1 част – Сп. “Агропари”/ Михаил Михайлов: Крачка в Неизвестното
2 част – Сп. “Агропари”/ Михаил Михайлов: Крачка в Неизвестното
4 част – Сп. “Агропари”/ Михаил Михайлов: Крачка в Неизвестното
Да се върнем на големите. Големите са си големи. Всички са против тях и им завиждат. В същото време всички пък харесваме големите къщи, големите коли и големите жени. От последната обявена помощ за фермерите във връзка с кризата войната, се отпусна помощ и от критериите в нея се разбира, че големите ферми са тези, в които се отглеждат над 265 крави. Така че, в тези ферми подпомагане ще получат първите 265 крави, а останалите вероятно ще трябва да са на фотосинтеза.
Според официалната справка на Модул „Мляко“, през месец юни доилни апарати са слагани на 159 249 крави отглеждани в 2730 ферми. От началото на годината средно месечно за първите пет месеца е преработено 54 000 т мляко. Това е мляко получено от 192 000 бр крави за мляко, налични в началото на годината и към него е добавено мляко от т.н крави с бозаещи телета.
В графата големи ферми попадат 45 ферми, в които се отглеждат повече от 265 крави. Общият брой отглеждани крави в тези ферми е 27 500 бр, но от тях само 11925 ще бъдат премирани. Става така че, 15 575 бр крави, от които се получава средно на ден 30 кг мляко, няма да получат нищо. В същото време тези не премирани крави дават годишно общо 170 000 т мляко от всичко преработваното 659 000 т за годината. И точно тези крави, които дават повече от една четвърт от млякото на страната, не получават „вафли и шоколади“. Несправедливо нали.
Колко са големите.
Както вече казахме, това са 45 ферми, които се разпределят така:
| Брой крави | ферми | крави | средно | мляко-производство |
| броя | броя | броя | броя | тона |
| 265 – 300 | 9 | 2 487 | 276 | 27 000 |
| 300 – 500 | 16 | 5 955 | 371 | 65 000 |
| 500 – 1 000 | 14 | 9 828 | 702 | 107 600 |
| 1 000 – 1 500 | 4 | 5 030 | 1 257 | 55 000 |
| над 1 500 | 2 | 4 200 | 2 100 | 46 000 |
| ОБЩО | 45 | 27 500 | 300 600 |
В големите ферми се отглеждат 27 500 бр крави, които представляват едва 14% от стадото млечни крави , те обаче дават 46% от произвежданото мляко и то с внесено ДДС, платени данъци и осигуровки на работниците.
Изнесените данни са на база 30 кг средна дневна млечност, а има ферми, които държат средна млечност от 35 литра мляко на ден и сега.
От разговори със собствениците на големи ферми разбираме, че гъделите за кравите премикси, минерали, витамини въобще не са спирани. Един от най-добрите ни големи говедовъди ми каза:
– С тези 120 000 лева ще си купя три камиона шрот и кравите ще го консумират точно за един месец. На колегата със сто крави ще му стигне за цяла година.
Друг от големите сподели, че е започнал силажирането поради голямата суша и вече е превел 120 000 лева за горива. Нека да отделим нужното уважение на големите, поне за това, което произвеждат. Ами ако ги нямаше, това 46% процента мляко внесено в мандрите откъде щеше да дойде.
Много трудно малките и средните ще могат да осигурят изхранването на населението ни, колкото и да го искаме това.
Обикновено казваме – не ги мислете големите, те имат. Какво имат, може да се разбере, като прекарате една седмица в такава ферма и тогава ще ви стане ясно за какво става дума. С едно изречение, ако спрат да работят големите ферми, ще търсим откъде да купуваме мляко.
Влизането в неизвестното води до намаление производството на мляко и месо, което ще намалява все повече. Тази тенденцията е подкрепена от аргументи, които вече са факт. Проблемите със скъпите горива, фуражи, електроенергия и консумативи сякаш отстъпиха на втори план .
На „сцената“ се качи нещо, с което ни плашеха и ние верни на себе си не направихме нищо – глобалното затопляне. Това е четвъртата година след първото предупреждение за това. Едва сега разбрахме за какво става дума. Окончателните негативни резултати и „близане на раните“ ще бъде през октомври, когато вече ще има някакво захлаждане. Горещините ще доведат до дефицит от груби фуражи. Мина се през иглени уши за да се съберат първите два откоса от люцерната. Определено в по-голямата си част качествена.
До тук добре.
Но в много ферми, в които по това време са разчитали на паша, сега развързаха балите. Въпросът е, какво ще развързват през зимата, независимо дали ще има или няма сняг.
Поради голямото засушаване силажирането започна по-рано, за да има поне малко влага, но това води до малки количества маса, липса на зърно и съответно по-лошо качество.
Преди време бях публикувал една статия, как преди много години се е налагало животните да ядат царевичак, лозови пръчки и шума. Дано да не стане така да отваряме апокрифите да видим как се приготвят тези „фуражи“. Определено не сме готови за високите температури и докато фермерите и администрацията могат да се освежат с една студена бира, то животните вече остават и без вода. Това е другия голям проблем, с който ще сблъскаме, но няма да спирам на него.
Михаил Михайлов
Следва….
