Идеята на тази рубрика е фермерите да разкажат за своята си история. Да кажат истината за състоянието на животновъдството ни в момента. Къде грешим и какво трябва да се направим, за да започнем да запушваме дупките по кацата с мляко, защото все повече изтича.
Днес на петте въпроса отговаря говедовъдът от Старозагорско Руси Кънев.
1. Представете се: – Аз съм Руси Кънев, завършил съм ветеринарна медицина и от 23 години с моите родители се занимаваме с животновъдство. Фермата ни е в село Малко Кадиево, община Стара Загора. До 2020 година стопанството беше в с. Преславен, но не отговаряше на член 137, разположена беше в населеното място и трябваше или да се откажем или да се преместим. Изтеглихме кредит, закупихме обор в с.Малко Кадиево и от 2020 сме там.
2. Как създадохте стопанството: – Започнахме с 2 крави и 2000 дка, земя. Мислехме да заложим на земеделието като приоритет, но тогава обстановката беше много тежка в зърнопроизводството и за съжаление не издържахме и не можехме да дочакаме добрите времена за зърнопроизводителите. Освен това вече следвах ветеринарна медицина и мерака ми бяха животните.
В момента отглеждаме общо 60 животни, 45 бр. крави Холщайн участващи в развъдна програма /разбирай под селекция/, 15 юнички и разбира се телета. Обработваме 340 дка наша собствена земеделска земя и друга под аренда. Към това прибавете 550 дка пасища.
Фермата е изцяло семейна. Аз и баща ми извършваме доенето, храненето и почистването, а майка ми се занимава с хигиената, храненето на телетата и документацията – подаването на заявления по различните марки е изцяло нейна грижа. То това да вършиш тази работа е повече от изкуство, кадрил и фокуси на едно място.
За съжаление има още много, какво да се прави по фермата. Въпреки подобренията, които направихме след закупуването и амбициите ни са да надстройваме непрекъснато, но през последните години не се получава.
Климатът в Старозагорско е изключително благоприятен за отглеждане на крави. Не случайно бяхме втората област по броя на кравефермите след Пловдив. Сега мисля, че Сливен ни изпревари с няколко ферми. Не, че има нови ферми. Просто при нас много колеги се отказаха от този занаят.
3. Кажете как отглеждате кравите във вашето стопанство: – Отглеждането на животните се извършва най-вече на двора. Той е голям – 1500кв.м или се падат по близо 20 квадрата на крава. По дължината на двора направихме навес, вода на воля и сянка колкото искаш. До двора, сме заградили 5 дка земя с електропастир където кравите могат свободно да излязат и да се разхождат. В обора ги вкарваме само за доенето.
Животните се отглеждат през по-голяма част от годината на ясла. От края на март до началото на юли ходят на паша. След това отново в двора. Както казах, за съжаление има много какво да се прави още. Повечето операции извършваме ръчно, просто финансовата ситуация в сектора е много тежка и честно казано след като закупихме обора и плащаме кредита за него, последните 2 години не ни остават никакви пари за инвестиции. Да, имаше един период от няколко месеца миналата година, през които надигнахме глава, цената на млякото беше добра – 1,20 за кг, но „лебедовата песен“ и мечтите за роботи приключиха много бързо и отново се върнахме в реалния свят, или образно казано, в патова позиция.
Кризата в говедовъдството не идва само с един проблем. Колкото и комерсиално да звучи, най -големия ни проблем са ниските изкупни цени на суровината, забавяне на плащанията. Следва и ниския млеконадой, за което има причина и все още ниското ниво на генетиката в нашето стадо.
Средният млеконадой на стадото е от 4 500 кг средно от крава. Поставили сме си за цел да стигнем минимум 7000 кг. Това е и голямата мечта на нашия екип. За да стане това, трябва да се подобри още генетиката и най-вече храненето. Кравите ги осеменяваме изкуствено почти от самото създаване на фермата, потенциалът им не е малък, но не можем да го развием. Иначе като техника мечтаем за ферма с робот, защото доенето е най-трудоемкия процес, но дали ще остане само мечта, времето ще покаже.
Мислим фермата ни и за в бъдеще да не превишава 45-50 крави, но да е с много по-висока млечност, това ни е основаната цел. Кравите не искаме да увеличаваме като бройка, защото няма работна ръка. Искаме да са толкова, с колкото можем да се справяме сами.
Мисля, че за развитието на млечното животновъдство е добре да се субсидира на литър произведена продукция, да се стимулират хората да произвеждат. Просто схемата под селекция е ограничаваща, трябва да се позволят кръстоските, виждате, че в световен мащаб те са на мода и от тях стават най-добрите крави. Пък и не е редно ако даден фермер си е развил стопанството до степен да получава по 7-8-9 тона от крава, да получава подпомагане, колкото този, който произвежда 2-3 или 4.
Важно е също, млякото да е реално произведено, а не само на хартия. Трябва наистина да има някаква стратегия в сектора, а не само подхвърляне на пари на парче, които да пълнят дупки. Това с доплащането до себестойност, и с плащане на литър мляко, и с минимална изкупна цена, са все много добри предложения.
4. Имате ли време за почивка: – Миналата година майка ми и баща ми отсъстваха общо от фермата за 15 дни. Два пъти ходиха на заслужена почивка. Аз отсъствах от фермата 15 дни. Ходих 2 пъти на море. Да не забравяме, че цената на млякото беше много добра за което казах. През времето, когато някой от семейния тим го няма, вземаме един човек да помага.
5. Въпроси в бъдещето. През последните дни от МЗм се чуват послания за увеличаване броят на животните, за подпомагане в зависимост от продукцията, за поставяне задачи на администрацията. Бихте ли коментирали: – Не съм оптимист по отношение увеличаване на продукцията, чрез увеличаване на бройките. Това не е решение на проблемите, ние сме за стимулиране на по-добра генетика и повишаване на млеконадоя. Трудно е също да се намерят и работници. Повече животни – повече хора. Това е възможно при коопериране на няколко фермера, но мисля, че това няма да се случи скоро. И все пак има надежда за това – гарантирането на постоянна висока цена на млякото, ще ни накара да увеличим бройките. Зимата, когато цената беше 1,20 лв работехме с още по -голямо желание, покривахме си всички разходи и всичко беше много позитивно.
Колкото до задачи за администрацията колкото искаш. Последната сесия за заявяване на подпомагането. Задача номер едно. Ама миналата, по миналата година ги имаше същите проблеми.
Какво бихте казали накрая: – Най-трудният сектор в животновъдството на България е млекопроизводство. Нека управляващите и обществото да бъдат с нас, за да можем „да стъпим на краката си“ и да осигуряваме не по 80-90 литра мляко на глава от населението, а поне 200.
Говедовъд
