Зимата винаги е била тест за майсторлъка на стопанина. Млякото спада не защото кравата „не иска“, а защото условията я притискат. Тук се описват изпитаните мерки, които поколения фермери са прилагали, за да държат нивото стабилно и през най-студените месеци.
1. Топла и спокойна среда
Млечността зависи пряко от комфорта. Кравата трябва да приема храна спокойно и да лежи достатъчно. Ако е студено, ако има течения, ако постелята е мокра – мляко не се чака.
Сухата, дълбока постеля държи тялото топло и намалява изразходването на енергия.
2. Вода с подходяща температура
Една от най-старите истини: когато водата е ледена, млякото пада. Кравата не желае да пие студена вода, а без вода – няма мляко.
Препоръчва се леко затоплена вода няколко пъти през деня. Това е практика от стари времена, която си остава вярна и днес.
3. Достатъчно качествен груб фураж
Тялото на кравата си „пали печката“ само когато има какво да преработва. Сено, люцерна и царевичак носят топлина и енергия. Грубият фураж трябва да е добре изсушен и чист.
Недостигът му води до спад на млякото още след няколко дни.
4. Баланс с концентратите
През зимата често се увеличават концентратите, но без прекаляване. Прекалено много концентрат причинява ацидоза и намалява апетита.
Златното правило: първо се дава груб фураж, после концентрат.
5. Постоянен режим на доене
Зимата не прощава промени. Доенето трябва да бъде в едни и същи часове, без „вчера по-рано, днес по-късно“.
Кравата държи на ритъма повече, отколкото си мислим.
6. Контрол на влагата
Влагата охлажда тялото и пречи на млечната жлеза. Добрата вентилация е задължителна, но без течение.
7. Допълнителни източници на енергия
Някои фермери добавят към дажбата малко по-енергийни храни – например фуражни смеси с повече енергия или малки количества мазнини. Това се прави внимателно, за да не се наруши работата на търбуха.
