През последните години, сякаш някой „урочаса“ животновъдството ни и всичко се изсипа отгоре му – икономическа криза, ръст на цените на фуражи, енергия, горива, консумативи, горещини и накрая, но не на последно място – липсата на работна ръка.
Съвсем безшумно, обаче липсата на работници вече стана голям проблем. Някой ще каже – ами нали е семеен бизнес, нека фермерите да влязат в оборите.
Времето на ролята „фермер-бизнесмен“ мина.
Виждали сме ги такива фермери – наели двама мургавелковци, на които плащаха по пет лева на ден, канче ядене и задължително карта за телефон. Вечер бизнесменът посрещаше стадото, стоеше докато се издоят кравите и млякото влезе във ваната и отиваше да гледа телевизия. Сега вече няма такива. Всичките са във фермата, не по 8 часа, а по 16 часа.
Например, единствената по-голяма ферма в община Шабла все още съществува, защото фермерът и съпругата му са непрекъснато на фермата. Те си знаят, какво им струва това. Забелязва се по външния вид на фермера. Човекът отслабнал, поне с 40 кг за една година. Една от причините е и липсата на работници.
– Откъде ли не „докарвахме“ такива. Че от Украйна, мигранти, виетнамци и още куп националности. Не само, че не дойдоха такива, ами и нашите изчезнаха в чужбина.
Без работници във фермите не става. Животът показа, че с десетина крави не можеш да направиш нищо. Имаш ли вече над 20, ти трябва помощник. В идеалния случай, това трябва да е човек учил в професионално училище, след това изкарал стаж във водеща ферма, минал курс за доячи и обучен по изкуствено осеменяване – ИО. Такива у нас почти няма. То няма и как да ги има. Школа за доячи нямаме, а също и школа по ИО.
И от тук нататък можем да си говорим веселите случки за сегашните работници. Още от първият работен дене искат пари за нещо си. Най-вече за смърт на някой роднина, който умира по няколко пъти през годината. Следват молби за пари да бъдат върнати на лихвари или за болест при децата. Напускането от фермата става в момент, в който сте му дали поне една заплата в аванс. Ако не го освободите веднага, на другия ден може да имате доста поражения по животните или оборудването. Голям интерес на тези хора са сериялите. Подчиняват всички работни процеси във фермата с часа на започването им.
Обикновено става така, като изпъдите някои от работниците, след известно време той се връща пак при вас, като през това време е бил в други ферми. И този цикъл на мигриране се повтаря с години.
С работната ръка в овцевъдството е още по-зле, защото там няма кой да ги наблюдава през по-голямата част на работния ден.
Липсата на работна ръка, затвори вратите на много ферми и продължава да е голяма заплаха за нашите фермери. Става така, че в много ферми се работи за да се нахранят работниците, а трохите да останат за фермера.
И още нещо.
В новите условия на криза, ние не можем да осъзнаем откъде могат да дойдат пари, но хората го правят вече. Пести се всяка стотинка, било при приготвянето и раздаването на храната, времето за заплождане, отглеждането на телетата и др. нямаш ли знания, не можеш да приложиш тези тънкости, което означава, че губиш.
Доста държави минаха по този път на липса на работници. Това е следващ проблем, който трябва да бъде „облечен“ в някаква програма.
Например нидерландците изпаднаха в тази матова позиция, когато поляците се върнаха в Полша, защото и там получаваха добро заплащане. Останаха едни румънци, от които не бяха много доволни и заложиха на роботите. Няколко дългогодишни програми за обзавеждане с робот и в момента над 50% от фермите разполагат с роботи.
Семейната ферма е поместена в един обор. Зала с робот и 60-65 крави за доене, място за юниците, място за пресушените крави и място за телетата.
Жената обикновено работи с компютъра, защото разполагат с екстри да определят разгонените крави и други проблемни. Мъжът се грижи за приготвянето на фуража и разнасянето му. За няколко часа се появява бащата – пенсионер да помага, а в почивните дни децата, които учат или следват в близкия град. Само по време на събирането на фуража винаги се наемат временни работници.
С други думи, живот, като песен.
Не се ли започне да се действа в такава посока и дори да има големи помощи и добро заплащане от мандри и кланици, ще продължи затварянето на фермите. Съгласете се. Не може 365 дни да си по 15 часа във фермата.
Вероятно, липсата на работници, въпрос стоящ в момента на последна позиция, но по отношение исканията на фермерите, ще измести всички останали и ще оглави таблицата на негативите.
Тона Мишева
