Самодостатъчност – през последните месеци, може би това е най-важната дума не само в Европа, но и по света. Тя замени „грозната“ такава – самозадоволяване.
Ще погледнем в тълковният речник за да се запознаем с нейното значение – това е когато ти се чувстваш добре сам със себе си и не се страхуваш от неизвестност та. Когато всичко важно за теб е в теб, когато можеш да правиш всичко без другите.
Страхотно определение за независимостта на една държава, макар и казано по “килифарски”, както си казваме ние. Важното е да го разбереш.
Много държави вече публикуваха данни за самодостатъчността си по отношение на хранителните продукти и съответно вземането мерки за осигуряването на дефицитните храни. Може да се каже, че България е една от най-привилегированите държави по отношение наличието на хранителни продукти с изключение на един ден, когато магазините бяха обсадени от объркани хора, напиращи да си купят бутилка олио. „Операцията“ си беше чисто бизнес акция, и привлече хиляди клиенти, за часове се направиха големи обороти, цената скочи до 8 лева за литър, изпразниха се джобовете на „бедняците“ и както се казва всяко чудо за три дни – цената на олиото е отново 3.99 лева.
Германците доста време имаха проблем с купуването на бутилка олио или пакет брашно. В други държави беше въведен лимит за продажби на брой пакети с брашно, ориз и др. Все пак никак не е лошо и ние да имаме баланс на годишното продоволствие, за да се знае отсега какви продукти трябва да се осигурят, а не в последния момент да се търсят такива. Защото по правило, при липсата на продукти потърпевши са купувачите, но и печелившите не са малко, защото както знаем „рибата се лови в мътна вода“
Кризата, вероятно ще продължи още известно време според анализаторите. С други думи чака ни „ново начало“ по отношение на животновъдството и продоволствието. Само преди две години писахме пак за „ново начало“, но при други условия. Сега вече ще се търси ново начало, което да доведе до по-малко ръчен труд, голямо производство на суровина, хуманно отношение към животните, намаляване на вредните емисии, увеличено производство на биологично храни, самодостатъчност по отношение на млечни и месни продукти собствено производство.
Всичко казано изглежда, като постулат от конгрес, но искаме не искаме ще трябва да се изпълнява. И не само това. ЕС вече е приготвил още много препятствия пред животновъдите. Направо си играем на конкур ипик – (ограничения при транспортиране на животните), задържане до по-голяма възраст малките телета във фермите, забрана на вързаното отглеждане на животните, забрана за обезроговяването на животните, ограничение на използваните антибиотици, намаляване въглеродните емисии, климата и още и още и още.
Освен всичко това, в момента върви подписка в Европейския съюз за прекратяване клането на животни.
Живота обаче трябва да се нормализира, на хората им писна от ограничения, постулати, изолация и затова се търсят най-различни форми. В България също се проведоха няколко форума в тази връзка, но специално по земеделието сякаш нещата не са ясни.
За да имаме пълна самодостатъчност по отношение на хранителните продукти, трябва да отглеждаме достатъчен брой животни, да ги отглеждаме по правилата, да произвеждаме достатъчно суровина – мляко и месо и това да бъде рентабилно по отношение на фермера.
За да стане това трябва да имаме няколко условия:
Животни, субсидии, фермери, фуражи, програма или концепция за развитие на животновъдството и някой, който трябва да „дърпа юздите“, направлява и контролира процесите и накрая да „удря шамарите“.
Имаме ли налични тези фактори за да се постави новото начало.
Каква е ситуацията в момента в животновъдството.
Ако слушаме фермерите, те ни казват, че ножа вече не само е „опрял до кокала“, а и е влязъл в него. Поглеждайки фактурите на фермата за разходите и приходите е така. Цената на фуражите е увеличена почти 100%, горивата с 50%, електроенергията няколко пъти, работните заплати и осигуровките също нагоре.
Цената на суровото мляко също върви нагоре, но с по-бавни темпове. При по-големите производители на мляко през май тя е от 0.90 до един лев. При по-малките производители цената се движи от 0.7 до 0.9 лв. Увеличеното производство на мляко през март е временно и дължащо се на по-голям брой отелени крави и излизането животните на паша. Това обаче свършва защото жълтите петна по пасищата вече са факт. Въпреки това, някои мандри, като добри „играчи“ на пазара, се опитват да свалят цената на млякото с „фатки“ от рода млякото е оводнено или с ниска масленост. Интересното е, че проблемните млека ще се вземат от мандрите, но на по-ниска цена, /информацията е от фермерите/.
Направени изследвания от НСГБ по отношение себестойността на млякото показва, че тя се движи от 1.34 лева за кравите с по-ниска млечност и стига до 1.52 лв за тези, които дават над 8 000 кг мляко годишно.
Следва ….
При тези цени на зърната и всички компоненти към фуража ,едва ли ще има мотивирирани хора ,които тепърва да започнат да се занимават с животновъдство .