необходими дезинфектанти в по-високи концентрации – 10% разтвор на хлорна вар за 1 час и 10% разтвор на хлорамин за 10 часа.
Клинична картина
Заболяването започва след инкубационен период от 2 до 8 дни. Различават се 3 форми:
Кожната форма започва с поява на пустула – плътно червено петно, което в продължение на 1 – 2 дни се увеличава. На това място се оформя мехурче, като при разчесване се образува язвичка. Развива се и колатерален оток. Наред с локалните промени се появяват и признаци на интоксикация на организма – адинамия, загуба на апетит, главоболие, повишаване на температурата. Местните промени отзвучават за 4 – 5 дни. Случаите на кожна форма съставляват над 99% от заболяванията от антракс.
Белодробната форма протича тежко, с повишена температура, разтрисане, бодежи в гърдите, кашлица с отделяне на кървави храчки. Развива се пневмония. Смъртността е висока.
Чревната форма също протича тежко. Започва остро с разтрисане, повишена температура, гадене, остри болки в корема, диария с течни кървави изпражнения. Често настъпва смърт вследствие на сърдечно-съдова слабост.
Лечението на антракса се провежда с антибиотици по лекарско предписание.
Източници на зараза
Източниците на зараза са много домашни и диви тревопасни животни – овце, крави, кози, коне, магарета, камили, елени, зайци, мечки, лисици, чакали, гризачи и други. Антраксният бацил се отделя с фекалиите, урината, кръвта, влагалищния секрет. Голяма роля за разсейването на антраксните спори играят труповете на умрелите от антракс животни, които могат да бъдат разкъсани от диви животни или птици и части от тях да бъдат пренесени на далечни разстояния, където се образуват вторични антраксни огнища.
Болният човек не е опасен като източник на зараза.
Механизми и пътища на предаване на заразата
Механизъм на външните покривки – при попадане на антраксния бацил в увредени участъци от кожата или лигавиците при директен контакт с болни животни – при обслужване, клане, одиране на кожата, обработка на месо и др.;
Алиментарен (хранителен) механизъм – при консумация на недостатъчно термично обработени месо, месни продукти и мляко, произхождащи от болни животни;
Въздушно-прашников механизъм – при вдишване на прах, съдържащ антраксни спори.
Профилактиката на антракса включва:
• Редовно почистване и проветряване на помещенията, в които се отглеждат животни;
• Измиване на ръцете с вода и сапун след обслужване на животните, което задължително се извършва с отделно работно облекло;
• Своевременно уведомяване на ветеринарните специалисти при съмнение за заболели животни. Умрелите от антракс животни се обезвреждат в екарисаж;
• Обилно измиване с течаща вода на плодовете и зеленчуците, предназначени за консумация в суров вид;
• Добра термична обработка на месото и млякото;
• Избягване на консумация на недостатъчно узряло сирене.
Необходимо е да се знае, че при неразположение, висока температура и поява на някои от горепосочените симптоми трябва незабавно да се потърси лекарска помощ, като лекуващият лекар се уведоми за наличието на рискови за болестта фактори – контакт с болно животно, консумация на недостатъчно термично обработени месо и мляко и други.
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ
Антраксът е широко разпространен. Среща се най-често в умерените селскостопански райони. Областите с най-висок риск от заразяване се намират в Южна и Централна Америка, Южна и Източна Европа, Африка, Азия, Карибския басейн и Близкия изток. В Съединените щати заболяването е слабо разпространено. Огнища на антракс са регистрирани в Калифорния, Луизиана, Мисисипи, Небраска, Северна Дакота, Оклахома, Южна Дакота и Тексас. Рядко разпространен е в Австралия. В Европа съществуват три зони на разпространение на антракса – северна, централна и южна. В южната зона заболеваемостта е най-висока докато в Северна Европа е с най-ниска плътност и се проявява рядко със спорадични случаи.
Ежегодно на Земята боледуват 7800 – 9000 души. Антраксът е рисково заболяване в страни без или с минимално ефективни програми за обществено здраве.
Специфичното разпространение на антракса зависи и от степента на развито животновъдство в даден район и от характера на почвите, в които попадат спорите. За съществуването и оцеляването на бацила в почвата влияние оказват не толкова температурата и влажността, а по-скоро наличието на органични съединения, които да служат за микроба като благоприятен субстрат. За оцеляването на бацилите влияние оказва и киселинността. Например тундровите почви, където киселинната реакция е добре изразена, причинителите на антракса не оцеляват дълго време. Обратно, слабо алкалните или неутралните почви богати на хумус и други органични вещества са подходящи за дългогодишното съхранение на инвазиоспособни спори. Типичен пример за такава почва е черноземът, където на места се образуват влажни или заблатени ниски места събрали отичащи се дъждовни води.
