Новото напрежение в района на Близкия изток отново изправя европейското земеделие пред познат риск – рязко поскъпване на торовете в момент, когато стопаните вече работят с изключително свити разходни възможности. Причината този път е пряко свързана с опасенията около преминаването на суровини през Ормузки проток, откъдето продължава да минава близо 30% от световната търговия с торове и суровини за тяхното производство.
В последните дни цените на азотните торове в редица европейски държави отново са тръгнали нагоре. Производители от Билгия вече съобщават, че само за един месец азотните продукти са поскъпнали чувствително. Ако през зимата тон е струвал около 380 евро, сега офертите на места надхвърлят 500 евро за тон. Именно това поражда нов натиск върху Европейска комисия, която засега отлага конкретните решения и обещава общ план за действие едва през май.
За 13 април 2026 г е насрочена среща на високо равнище в Брюксел, на която ще се прави нова оценка на пазара и възможните мерки. Държавите членки настояват реакцията да бъде по-бърза, защото за много стопанства новото поскъпване идва в момент, когато приходите от зърно остават под натиск вече трета поредна година.
Според експерти сегашната ситуация се натрупва върху вече съществуващи проблеми, започнали след войната в Украйна. Тогава пазарът на торове в Европа беше силно разклатен заради зависимостта от природния газ и руските доставки. Днес, въпреки усилията за диверсификация, зависимостта остава висока и близо 60% от използваните торове в Европейския съюз продължават да се внасят.
Сериозно напрежение има и около въведения от началото на годината граничен механизъм за въглеродни емисии, който оскъпява вноса на торове. Земеделски организации във Франция настояват този механизъм временно да бъде облекчен, защото според тях той идва в момент, когато производителите вече трудно поемат разходите.
От Европейска комисия засега не дават сигнал, че ще има спиране на този механизъм. Позицията остава, че трябва едновременно да се пази конкурентоспособността на европейските производители и да се насърчава по-чиста индустрия.
Паралелно с това се вижда и друг проблем – забавянето на проектите за алтернативно производство. Част от големите идеи за така наречения зелен амоняк вече се отлагат, защото инвестициите се оказват твърде скъпи.
За европейските фермери това означава едно – несигурността около торовете остава и през тази кампания. А когато цената на основния производствен ресурс се покачва рязко, натискът неминуемо стига до себестойността на зърното, фуражите и цялата хранителна верига.
Точно затова в земеделските среди вече все по-открито се говори, че майският план на Европейска комисия няма да бъде просто административен документ, а тест дали Европа действително може да реагира навреме, когато външните кризи директно удрят производството.
