Вирусите често отварят вратата за бактериите
При респираторните заболявания често участват повече от един причинител.
Говеждият респираторен синцитиален вирус може да увреди защитата на дихателните пътища и да създаде условия за последващо развитие на бактериални инфекции.
Сред бактериалните причинители се срещат Mannheimia haemolytica и Mycoplasma.
Затова контролът на респираторните заболявания не се свежда само до лечение на вече болното животно. Важни са и условията в обора – вентилацията, влажността, пренаселеността, температурните колебания, хигиената и смесването на животни от различни възрастови групи.
Ваксинацията е част от превенцията
В зависимост от конкретния инфекциозен риск във фермата и използвания ваксинален продукт могат да се прилагат различни схеми за изграждане на защита.
Интраназалните ваксини имат предимството, че стимулират локална защита в дихателните пътища, което е особено интересно при ранната възраст.
Но тук няма универсална схема, която да е правилна за всяко стадо. Възрастта при първото приложение, необходимостта от последваща доза и комбинацията с други ваксини трябва да бъдат съобразени с конкретния продукт, здравния статус и рисковете във фермата.
Важно е да се помни: ваксината не може да компенсира лошата вентилация и лошото отглеждане. Ако юниците стоят в задушно помещение, постоянно са мокри или се смесват безразборно животни от различни възрасти, проблемът няма да бъде решен само с една инжекция.
3. След 12-месечна възраст: идва изпитът по възпроизводство
След навършването на една година фокусът постепенно се измества към репродуктивното развитие.
Тук юницата трябва да покаже, че е достигнала необходимата полова и телесна зрялост и може да бъде заплодена и да задържи бременността.
Именно на този етап част от животните започват да отпадат не заради заболяване, а защото не успяват да влязат навреме в репродуктивния цикъл.
Незаплождането е сериозен сигнал
Според посочените данни незаплодените юници са над 3,5 пъти по-склонни да бъдат бракувани в сравнение с бременните животни.
Това е логично от гледна точка на икономиката на фермата.
Юница, която не се запложда, продължава да консумира храна и да заема място, но не се приближава до момента, в който ще започне да връща направената инвестиция чрез производство на мляко.
Затова проблемът трябва да се търси навреме. Лошият растеж, недостатъчното телесно развитие, проблемите с храненето, заболяванията и неправилното определяне на подходящия момент за заплождане могат да бъдат част от причините.
4. Ранната загуба на бременност не означава автоматично бракуване
Приблизително 4,7% от юниците в посочените данни преживяват ранна загуба на бременността.
Това е неприятен резултат, но тук трябва да се избягва една често срещана грешка – автоматичното бракуване на всяка юница, която е загубила ранна бременност.
Ако животното е здраво, има добър растеж и няма други сериозни проблеми, повторното заплождане може да бъде напълно разумен вариант.
Наблюденията показват, че значителна част от тези животни могат да забременеят отново и да износят успешно следваща бременност, особено когато повторното включване в размножителната програма стане своевременно.
Тук решението трябва да се взема индивидуално, а не по принципа „загубила е бременността – махаме я“.
Контролът на вирусната диария остава особено важен
Говеждата вирусна диария е още един проблем, който не трябва да бъде подценяван при юниците.
Контролът на инфекцията е особено важен във ферми, в които има постоянен приток на нови животни или животните имат контакт с външни стада.
В такива условия ветеринарната програма трябва да включва подходящ контрол, диагностика и ваксинация според конкретния риск.
При инфекциозните заболявания превенцията почти винаги излиза по-евтино от последствията. Болното животно е само видимата част от проблема. По-скъпата част може да бъде скрита в загубения растеж, пропуснатото заплождане, абортите и забавеното първо отелване.
следва ….
