Проблемът с бездомните животни не е нерешим. Това вече е доказано от държави, които постепенно променят начина, по който гледат на него. Вместо да чакат животното да се озове на улицата и след това да търсят решение, те въвеждат мерки още преди това да се случи – задължителна идентификация и регистрация, контрол върху развъждането, проследяване на собствеността, санкции, кастрационни програми, помощ за стопаните и контрол върху приютите.
Общото между тези подходи е важно: проблемът се търси в неговото начало, а не само в последствията.
Европейският съюз също вече върви в тази посока. През май 2026 г. Съветът на Европейския съюз одобри нови правила за хуманното отношение и проследимостта на кучета и котки. Те включват изисквания за идентификация и регистрация на животните, както и общи правила за развъдници, търговци, приюти и онлайн платформи.
Това е съществена промяна. Европа постепенно се отдалечава от модела, при който институциите реагират, след като животното вече е изоставено. Новият подход търси отговорност много по-рано – още от момента, в който животното влиза в системата.
Франция: всяко животно трябва да има следа
Франция е един от примерите за система, в която идентификацията не е просто формалност. Кучетата, котките и поровете трябва да бъдат идентифицирани и вписани в национален регистър.
Така се създава официална връзка между животното и неговия собственик. Данните трябва да се актуализират при промяна на адреса, телефонния номер, собственика или при смърт на животното.
При продажба или предоставяне на куче или котка идентификацията е задължителна. Съществуват и правила за онлайн обявите, така че произходът и идентификацията на животното да могат да бъдат проследени.
Франция има и специален орган, който наблюдава защитата на домашните месоядни животни. В него участват представители на организации за защита на животните, приюти, развъдници, ветеринарни лекари, търговци и местни власти.
Тук вече се вижда разликата между една отделна мярка и цяла система. Не става дума само за поставянето на чип. Има регистър, собственик, правила за прехвърляне, контрол върху развъждането и институционално наблюдение.
Полша: проблемът се атакува още преди животното да стигне до улицата
Полша през 2026 г. предприе важна стъпка с приемането на закон за национален регистър на маркираните кучета и котки. Системата трябва да свързва животното с неговия собственик или с приюта, в който се намира. Очаква се тя да обхване милиони кучета и котки. Целта е ясно заявена – ограничаване на бездомността и намаляване на разходите, които общините правят за приюти.
Тук има важен урок. Чипирането не се разглежда само като ветеринарна процедура. То се превръща в инструмент за управление на популацията и за установяване на отговорността.
Когато бъде намерено животно, системата трябва да може да даде отговор на един прост въпрос:
На кого е това животно?
Ако няма собственик, започва работата на приюта и институциите. Ако има собственик, започва неговата отговорност.
Нова Зеландия: стопанинът носи отговорност
В Нова Зеландия отговорността на собственика е ясно определена. Кучето трябва да бъде регистрирано ежегодно, данните за стопанина трябва да бъдат актуални, а при промяна на собствеността това трябва да бъде съобщено. Собственикът трябва също да гарантира, че животното е под контрол и получава необходимите храна, вода, подслон и движение.
На пръв поглед това изглежда елементарно. Именно в тази простота обаче се крие работещият принцип.
Кучето не е просто животно, което някой ден може да се появи на улицата. То е животно, за което има конкретно определен човек, който носи отговорност.
Бразилия: жестокостта има цена
Друг подход се използва в Бразилия – наказателната отговорност. Закон от 2020 г. увеличава наказанието за малтретиране на кучета и котки до лишаване от свобода от две до пет години, глоба и забрана за отглеждане на животни.
Това е различен инструмент от регистрацията, но принципът отново е сходен. Държавата показва, че животното не е вещ без защита и че човекът, който го притежава, може да понесе сериозна отговорност за действията си.
Чехия: регистрацията трябва да следва животното
Чехия също изгражда централизирана система за регистрация на кучетата.
В нея могат да се въвеждат промени при покупка, продажба, загубване, намиране или смърт на животното. Регистрацията и актуализирането на данните са част от системата, а промяната на собственика и контактите също трябва да бъде отразена.
Това е важно, защото регистрацията не трябва да бъде еднократен акт. Тя трябва да следва животното през целия му живот.
Контролът вече стига и до начина на отглеждане
В някои държави защитата на животните вече не се изчерпва с въпроса дали животното има собственик. Контролират се и конкретни практики на отглеждане. Чехия например въведе забрана за постоянното държане на кучета вързани.
Така законодателството постепенно променя въпроса. Вече не става дума само за това „имаш ли животно?“ Става дума и за това: „Как се грижиш за него?“
Технологиите също влизат в защитата на животните
Полша използва и термални дронове за откриване на кучета, които са оставени вързани и се намират в риск. Това е пример за използване на съвременните технологии не просто за наблюдение, а за откриване на животни, които се нуждаят от помощ. Тенденцията е показателна. Въпросът вече не е само колко приюта има една държава или колко животни са настанени в тях.
Въпросът е доколко институциите могат да откриват, предотвратяват и спират насилието, преди то да доведе до по-сериозни последствия.
Помощта за стопанина също може да предотврати изоставянето
В Ню Йорк например се предвиждат средства за подпомагане на домашните любимци и техните стопани. Логиката е проста – ако човек временно не може да покрие разходите за животното, помощта може да предотврати неговото изоставяне.
И това е превенция.
Понякога животното не се озовава на улицата заради жестокост. Причината може да бъде невъзможност на стопанина да плати лечение, храна или друга необходима грижа. Точно затова политиката за бездомните животни не може да се ограничава само до приюти и санкции.
Европа вече събира различните мерки в една система
Това е може би най-съществената промяна. Европейските правила, одобрени през 2026 г., обединяват няколко елемента – хуманно отношение, развъждане, идентификация, регистрация и проследимост. Новите изисквания са насочени не само към собствениците. Те обхващат и развъдници, продавачи, приюти и онлайн платформи.
Така веригата започва много по-рано.
От развъждането.
От регистрацията.
От продажбата.
От собственика.
И ако животното бъде изоставено, трябва да има начин да се стигне обратно до човека, който носи отговорност.
А България?
Тук трябва да се говори точно.
Не е вярно, че в България нищо не се прави. Страната има Национална програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета, а Министерството на земеделието публикува отчети за изпълнението ѝ.
Има и общински програми. В София например се извършват кастрация, ваксинация, обезпаразитяване и маркиране на безстопанствени кучета. Предлагат се и безплатни дейности за дворни и домашни кучета, сред които кастрация, регистрация, ваксинация и поставяне на микрочип.
През 2026 г. Столичната община планира и ново преброяване на безстопанствените кучета.?
Всичко това показва, че мерки има. Но означава ли това, че проблемът е решен?
Не.
България има мерки, но веригата все още се къса
Точно тук е същината на проблема.
В България има законови задължения за регистрация на кучетата. Има национална програма, кастрация, маркиране, приюти, общински структури и ветеринарен контрол.
Но когато този модел се сравни със системите, които се изграждат в други държави, се вижда една съществена слабост – липсва достатъчно ефективна и постоянно актуализирана проследимост на животното през целия му жизнен път.
От раждането.
През собствеността.
През развъждането.
През продажбата или подаряването.
До евентуалното изоставяне.
Това е разликата между отделните мерки и работещата система. У нас все още твърде често започва да се търси решение, когато животното вече е на улицата. Другаде все повече се опитват да не допуснат то изобщо да стигне дотам.
Приютът не може да бъде национална политика
Приютът е необходим.
Кастрацията е необходима.
Ветеринарната помощ е необходима.
Осиновяването е необходимо.
Но нито едно от тези неща само по себе си не може да реши проблема. Ако всяка година се появяват нови изоставени животни, приютът просто поема последствията от нечия безотговорност.
Истинската превенция започва преди това – с идентификация, регистрация, контрол върху развъждането, проследяване на собствеността, отговорност при изоставяне и реални санкции. Именно натам се движи европейският подход.
Какво може да вземе България
България не трябва да измисля нов модел. Такива модели вече съществуват.
Може да се изгради единен регистър, който да свързва животното със стопанина му. Промяната на собствеността да се отразява задължително. Развъждането да може да бъде проследено. Продажбата и подаряването на животни да не се случват извън системата.
При изгубено или намерено животно трябва да има бърза възможност за проверка. При доказано изоставяне трябва да има реална отговорност.
Но има и още нещо.
Държавата и общините не трябва да измерват успеха единствено с броя на прибраните, кастрираните или настанените животни.
Много по-важният въпрос е: Колко животни изобщо не са стигнали до улицата?
Това е показателят, който показва дали една система наистина работи.
Разликата не е в любовта към животните
Няма основание да се твърди, че българите обичат животните по-малко от французите, поляците, чехите или новозеландците. Разликата е в организацията. Една държава може да има хиляди хора, които обичат животните, доброволци, ветеринарни лекари и организации. Но ако системата не проследява животното и не търси отговорност от човека, който го е изоставил, проблемът ще продължава да се възпроизвежда.
Затова въпросът вече не трябва да бъде: „Има ли кой да храни кучетата на улицата?“
Истинският въпрос е: „Защо кучето изобщо е попаднало на улицата?“
Точно там започва истинската политика.
Европа вече е направила своя избор
Франция има национална идентификация и проследимост.
Полша въвежда задължително маркиране и национален регистър.
Нова Зеландия поставя ясна ежегодна отговорност върху стопанина.
Бразилия наказва тежко жестокостта към кучета и котки.
Чехия изгражда централизирана регистрация и затяга правилата за отглеждане.
Европейският съюз вече създава обща рамка за идентификация, регистрация, развъждане и проследимост.
А България?
България има мерки, програми и правила. Това трябва да бъде признато.
Но следващата стъпка е тези мерки да бъдат превърнати в една работеща система, в която животното не изчезва от полезрението на държавата в момента, в който напусне дома си.
Защото докато едни държави изграждат система, която следва животното от раждането до собственика и обратно, България все още твърде често започва да го следва чак когато то вече е станало безстопанствено.
И точно това трябва да се промени.
Не е необходимо България да открива топлата вода.
Необходимо е просто да спре да чака.
Таня Димитрова
