Световните цени на храните са се повишили осезаемо през август, като достигат най-високото си равнище от края на 2022 г. Най-силно е поскъпнала захарта, но нагоре са тръгнали и цените на зърното, растителните масла, месото и млечните продукти.
Според последните данни на Организацията на ООН за прехрана и земеделие увеличението през август е 1,9% спрямо юли. На годишна база хранителните суровини са с 2,5% по-скъпи.
Важно е да се уточни, че тези данни показват движението на международните цени на основни хранителни суровини. Те не означават, че всички храни в магазините по света са поскъпнали със същия процент.
Най-голямото увеличение през август е при захарта – 11,9% за един месец. Причините са свързани преди всичко с опасенията за бъдещото производство. В Европейския съюз неблагоприятното време създава риск за реколтата от захарно цвекло.
Пшеницата вече е с 15% по-скъпа спрямо миналата година
Пшеницата също е сред храните, които поскъпват най-осезаемо. През август международните цени на пшеницата са се увеличили с 2,6% спрямо юли. Спрямо август 2025 г. тя вече е с около 15% по-скъпа.
Една от причините са затрудненията при износа през Черноморския регион. Горещото и сухо време в Европа допълнително създава опасения за бъдещите добиви.
Царевицата също поскъпва
Международните цени на царевицата са се повишили с 2,5% през август.
Пазарът е повлиян от опасенията за реколтата в части от Съединените щати и Европейския съюз. В същото време търсенето от производителите на фуражи и етанол остава силно. Проблемите с търговските маршрути и износа от Черноморския регион също поддържат напрежението на пазара.
При ориза увеличението е по-малко – 0,5%, като търсенето от купувачи в Азия и Африка продължава да подкрепя цените.
Палмовото и соевото масло подкрепят поскъпването
Растителните масла са поскъпнали средно с 1,1% през август.
Основният натиск идва от палмовото и соевото масло. Търсенето на международния пазар остава силно, а времето в Югоизточна Азия поражда опасения за производството. При рапичното и слънчогледовото масло обаче се наблюдава леко понижение на цените. Очакванията са през следващата година предлагането им да бъде достатъчно.
Месото поскъпва, но говеждото е изключение
Цените на месото са се увеличили с 1% през август. По-скъпи са птичето, свинското и овчето месо. При свинското горещото време в Европейския съюз е един от факторите, които забавят растежа на животните и ограничават предлагането.
При говеждото месо обаче ситуацията е различна. Международните цени са се понижили.
Причината е по-силната конкуренция между големите износители, сред които Бразилия и Австралия, на фона на промените в китайския внос.
Млечните продукти също са нагоре
Млечните продукти са поскъпнали с 2,3% през август спрямо юли.
Основният проблем е намаляващото производство на мляко в Европейския съюз. Продължителните горещини и сухото време са оказали натиск върху производството в някои европейски райони.
По-малкото количество мляко означава по-ограничено предлагане на суровина за преработвателната промишленост, което постепенно се отразява и на международните цени на млечните продукти.
Светът ще произведе по-малко зърно, но реколтата остава огромна
ФАО е намалила с 3,4 милиона тона прогнозата си за световното производство на зърно през 2026 г.
Очаква се да бъдат произведени около 2,980 милиарда тона зърно. Това е приблизително с 2% по-малко спрямо 2025 г.
Въпреки спада реколтата ще бъде втората най-голяма в историята.
Основната причина за корекцията е царевицата. Прогнозата за световното производство вече е 1,309 милиарда тона.
Очакванията за реколтата във Франция и Полша са се влошили заради неблагоприятните метеорологични условия. По-добрите резултати в Аржентина и Бразилия няма да са достатъчни, за да компенсират напълно загубите в Европа.
При пшеницата прогнозата е подобрена
При пшеницата ФАО е повишила очакваното производство.
Новата прогноза е за 810,7 милиона тона, което е с 4,2 милиона тона повече от предишната оценка.
Въпреки това количеството остава с 3,8% под реколтата през 2025 г. Ако прогнозата се сбъдне, 2026 г. ще бъде втората най-силна година за производството на пшеница в историята.
При ориза се очаква производство от 553,1 милиона тона – с 1,9% по-малко от рекордната реколта през предходната година.
Зърното няма да липсва, но проблемът е в доставките
ФАО очаква световните запаси от зърно да достигнат 947,2 милиона тона през 2027 г.
Това означава, че световното предлагане остава сравнително добро и няма непосредствен знак за глобален недостиг на зърно.
Проблемът е, че наличието на зърно не означава автоматично, че то може лесно и евтино да бъде доставено там, където е необходимо.
Войните, затрудненията по търговските маршрути, проблемите с износа през Черно море и неблагоприятното време продължават да създават несигурност за пазара.
Времето отново се оказва решаващ фактор
Последните данни показват, че световният пазар на храни отново става по-чувствителен към природните и политическите сътресения.
Високите температури и сушата вече влияят върху очакваните реколти в Европа. Проблемите с транспорта и търговията през важни морски маршрути също могат бързо да променят цените.
Засега светът разполага с големи запаси от зърно, но това не означава, че пазарът е спокоен.
ФАО предупреждава, че несигурността около производството и доставките отново се увеличава. А когато търговците започнат да се притесняват дали дадена стока ще бъде произведена и доставена навреме, цените обикновено реагират първи.
Източник: Организация на ООН за прехрана и земеделие – ФАО.
