Бразилия забрани производството и продажбата на гъши дроб, като решението обхваща и вноса на продукта. Законът беше подписан от президента да Силва през юли 2026 г. и превърна страната в първата в Латинска Америка, която въвежда такава забрана.
Решението предизвика остра реакция във Франция, където гъшият дроб се приема като част от кулинарното и културното наследство на страната.
Какво представлява производството на гъши дроб
Традиционното производство на гъши дроб е свързано с хранене на патици и гъски по начин, който предизвиква силно натрупване на мазнини в черния дроб. Именно този метод от години е предмет на спорове за хуманното отношение към животните.
Европейските институции обсъждат въпроса от десетилетия. Още през 2000 г. Европейската комисия е била питана дали възнамерява да предложи забрана на насилственото хранене. Отговорът тогава е, че Комисията не планира промяна на практиките за хранене при производството на гъши дроб.
ЕС не е въвел обща забрана
В Европейския съюз няма обща забрана за производството на гъши дроб. Производството продължава в ограничен брой европейски региони, докато други държави са забранили или не допускат тази практика.
Това обаче не означава, че България нарушава европейското законодателство. Напротив – производството в страните, в които то е разрешено, се извършва в рамките на действащата европейска нормативна система.
Именно тук се намира голямата разлика между бразилския и европейския подход. Бразилия избра директна забрана на пазара, докато ЕС запази режим, при който производството е разрешено при определени условия и продуктът е предмет на общи правила за търговия.
Европейските правила дори определят какво се нарича „гъши дроб“
Новият Делегиран регламент (ЕС) 2026/343 на Комисията продължава да съдържа конкретна дефиниция на продукта „гъши дроб“.
Според регламента това са черни дробове от гъски или определени видове патици, хранени по начин, който води до мастна хипертрофия на черния дроб. За патица е определено минимално нетно тегло от 300 грама, а за гъска – 400 грама.
Това е един от най-съществените моменти в европейската система. Законодателството не просто допуска съществуването на продукта, а определя и характеристиките, на които той трябва да отговаря, за да бъде обозначен като „гъши дроб“.
Защо тогава ЕС не забранява практиката
Причината не е една.
На първо място, ЕС трябва да съчетава правилата за хуманно отношение към животните с функционирането на единния пазар. Националната забрана на дадена производствена практика не означава автоматично, че същата държава може да забрани продукт, който законно е произведен в друга държава членка.
Тук се намесват принципите на свободното движение на стоки и общият европейски пазар. Ако ЕС реши да прекрати производството или търговията с гъши дроб, това трябва да стане чрез промяна на общата европейска нормативна рамка, а не просто чрез решение на отделна държава.
На второ място, става дума за традиционно производство, концентрирано в определени европейски райони. Франция например защитава гъшия дроб като част от своето културно наследство и производството има значително икономическо значение за определени региони. Именно затова въпросът отдавна е политически чувствителен.
Новите правила от 2026 г. не премахнаха спорните изисквания
Тук има важна новост.
През 2026 г. Европейската комисия прие Делегиран регламент (ЕС) 2026/343, който актуализира маркетинговите стандарти за месото от домашни птици. В него изискванията за гъши дроб останаха – минимум 300 грама за патешки и 400 грама за гъши черен дроб.
Следователно твърдението, че през 2026 г. ЕС е премахнал или е решил да премахне тези изисквания, не е вярно. Напротив, те продължават да съществуват в действащото законодателство.
Точно тези стандарти обаче са част от спора около бъдещето на продукта. Критиците на производството смятат, че поставянето на минимално тегло за черния дроб е несъвместимо с идеята за постепенно отдалечаване от насилственото хранене.
България е пряко засегната
За България темата не е само европейски спор.
Страната е сред държавите членки, в които производството на гъши дроб продължава. Това означава, че евентуална промяна на европейските правила би имала пряко отражение върху българските производители, предприятията за преработка и целия сектор, свързан с отглеждането на патици и гъски.
Затова темата трябва да се разглежда не само през гледната точка на организациите за защита на животните, но и през икономиката на производството, европейските търговски правила и бъдещето на фермите.
Бразилия избра забраната, Европа засега не
Бразилският модел е прост – забранени са производството и продажбата на гъши дроб, като решението на практика затваря и вътрешния пазар за вносния продукт.
Европейският модел е различен. ЕС не е забранил производството на общностно ниво, запазил е маркетинговата дефиниция на гъшия дроб и продължава да допуска производството в рамките на съществуващата нормативна система.
Затова въпросът не е дали Брюксел „не знае“ за проблема. Той е много по-прост и много по-труден едновременно: има ли политическа воля европейските правила да бъдат променени така, че традиционното производство на гъши дроб да бъде постепенно прекратено?
Към август 2026 г. отговорът е не. ЕС продължава да регулира производството, но не го е забранил.
И това е съществената разлика между подхода на Бразилия и този на Европа. Бразилия избра категорична забрана. Европейският съюз засега избира компромиса между хуманното отношение към животните, традиционното производство, интересите на производителите и правилата на единния пазар.
