Защо пиша всичко това така оптимистично. Само заради говедовъдите – младите момчета и мъже, които заместиха своите бащи – пионерите, които в началото на 1990 г започнаха от зелената поляна. Историята задължително трябва да се знае. Един път да не се допускат грешките, които са били допуснати преди години, и все пак да се даде заслуженото на тези, които сега гледат новините и си пият кафето. Техните бащи бяха млади момчета, с голям ентусиазъм, трудолюбиви и ученолюбиви. Те най-напред си осигуриха животните, след това се захванаха с оборите. Дойде време на новите трактори и машини. Последва ново строителство или реставрация на оборите. Вързаното отглеждане мина на свободно боксово. Гюмчетата се смениха с централните млекопроводи. Съвсем скоро пристигнаха съвременните доилни инсталации. Сега дойде ред и на роботите за доене. Първите роботи за хранене и почистване на фермите вече се разхождат в някои наши ферми.
Бащите си свършиха работата. Сега дойде ред на момчетата. Съвсем скоро се срещнах с тях на изложението в Сливен. Между боксовете на прекрасните екземпляри от Абърдин Ангус младите фермери бяха опънали една маса отрупана със стекове, пържоли и наденици от най-доброто месо в момента. Те празнувах дузината купи, която тяхната асоциация беше спечелила. Те вече са станали говедовъди.
В момента в животновъдството ни се извършва смяна на поколенията. Идват синовете и дъщерите, зетьови и снахи на фермерите, които въпреки трудностите в бранша са изпълнени с ентусиазъм, желание за работа и внедряване на новостите. Искам да кажа на всички. Не подценявайте новото поколение говедовъди. Те знаят всичко. Те знаят езици, ходят по изложения, срещат се с консултантите и фирмите. Прилагат новостите.
Много от тях са членове на единствения кооператив в България, които не е вземал и лев от държавните схеми за подпомагане. Това е кооператива „Фермери и Геномика“ – Сливен. Те успяха да си изградят склад за съхранение и разпространение на консумативите и фуражи за изхранване на животните. Имат си превозно средство, което разнася торбите до фермите. Имат на разположение един от най-добрите диетолози по хранене на кравите, който е на разположение на фермерите. Имат специалисти, които работят по репродукцията, имат един председател- д-р Николай Григоров, който обикаля всички изложения по животновъдство в Европа и донася най-новите достижения в изхранването на животните и управлението на фермата. Не са им чужди идеите за мандра и изкупуване млякото от кооперацията. Като добри бизнесмени, тези момчета имат идеята и за създаване депо за угояване на мъжките и излишните женски телета от кравите за мляко. Кооперативът съществува вече четири години.
Тези младите, застанаха начело на фермите в най-трудните години за говедовъдството ни. И въпреки това заявяват, че „връщане назад няма и ще оцелеят“.
Най-омразната дума до скоро ми беше „оцеляване“. Към нея ако прибавим и думичките „да се хванем за сламката“ на един наш говедовъд, смятайте че сте загинали.
Оказа се обаче, че след като прочетох какво е определението за тази дума тя не е лоша дума. Напротив. Тя е прекрасна дума за определен момент от развитието на фермата /в нашия случай/.
Оцеляването е група от умения, които могат да помогнат на човек, да преживее опасна ситуация (буря, земетресение, корабокрушение, авиационна катастрофа, фалит ), или да оцелее в опасни местности (пустиня, планини, джунгла). За оцеляване при извънредна ситуация е необходимо осигуряването на четири ключови потребности: Подслон, огън, чиста питейна вода, храна (при голяма надморска височина и кислород).
След преодоляването на непосредствената опасност за живота, пострадалите трябва да се опитат да осъществят аварийна комуникация и да подадат сигнал за бедствие. Даже районът на бедствието да е временно недостъпен за издирване и евакуация на пострадалите, те непременно трябва да подадат сигнал за бедствие. Това значително ще увеличи шансовете им да бъдат намерени по-късно или да им бъдат доставени храна и средства за оцеляване .
Особено важно при оцеляването е правилното ориентиране в местността.
„Няма връщане, ще оцелеем“ така заявяват новото поколение фермери, за което ги поздравявам. Веднага обаче си дадох сметка колко „огън, чиста питейна вода, храна“, ще са им необходими на тези млади фермери, не само да оцелеят, а и да продължат напред. Все пак реалността е най-важното нещо и трябва да я знаем.
Следва …..
