18 част/ Наръчник на фермера: Дневникът за отпадъците и страничните животински продукти – Документът, който показва какво се случва след края на производството

07.07.2026

Всеки животновъд ежедневно се грижи за храненето, здравето и продуктивността на животните. Но във всяка ферма неизбежно се образуват и отпадъци – от използвани ветеринарномедицински материали до животински трупове и плаценти след раждане. Именно тяхното правилно управление е една от най-важните мерки за опазване на здравето на хората, животните и околната среда.

Затова все повече ферми водят Дневник за отпадъците и страничните животински продукти. Той не е просто административно изискване, а доказателство, че всички отпадъци се събират, съхраняват и предават по законоустановения ред.

Какво представляват страничните животински продукти

Това са материали от животински произход, които не са предназначени за консумация от хора.

Във фермите най-често това са:
– умрели животни;
– мъртвородени животни;
– абортирани плодове;
– плаценти;
– отпадъци след ветеринарномедицински манипулации;
– използвани игли и спринцовки;
– използвани ръкавици и превързочни материали;
– опаковки от ветеринарномедицински продукти, когато подлежат на специално третиране.

Всички те трябва да бъдат съхранявани и предавани по начин, който не създава риск за разпространение на болести.

Защо се води този дневник
Основната цел е да осигури пълна проследимост.

Чрез него може да се докаже:
– кога е възникнал отпадъкът;
– какъв е бил неговият вид;
– как е бил съхраняван;
– кога е предаден;
– на кого е предаден;
– с какъв придружаващ документ е извършено предаването.

Така при проверка няма съмнение какво се е случило с всеки отпадък.

Какво се записва

В дневника обикновено се вписват:
– дата;
– вид на отпадъка;
– количество;
– причина за образуването му;
– начин на временно съхранение;
– дата на предаване;
– получател (екарисаж или лицензирана фирма);
– номер на придружаващия документ;
– забележки.

Примерен дневник

Дата	Вид отпадък	Коли-чество	Начин на съхранение	Предаден на	Документ	Заб.
02.07.26	Умряла крава	1 бр.	Хладилна камера	Екарисаж	Протокол № 145	Предадена същия ден
03.07.26	Плаценти	4 бр.	Затворен съд	Лицен-зирана фирма	Протокол № 146	Без забележки
04.07.26	Използвани игли и спринцовки	1 кон-тейнер	Контейнер за остри отпадъци	Лицен-зирана фирма	Протокол № 147	Унищожени

Какво проверяват инспекторите

По време на проверките се следи:
– води ли се дневник;
– има ли съответствие между записите и наличните документи;
– съхраняват ли се отпадъците правилно;
– има ли договор с фирма, когато това е необходимо;
– спазват ли се сроковете за предаване;
– има ли риск за разпространение на заболявания.

Особено внимание се обръща на начина, по който се обезвреждат умрелите животни и отпадъците с ветеринарномедицински произход.

Най-честите грешки

1. Няма записи за умрели животни – Животното е изведено от стадото, но липсва информация как е обезвредено.
2. Липсват документи за предаване – Протоколите не се пазят или не могат да бъдат представени при проверка.
3. Неправилно съхранение – Отпадъците се оставят на открито или на места, достъпни за други животни.
4. Смесване на различни отпадъци – Опасните отпадъци се съхраняват заедно с битови отпадъци.
5. Записите се попълват със закъснение – Информацията се записва дни или седмици след събитието, което намалява нейната достоверност.

Защо този дневник е важен за самия фермер

Освен че улеснява проверките, дневникът защитава и стопанството.
При възникване на заболяване или епизоотична обстановка той показва, че фермерът е изпълнил задълженията си и е управлявал правилно всички отпадъци и странични животински продукти.
Това намалява риска от санкции и улеснява проследяването при необходимост.

Добрата ферма се познава не само по това, което произвежда, а и по това, което остава след производството

Отговорното животновъдство не приключва с доенето, храненето или продажбата на продукцията. То продължава и след това – с правилното управление на всичко, което остава във фермата.

Дневникът за отпадъците и страничните животински продукти е последното звено от веригата на проследимост. Той показва, че стопанството работи организирано, отговорно и с грижа както за здравето на животните и хората, така и за околната среда.