Във Франция разходите за производство са законово включени в договарянето на изкупните цени на суровото мляко. Чрез специалната законодателна рамка „Егалим“ държавата поставя икономическите показатели за себестойността и пазарните тенденции в основата на диалога между фермерите и купувачите.
Държавните институции във Франция не определят твърда изкупна цена на млякото. Втората фаза на законодателството („Егалим 2“) задължава браншовите и междупрофесионалните организации да разработват и публикуват редовно официални икономически индекси.
Тези показатели служат като ориентир и дават ясна представа как се променят разходите на земеделските производители във времето.
Одит на френската Сметна палата върху договори за краве мляко показва, че в практиката се използват различни критерии:
– Индекси за себестойност и промяна в цените на средствата за производство;
– Пазарни показатели, включително ценовите нива на млякото в съседни страни като Германия.
Наличието на законови правила обаче не осигурява автоматична печалба за животновъдите. Проверката разкрива, че съществуват сериозни разлики в начина, по който отделните мандри и изкупвачи отчитат инфлацията и разходите. В част от анализираните договори дори липсват задължителните по закон показатели.
Френският модел поставя важен въпрос и пред млекопроизводителите в България: въз основа на какви реални данни се договарят изкупните цени у нас и предвиждат ли договорите гъвкавост при скок в разходите? Публикуването на официални браншови индекси може да даде по-силна позиция на фермерите при преговори, но крайната защита зависи от това как точно са формулирани и прилагани тези клаузи в конкретния договор.
