◊ В българските ферми рядко може да се намери качествена бременна юница за продажба. Животновъдите знаят защо – много телета не оцеляват още в първите месеци, а при подрастващите грижите често не са на необходимото ниво. Така до възраст за заплождане достигат само малка част от родените животни. И тъй като всяка оцелялa юница е ценна, обикновено се заплождат всички без изключение.
В малкото стопанства, където няма такива загуби, фермерите прилагат по-различна логика – заплождат юниците, доят ги няколко месеца след отелването и едва тогава решават кои да останат в стадото. Но такива примери у нас са единици.
Обратната картина на Запад
В много европейски страни ситуацията е точно обратната. Там фермерите често се изправят пред излишък от млади животни, който натоварва бюджета на стопанството. Причината е проста: всяка юница струва време, храна, труд и средства, преди изобщо да започне да носи приходи.
В някои ферми дори се оказва, че е по-икономично да се поддържа по-стабилно стадо от по-възрастни, вече доказани крави, вместо постоянно да се отглеждат и заплождат нови. Излишъкът от юници води до допълнителни разходи – не само за храна и настаняване, но и за персонал, ветеринарни грижи и дори за площи, които можеха да бъдат използвани по-ефективно.
Геномиката като инструмент за подбор
За да избегнат подобни загуби, западните фермери използват геномни тестове. Те позволяват още при млада възраст да се оцени кои животни имат потенциал за добра млечност, здравина и дълъг живот, и кои не си струва да се отглеждат до първо отелване.
Така се спестяват ресурси и се концентрира вниманието върху най-перспективните животни. Освободените средства се влагат в подобряване на храненето, комфорта и продуктивността на останалите крави – области, които носят реална възвръщаемост.
В последните години редица европейски държави промениха подхода си към отглеждането на юници. В Дания например все повече ферми ограничават броя на запложданията, като залагат на генетично доказани животни и внимателно подбран „резерв“ от подрастващи. В Холандия управлението на младите крави вече се разглежда като част от общата финансова стратегия на стопанството – фермерите следят колко време и ресурс им е нужен, за да се „изплати“ една юница. А във Франция редица фермерски организации насърчават въвеждането на геномика и споделяне на данни между ферми, за да се поддържа стабилен баланс между продуктивни крави и бъдещи майки.
Тези примери показват, че целта не е просто повече животни, а по-ефективно използване на всеки потенциален литър мляко и всеки вложен евроцент.
Урокът за нашите условия
Разликата между нашите и чуждите ферми показва две страни на един и същи проблем – липса на баланс. У нас фермерите се борят за всяка оцеляла юница, защото добрата млада крава е рядкост. В Западна Европа се стремят да ограничат излишъка, защото всяка ненужна юница е излишен разход.
Истината е, че и в двата случая става дума за управление на риска и ресурса. От една страна – рискът да нямаш достатъчно животни, от друга – рискът да имаш твърде много и да намалиш печалбата си.
Най-успешните стопанства, независимо от мащаба им, намират златната среда: поддържат толкова юници, колкото са нужни за подмладяване на стадото, и инвестират в тяхното качество, а не просто в количеството.
Govedovad.com
