Млечната ферма може да произвежда много мляко и въпреки това да не печели достатъчно. Затова важният въпрос не е само колко литра излизат от фермата, а колко пари остават след разходите.
Европейската комисия вече има окончателни данни за 2023 г. за икономиката на специализираните млечни ферми. Те включват приходи, разходи, брутна и нетна печалба, доходи и разходите, които често остават скрити – например стойността на собствения труд и собствения капитал. Данните са средни за фермите във всяка държава.
Кои ферми работят най-ефективно?
Данните на Европейската комисия показват, че между държавите има сериозни разлики. Причината не е само в цената на млякото. Значение имат фуражът, земята, трудът, размерът на стадото, продуктивността на кравите и начинът, по който фермата използва парите и ресурсите си.
При сравнение на европейските млечни ферми има няколко държави, които постоянно се открояват с ефективно използване на ресурсите. В по-стар анализ на специализираните млечни ферми например Ирландия, Италия, Нидерландия и Малта са сред държавите с много висока ефективност при използването на ресурсите. Този анализ обаче използва данни за периода 2013–2020 г., затова не трябва да се представя като актуално класиране за 2023 г.
Тук е важно да се направи едно уточнение: „най-ефективна“ и „най-печеливша“ не са напълно едно и също. Една ферма може да използва много добре фуража, труда и земята, но да има по-нисък доход заради цената на млякото или други разходи.
Какво всъщност смята Европейската комисия?
Най-просто казано, Комисията гледа сметката на фермата на няколко нива.
Първо: колко продукция и приходи носи фермата.
Второ: колко струва производството – фураж, ветеринарни разходи, електроенергия, гориво, машини, сгради, външен труд и други разходи.
Трето: какво остава след тези разходи.
Четвърто: какво остава, ако се отчете и цената на собствения труд, собствената земя и собствения капитал.
Точно последният показател е важен, когато говорим за истинската икономическа рентабилност на фермата. Европейската комисия го нарича „нетен икономически марж“.
Голямото стадо не означава автоматично голяма печалба
Това е един от най-важните изводи за фермера.
В държави като Германия, Франция, Нидерландия, Италия, Ирландия и Дания има голям брой специализирани млечни ферми и значително производство на мляко. Но размерът сам по себе си не казва колко пари остават на фермера.
Европейската база позволява точно това сравнение – държава срещу държава, тип ферма срещу тип ферма и различни икономически размери на стопанствата.
Това е важно и за България, защото не е достатъчно да се каже: „Там фермите са по-големи.“ По-важният въпрос е: Какво произвеждат, колко им струва и какво им остава?
Фуражът е една от големите сметки
При млечните ферми фуражът е сред основните разходи. И тук моделът на работа има огромно значение.
Ферма, която разполага със собствена земя и произвежда голяма част от грубите фуражи, не е в същото положение като ферма, която купува почти всичко.
Това не означава, че собственото производство на фураж е „безплатно“. То също има цена – земя, семена, торене, гориво, техника, труд и съхранение. Но сметката трябва да се прави правилно.
Затова при сравнение между европейските държави трябва да се гледа цялата производствена система, а не само цената на един тон фураж.
А къде е България?
Точно тук според мен материалът става интересен за българския фермер.
Европейската база позволява България да бъде поставена редом до останалите държави членки. Но няма да правим изкуствено класиране, ако показателите не са напълно сравними.
Европейската комисия изрично посочва, че данните са средни стойности, а за някои държави и категории няма публикувани резултати, когато извадката е твърде малка – под 15 стопанства.
Какво показват данните за европейския фермер?
Най-важният извод е прост: рентабилната млечна ферма не е задължително тази с най-много крави или най-много литри мляко.
Успешната ферма трябва да държи под контрол разходите и едновременно с това да получава достатъчно висока стойност за произведеното мляко.
Затова зад добрия резултат обикновено стоят няколко неща заедно: добра продуктивност на кравите, правилно хранене, ефективно използване на труда, разумни разходи и добра цена на продукцията.
Европейската комисия вече предоставя тези показатели за млечните ферми по държави и за 2023 г., което позволява да се направи много по-смислен разговор за това как работи една ферма, а не просто колко крави има в нея.
Изводът за фермера
Не е важно само колко мляко се излива от танка. Важното е колко пари остават след като се платят всички сметки.
И точно това е разликата между голяма ферма и добре работеща ферма.
Източник: Европейска комисия, Мрежа за данни за устойчивостта на земеделските стопанства (FSDN), анализ „Специализирани млечни ферми“. Данните за 2023 г. са окончателни и са обновени през февруари 2026 г.
