Темата за новия електронен регистър за проследимост по веригата на доставки беше обсъдена в предаването „Брюксел в превод“ с водещ Валя Спасова. В интервюто бившият министър на земеделието Кирил Вътев представи своите аргументи срещу проекта и обясни защо според него решението е в обратната проследимост – от продукта на рафта обратно до фермата.
Бившият министър предлага контролът да започва от продукта на рафта и да стига обратно до фермата
Проектът за електронен централен регистър за проследимост по веригата на доставки трябва да бъде спрян и да се търси по-лесен начин за контрол на пазара. Това е позицията на бившия министър на земеделието 
Общественото обсъждане на проекта приключи на 18 септември. Проектът е разработен въз основа на новия член 28а от Закона за защита на конкуренцията и предвижда създаването на централен електронен регистър, в който да се събират данни за движението на продуктите по веригата на доставки, количествата и определени ценови параметри.
Предвижда се информацията да бъде обработвана и анализирана автоматично, така че да могат да се установяват пазарни деформации, нелоялни търговски практики и нарушения на конкуренцията.
Според Вътев обаче проблемът не е в липсата на информация, а в начина, по който държавата иска да я събира.
Проследимостта на храните вече съществува
По думите на бившия министър проследимостта на храните не започва с новия регистър.
В системата за контрол на безопасността на храните и сега съществува права проследимост – какво количество суровина е постъпило, от кого е доставено, в кой продукт е вложено, в какво количество и къде е реализирана готовата продукция.
Тази система има напълно практична причина. Ако бъде открит проблем с определена партида, трябва да може да се установи откъде е дошла суровината, в какво е вложена и къде е продаден крайният продукт.
При производството на плодове и зеленчуци също има информация за използваните семена, торове и продукти за растителна защита, както и технологични карти и записи за производството.
Затова според Вътев държавата трябва да използва информацията, която вече съществува, вместо бизнесът да я въвежда повторно в нова система.
От продукта на рафта обратно до фермата
Точно тук идва предложението му за обратна проследимост.
Вместо всеки производител постоянно да подава огромно количество информация, контролът може да започне от конкретен продукт на рафта.
При проверка държавните органи могат да установят неговия произход, цена и движение и да тръгнат назад по веригата – през търговеца, преработвателя и доставчика до първичния производител.
Така може да се установи как се е променяла цената по пътя от фермата до магазина.
Според Вътев Българската агенция по безопасност на храните може да проследи продукта и суровината, а Националната агенция за приходите да провери фактурите, плащанията и договорните отношения.
Така държавата може да стигне и до реалната изкупна цена, без да изисква от всеки участник по веригата непрекъснато да подава нови данни.
„Това е по-лесно, отколкото да правим права проследимост“, е позицията на Вътев.
Къде е проблемът с новия регистър
Основното му възражение е, че проследимостта може да се превърне в ежедневно административно задължение.
В едно хранително предприятие всеки ден могат да се движат множество партиди и различни разновидности на един и същ продукт.
При киселото мляко например един производител може да работи с различна масленост, множество партиди и различни количества. При всяко движение на продукцията възниква нова информация за подаване и обработване.
Това означава хора, време и разходи.
Според Вътев администрацията не произвежда храната. В производството работят технолози, специалисти и квалифицирани работници, които трябва да следят суровините, технологичните процеси, качеството и безопасността.
Колкото повече време се отделя за административно въвеждане на информация, толкова по-голям става рискът системата да се превърне в допълнителна тежест, вместо да бъде инструмент за контрол.
Производители и търговци възразяват едновременно
Срещу проекта са изразили възражения представители както на производствения сектор, така и на търговията.
Българската стопанска камара, браншови организации и Сдружението за модерна търговия са поставили въпроси за административната, финансовата и техническата тежест.
Един от проблемите е повторното подаване на информация, с която държавните институции вече разполагат.
Така спорът не е дали трябва да има контрол, а кой трябва да извършва административната работа – държавата чрез обмен на наличните данни или бизнесът чрез постоянно ново подаване на информация.
Търговската тайна е другият голям въпрос
Електронният регистър неизбежно поставя и въпроса за чувствителната бизнес информация.
Цени на доставки, договорни условия, отстъпки, количества, отношения между контрагенти и рецептури могат да покажат много за начина, по който работи едно предприятие.
Вътев предупреждава, че подобна информация трябва да бъде защитена изключително строго.
Въпросът не е само кой по принцип има право на достъп, а как се гарантира, че информацията няма да бъде използвана неправомерно.
При подобна база данни трябва да е ясно кой служител е влизал в системата, кога е влизал и каква информация е използвал.
Особено чувствителни са рецептурите и технологичните процеси, които могат да представляват фирмена тайна.
Как се определя „справедливата цена“?
Вътев поставя под въпрос и самото понятие „справедлива цена“.
Според него цената не може да бъде определена само административно. Тя се формира от търсенето и предлагането, конкуренцията, себестойността и пазарната сила на различните участници.
Когато производството намалее, предлагането се свие, а разходите се увеличат, цената естествено се променя.
Това е особено видимо в земеделието.
Ако няма достатъчно мляко, месо, плодове или зеленчуци, недостигът се отразява на цената.
Затова според Вътев държавата трябва да гледа не само каква е цената в магазина, а и какво се е случило с производството преди продуктът да стигне до магазина.
Евтиният продукт на входа не винаги е евтин на рафта
Друг важен момент е търговската надценка.
Възможно е един производител да продава даден продукт по-скъпо, но търговецът да работи с по-ниска надценка.
Друг производител може да предложи по-ниска цена, но върху нея да бъде поставена по-висока надценка.
Тогава крайният резултат може да изглежда парадоксално – по-евтиният продукт на входа да се окаже по-скъп за потребителя.
Точно затова според Вътев не може да се гледа само една цена.
Трябва да се проследи цялата верига – от производителя, през преработвателя и търговеца до крайния купувач.
Натискът по веригата стига до фермата
Първичният производител има най-малко възможности да намалява разходите си.
Животните трябва да бъдат хранени независимо от пазарната цена на млякото и месото.
Реколтата трябва да бъде произведена независимо от това каква ще бъде крайната цена.
Трябва да се плащат горива, електроенергия, фуражи, торове, препарати, труд и други разходи.
Когато себестойността се увеличава, фермерът няма безкраен резерв, от който да намалява цената.
Според Вътев затова натискът по веригата трябва да бъде разглеждан цялостно, а не автоматично да се търси проблемът при производителя или преработвателя.
Кооперативите могат да променят позицията на производителя
Като дългосрочно решение Вътев посочва кооперирането.
Когато малкият производител продава сам, неговата позиция при преговорите с големите купувачи е ограничена.
Когато много производители обединят продукцията си, могат да постигнат по-големи количества, по-добра логистика и по-силна позиция при договаряне.
Вътев припомня, че България има силна кооперативна традиция.
Според него разрушаването на този модел и раздробяването на производството продължават да се усещат и днес.
Проблем са и краткосрочните договори за земеделска земя. При договор само за една година производителят трудно може да планира сериозни инвестиции в напояване, хидромелиорации и подобряване на почвеното плодородие.
Повече производство означава по-силен пазар
Ценовият проблем не може да бъде решен само с контрол на цената.
Ако производството е ниско, предлагането е ниско. А когато предлагането е ниско, цената може да бъде висока.
Затова според Вътев държавната политика трябва да бъде насочена и към увеличаване на производството.
Напояването, инвестициите в земята, по-дългосрочното планиране и по-добрата организация на производителите са част от този процес.
Това е особено важно за животновъдството, където производството не може да бъде включено и изключено според движението на цената в магазина.
Международните кризи също влизат в сметката
Цените на храните не се формират само в България.
Енергията, горивата, торовете, транспортът и международната търговия влияят пряко върху себестойността.
Войната в Украйна и промените в международните транспортни маршрути са само част от факторите, които могат да променят разходите на производители и преработватели.
Затова според Вътев не всяко увеличение на крайната цена може автоматично да бъде определено като нарушение.
Първо трябва да се установи какво точно се е случило по веригата.
Санкциите са още един спорен момент
Предвижданите санкции също предизвикват притеснения.
Сдружението за модерна търговия предупреждава в становището си, че при определени нарушения санкциите могат да достигнат до 10% от общия оборот на предприятието за предходната финансова година.
При система, която изисква постоянно подаване на голям обем информация, това поставя въпроса как ще се третира техническа грешка, пропуснат срок или проблем при подаването.
Колкото повече данни се изискват, толкова повече възможности има и за административен пропуск.
Затова според Вътев санкцията не трябва да се превръща в по-голям риск за бизнеса от самото нарушение, което държавата се опитва да предотврати.
„Тази наредба трябва да бъде спряна“
Позицията на Кирил Вътев е категорична – той не смята, че държавата трябва да се отказва от контрола върху пазара.
Според него обаче контролът трябва да бъде организиран така, че да използва вече съществуващата информация и възможностите на институциите.
Вместо производителят постоянно да въвежда нови данни, държавата може да започне от продукта на рафта и да върви назад по веригата.
Българската агенция по безопасност на храните да проследи продукта и суровината.
Националната агенция за приходите да провери документите и плащанията.
А когато двете линии на контрол се срещнат, държавата вече ще има много по-пълна картина за това как се е формирала крайната цена.
Това е логиката на обратната проследимост.
Вместо бизнесът да бъде превръщан в „чиновник“, който непрекъснато въвежда данни, държавата да използва дигитализацията, за да свързва наличната информация и да насочва проверките там, където действително има риск.
„Тази наредба трябва да бъде спряна и да не вижда бял свят“, е категоричната позиция на Вътев.
В крайна сметка спорът около регистъра поставя по-големия въпрос дали дигитализацията ще улесни държавния контрол, или ще прехвърли още административна работа върху бизнеса. Според Вътев държавата вече разполага с достатъчно информация и инструменти. Вместо производителите отново да описват това, което институциите могат да проверят, контролът трябва да тръгва от пазара назад по веригата – до фермата.
цялото видео може да гледате ТУК
